Паркираш колата отсам, сетне нарамваш багажа в ръце и по Въжения мост се прибираш. Има и друг маршрут - по римския път, но и от там не може да мине кола, предупреждават жителите на Ненково.
Селото е идеалното място да се скриеш от цивилизацията. Защото тук белезите на модерния свят се пренасят буквално на гръб по двата пешеходни моста. Те свързват и разделят 120-те жители на родопското село Ненково със света. То се намира на около 100 км. от Пловдив, а районът е изключително подходящ за устройването на палатков бивак. Само на 20-ина километра се намира хотелското селище "Главатарци", където може да се наеме стая за нощуване.
Единият мост на Ненково е римски и устоява напорите на планинската река Боровица от векове. А през последните години удържа и на набезите на иманяри, според които
в основите му е скрито злато.
Другият мост е от соцвремената. Той е въжен и от двете му страни висят табели с надпис: "Внимание!!! По моста да не преминават на веднъж повече от 3(трима) човека!".
Местните твърдят, че в селото никога не са влизали пожарна или линейка. Обяснението е просто - коритото на река Боровица, която е между Ненково и пътя, може да се прекоси само с трактор.
Всичко в селото се носи на ръце или с магарета. Липсата на автомобили е запазила
непроменени от столетия тесните селски сокаци. Те се вият между 40-те къщи, повечето от които са със старинна архитектура. "Строени са преди 100-150 години с мерак да останат за бъдещите поколения.
Старите майстори са ги градили за 2-3 месеца без никаква техника", разказва Тунджер Хайрула, който работи като строител в София. Зидовете са дебели по 60-80 сантиметра. Горните катове са от плет, който е измазан с глина, а покривите са покрити с тежки тикли.
През последните години домовете усилено се модернизират и постепенно старите тикли по покривите отстъпват пред бетонните керемиди и различните битумни покрития. В Ненково се опитват да пренесат съвременните придобивки, доколкото това е възможно. Мечтата на хората е някой от мобилните оператори да постави клетка, за да могат да ползват услугите му.
Обхват GSM-ите имат само на въжения мост, но връзката често пропада. Другото, което липсва на хората в Ненково, е магазин. Два пъти седмично до моста идва микробус с хранителни стоки от първа необходимост. Хляб се носи от чернооченското с. Комунига, но през ден. Доставчик е млекарят, който изкупува суровината от местните животновъди.
"И в Ненково се живее, малко е трудно, ама иначе си имаме всичко - вода, ток, добитък", нарежда 85-годишният Акиф Местан. Според него проблемът на селото е Европейския съюз, защото откакто сме в него младите все натам гледали. Иначе Ненково си има основно училище, макар и само с 31 деца. Школото е със статут на защитено и оцелява засега, така както оцелява и Ненково.