Ще ни изолира и ще ни превърне в буферна зона за бежанци, която сами ще трябва да охраняваме
Решението на Германия да въведе паспортен контрол по сухопътните си граници предизвика такъв циклон в Европа, който можем да сравним единствено с опустошителния „Борис". От 16 септември Берлин въведе проверки по границите си с Люксембург, Белгия, Нидерландия и Дания. По-рано този прийом бе приложен и на пунктовете с Полша, Чехия, Австрия, Швейцария и Франция. Последваха гръмки протести, но министърката на вътрешните работи Нанси Фезер хладнокръвно отговори, че преминаващите през границите не бива да се опасяват от големи смущения в трафика. След което повтори обяснението, което даде и на ЕК – че всичко това се прави заради огромния брой мигранти, устремили се към Германия. Факт е, че ако те бъдат спрени на границата, много по-лесно могат да бъдат депортирани, отколкото ако това стане, когато вече са проникнали в страната. В името на тази цел още през 2015 г. Германия въведе паспортен контрол и на границата си с Австрия, което принуди мнозина да се питат – ще оцелее ли изобщо сухопътният Шенген, към който ние така отчаяно сме се устремили? Както и дали не трябва да се „спасяваме" сами, като предложим мини-Шенген на Гърция и Румъния, за да си спестим кошмарните опашки по границите?
„Това по-скоро би ни изолирало от Шенгенското пространство", коментира пред „24 часа - 168 истории" Бисерка Бенишева, директор "Европейски въпроси" в „Пан-Европа". Тя години наред оглавяваше дирекция „Евроинтеграция" в МВнР и бе член на основния екип по преговорите за присъединяване, а от 2001 г. до 2003 г. бе пълномощен министър в мисията на България към Европейската общност.
„Опашките по границите помежду ни биха се преместили по другите граници, тъй като Шенгенският контрол остава във вътрешността – аргументира се Бенишева. - Не съм сигурна, че това е напълно приемливо за Гърция. Вдигането на сухопътната граница с Гърция, която е член на Шенген, би било нарушение от нейна страна. Не ми се струва разумно сами да създадем буферна зона за бежанци и колективно да охраняваме Шенгенското пространство. Румъния едва ли би се съгласила на това."
Бенишева отбеляза, че ако хипотетично има такава минизона, тя ще трябва да се ангажира с охраната на Шенгенското пространство, тъй като става външна граница.
„По силата на членството в ЕС ще трябва да се поеме такъв ангажимент – аргументира се тя. - Понастоящем Европейският съюз се опитва да изведе центровете за регистрация и обработка на молби за убежище извън Европейския съюз. В хипотезата „мини-Шенген" всичко това ще се насочи към тази зона. Нещо като gate keeper, а това е неприемливо за нас."
Според нея най-добрата тактика в момента е да изчакаме ефекта от затварянето на германските граници на 16 септември.
„Опашките по границите на Германия ще са много показателни какви щети търпим ние години наред от липсата на сухопътен Шенген – допълни още Бенишева. - Ако и други страни започнат да затварят вътрешните си граници, това ще доведе до компрометиране на свободното пространство на движение на стоки и хора." Затова тя очаква въпросът за действията на Германия да бъде подложен на обсъждане в Съвета по вътрешни работи.
„Едва тогава ще можем да преценим последиците за нас и вдигането на сухопътните шенгенски граници", обобщи още Бенишева.
От друга страна, с действията си Германия не създава прецедент, защото подобни изключения е имало и в миналото.
В периода между 2020 г. и 2022 г. във връзка с COVID-19 няколко държави от ЕС решиха да възстановят контрола по вътрешните граници. Граничният контрол бе въвеждан и преди това - през 2015 г. след терористичните нападения и увеличаването на миграционните потоци към ЕС. Нещо повече, самият Кодекс на Шенген позволява на страните да преминат към паспортни проверки при извънредни обстоятелства, които излагат на риск цялостното функциониране на Шенгенското пространство. Могат да прибегнат до този лост и при сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност.
От тази гледна точка най-доброто, на което можем да се надяваме, е ефективно решение на Съвета по вътрешни работи, което да ограничи преселването от Африка и част от Азия в Европа и да се възстанови свободното движение, за което се борим вече 25 години.
