Диазотният оксид (N₂O), известен повече като райски газ, е близо 300 пъти по-опасен за глобалното затопляне от въглеродния диоксид. Натурално той се среща в приземните слоеве на атмосферата в малки количества, като резултат от жизнената дейност на почвените микроорганизми. Газът е стабилен в тропосферата, но щом достигне стратосферата, молекулата му се разгражда чрез фотодисоциация, причинявайки изтъняване на озоновия слой.
Около 40% от емисиите на диазотния оксид в атмосферата са резултат от човешка дейност, според Световната метеорологична организация. Основни замърсители са селското стопанство с непрецизната употреба на азотни торове и промишлеността, в чиито производствени и химически процеси се отделя райски газ.
„Зелените“ предизвикателства
Усилията на Европейския съюз в момента са насочени към търсене на устойчиви решения в духа на Зелената сделка. Редуцирането на емисиите на парникови газове е препъникамък за много от страните членки при постигането на целите от Парижкото споразумение.
От своя страна, България вече отбелязва значителен напредък за намаляването на вредните емисии. Към 2023 г. страната ни е успяла да ограничи емисиите от парникови газове, отделяни в атмосферата, с почти една пета (-18,6%) на годишна база, сочат данни на Евростат.
С поглед в бъдещето и с мисъл за природата
За положителната тенденция са отговорни иновативни и едновременно екосъобразни технологични решения. Ярък пример е проект на лидера в производство на азотни торове на Балканския полуостров, Агрополихим, който успява да намали емисиите на райски газ, свързани с производството на азотна киселина.
Компанията прави инвестиции в посока зелен преход почти две десетилетия преди Европейският съюз да даде тон на темата, защото вярва, че това е правилният подход. Така през 2005 г. Агрополихим осъществява пилотния за цяла Европа проект, като внедрява вторичен катализатор в производството на азотна киселина, който да разгражда съединението на диазотния оксид до азот и кислород. По този начин емисиите от производството нямат потенциал да влияят на глобалното затопляне.
„С внедряването на вторичния катализатор от 2005 насам, намаляването на парниковите емисии от райски газ е над 27 000 тона. Това е еквивалентно на над 8 000 000 тона емисии въглероден диоксид.“, каза Мая Стефанова, ръководител на дирекция „Екология и климатични промени“ към Агрополихим.
„Подобно количество се изпуска от ауспусите на 6.5 млн. автомобила с ДВГ за една година. Представете си град с мащабите на Лос Анджелис без автомобилен трафик и изгорели газове за период от една година. Благодарение на този проект постигнахме точно такъв резултат.“, продължи Мая Стефанова за успеха на вторичния катализатор. Това не е последният подобен проект на завода.
През 2015 г. предприятието инвестира в изграждането на два парогенератора за изгаряне на биомаса, главно слама от ечемик и пшеница. Сламата е леснодостъпно биогориво, като в същото време има голям потенциал за производство на енергия. Изгарянето ѝ се оказва устойчив подход в производството на топлинна енергия, тъй като основните доставчици на слама са земеделски производители от региона, които едновременно са и потребители на минерални торове от продуктовата гама на Агрополихим. Затваряйки веригата “доставки-потребление”, проектът задава стандарт за успешен пример на кръгова икономика в торовата индустрия и създава стабилна среда за устойчиво регионално развитие.
„С това решение почти цялата топлинна енергия за нуждите на завода се произвежда с изгаряне на биомаса, чиито емисии са неутрални спрямо глобалното затопляне. С тази инвестиция ползването на фосилни горива в компанията е намалено с 90%”, добави още екологичният експерт към предприятието.
Компанията е последователна в търсенето на решения в полза на околната среда и това я движи няколко крачки напред пред останалите по думите на Мая Стефанова.
През 2016 г., само година след пускането на парогенераторите, Агрополихим изгражда и собствен терминал за внос на амоняк. Това катализира доставки на течен амоняк от Азия, Северна Африка и Америка и прави компанията почти независима от природен газ. Ползата за околната среда е намаляване на въглеродните емисии от производство също с 90 %.
През 2023 г., Агрополихим получава първата за Европа доставка на „син“ амоняк – продукт, произведен при условия и със суровини, които осигуряват намален въглероден отпечатък, и отговарящ в голяма степен на изискванията и визията на Европейски съюз за устойчиво развитие.
България вече заема място на климатичната карта като страна с успехи в борбата с глобалното затопляне. Също така показва, че индустриалният сектор е с огромен потенциал за още иновативни и екологично устойчиви проекти в бъдеще.
А що се касае до райския газ, усилията за намаляване на емисиите не спират. От Агрополихим работят по увеличаване на мощностите за производство на азотна киселина с внедряване на нови технологични решения за предотвратяване на вредните ефекти върху околната среда отново в унисон с поетите ангажименти за климатична неутралност.
