Д-р Хенриета Илиева е клиничен психолог с 30-годишен опит. Води обучения за преодоляване на стрес, справяне с професионално прегаряне и постигане на благополучие.
Тя участва и в най-новия епизод на видеокаста “Уменията на 21-век”, в който дава практични съвети за това как балансът между работата и личния живот е сред ключовите компетенции, които трябва да притежаваме, за да живеем по-добре.
- Д-р Илиева, защо е важен балансът личен живот-работа? Толкова ли е лошо да се посвещаваме изцяло на това, което обичаме - на работата или пък на семейството си?
- Нямаше да е лошо, ако умеехме да поддържаме баланс между нещата, които харесваме. Много често, след като години сме се посвещавали само на работата си и останем без нея заради пенсиониране или друга причина, установяваме, че сме забравили кои сме без тази работа. Не знаем как да запълним свободното си време, не знаем какви са личните ни интереси отвъд работните цели. Ние просто сме забравили кои сме.
Затова е важно да сменим посоката си на развитие от “искам всичко от всичко” към “искам достатъчно от онова, което е важно за мен”. Само така няма да живеем непрекъснато в режим “ох, леле, майко мила”.
- Какъв е този режим?
- Режимът “ох, леле, майко мила” е забавен начин да опишем един стресиращ ден в едно нормално семейство. Сутрин всички бързат за работа и училище, все някой нещо е забравил и се сеща да се върне в последния момент, но някак си успяваме да стигнем навреме на работа, ох.
Завърта ни служебната въртележка, само за да получим обаждане по телефона от детската градина няколко часа по-късно, че детето се е разболяло и трябва да си го вземем. Майко мила, пак ще трябва да се взимат болнични или да се вика свекървата да помага.
И накрая на деня, някъде след 11, когато най-после сме успели да се погрижим за всички, си лягаме и си казваме “Майко мила, какъв ден беше това!”.
Такива дни са неизбежни, разбира се. Понякога животът просто се случва и ние трябва да сме готови да го посрещнем и да реагираме. Но ако всеки ден, в продължение на години, живеем в режим “ох, леле, майко мила”, значи балансът ни е загубен и трябва да вземем мерки.
От нас самите зависи дали ще съумеем да използваме като генератор на промяна тези изнервящи дни и зададем нова посока на живота си или ще продължим с въртележката, която ни изпива силите.
- Къде се крие балансът в такъв случай?
- Балансът личен-професионален живот е умение и динамика. Стремежът ни към благополучие и благоденствие определя в дълбочина личното ни разбиране за него и пътищата, по които го постигаме и усъвършенстваме. Това не е “ще работя 8 часа и ще си почивам 2”, а индивидуално решение как да преживяваш удовлетворение и благополучие.
Първата стъпка към връщане на баланса е да се запитаме “така ли искам да живея?”. И после да се попитаме “А как искам да живея?”. Вгледаме ли се в себе си и в стремежите си, ще разберем и как да открием баланса.
- Много хора споделят, че много искат да не са толкова обвързани с работата си и след края на работния ден, но им е трудно да се “изключат”. Имате ли съвет за това?
Не всеки може да се отърси лесно от мислите за работа. Някои успяват, защото имат вродена устойчивост и умение да разделят живота си на зони и да превключват между тях.
Ако човек няма такова умение, има нужда от помощник- - малък ритуал, който да му подскаже, че е време да влезе от една роля в друга.
Затварянето на лаптопа, на вратата на кабинета, на вратата на офиса може да е такъв ритуал. Просто бъдете съзнателни, когато го правите. Вдишайте и издишайте няколко пъти докато излизате от офиса и си кажете “Е, свърших за днес, това беше. Сега е време за мен”.
Вътрешният диалог, който водим, ни помага да сложим край на една зона и да влезем в друга. За родители много помага да направят пауза преди да влязат у дома. Кажете си “сега съм аз - майката, приятелката, бащата. Сега не съм мениджър, сега съм си аз.”
Вдишайте, издишайте, влезте, кажете “здравейте” и си дайте минутка-две, за да можете да влезете в другата роля.
- Има ли професии, в които няма как да затворим вратата или е до нагласа?
- Професиите съществуват, за да могат хората да изпълняват нещо, което е свързано с предизвикателство, с изява на качествата на личността, които иначе няма как да бъдат изявени. Някои професии искат много отдаденост, но не е важно само това, важна е и нагласата - какво искам аз от себе си, кое е ценно за мен сега.
Нека имаме предвид, че балансът не се постига веднъж завинаги, той зависи от личните ни цели и приоритети в определен период.
Има моменти, в които харесваме много онова, което правим, но то изисква усърдие, обучения, влизане в работни групи. Тогава балансът отива към професията, той е елемент на кариерното развитие. След това настъпва друг период, интересите ни се сменят или искаме да насочим енергия в друга посока. Ако го направим, ще изпитваме вътрешна удовлетвореност. Продължим ли по инерция в стария режим, ще се чувстваме изтощени и нереализирани, въпреки професионалните успехи.
Хората, които са фокусирани върху кариерата си и искат да постигнат много, трябва да знаят, че умственото разтоварване, интелектуалната почивка с приятели в отпускаща среда действа освежаващо на мозъка и помага за по-добро представяне на следващия ден. Почивката е част от тренировъчния процес, казват спортистите.
- Как да разберем, че сме загубили баланса?
- Сънят е естествен терапевт. Той е добър показател, че нещата не вървят на добре. Ако сте стартирали собствен бизнес и ставате всяка нощ в три, лесно да се досетим, че няма да успеете още дълго да сте на този режим. Просто тялото ви ще откаже да поддържа дълго този нездравословен ритъм.
Друг маркер е усещането за вина, когато дойде времето за почивка. Ако през цялото време усещате вина, проверявате дали нямате мейли, дали не са ви търсили, значи нещо не е наред. Желанието за маниакално контролиране на нещата в работата или семейството са маркер, че нещата всъщност не са под контрол.
Каква е ролята на технологиите в процеса на търсене на баланс между различните ни роли, възможно ли е да си почиваме без да сме непрекъснато с мисли за работните задачи и кое е най-важното умение на 21-век, вижте в новия епизод на едноименния видеокаст, продуциран от Лидл България:
За видеокаста „Уменията на 21-ви век“:
Образователният видеокаст „Уменията на 21-ви век“ е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl.
Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми. Водещи на видеокаста са двама служители от HR екипа на Lidl - Александрина Николова и Александър Стоичков. В разговори с експерти те обсъждат актуални теми като медийна грамотност, изграждане на личен бранд в социалните мрежи, асертивна комуникация, поставяне и постигане на лични цели, баланс между работа и личен живот и много други.
Първите четири епизода предизвикаха голям интерес и бяха гледани общо от над 160 хиляди души.
Епизодите от видеокаста „Уменията на 21 век“ са достъпни безплатно в канала на Лидл България в YouTube, като всеки месец ще се предлага на аудиторията по един нов епизод.
