Английската кралица Виктория го нарича "женствен", а руският император Александър III определя кандидатурата като "толкова смешна, колкото и лицето"
След преврата, контрапреврата и най-накрая абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. България по силата на Берлинския договор трябва да има княз. Руснаците освободители, недоволни от бившия български княз, но с определяща роля за съдбините на България, първи имат думата. Император Александър III предлага кавказкия принц Николай Давидович Дадиани-Мингрели. Той не е яздил цял живот на кон из планините, а е израсъл в Париж. През 1867 г. обаче е продал короната и владетелските си права в своята Мингрелия и коленопреклонно се е помолил на руския император да го приеме сред своите верни поданици, което е и сторено. През 1877-1878 г. участва в освободителната Руско-турска война. Кандидатурата му трябва да се одобри от Народното събрание, но е отхвърлена. Появяват се нови две имена на аристократи, отново близки на руския императорски двор - на Николай Петрович, олденбургски херцог, и на датския принц Валдемар. Народното събрание избира датчанина на 29 октомври 1886 г., определя делегация, която да му поднесе акта за одобряването му за български княз, и с телеграма настоява за среща с него. Датският принц казва, че това трябва
Тази информация можете да прочетете само с регистрация на сайта на "24 часа". Регистрацията е напълно безплатна и ви дава неограничен достъп до архива на 24chasa.bg, възможност за персонализиране на новините през "Моят 24 часа", както и всекидневен нюзлетър с най-важните новини за последното денонощие. Може да бъде с профил в социална мрежа или e-mail.
