Медицинският университет – Пловдив, фокусира капацитет за иновации и дигитализирани приложения, базирани на изкуствен интелект, които целенасочено ще проследяват медицински данни за бърза диагностика на спешни пациенти с онкологични, инфекциозни и други значими заболявания.
Утвърдени учени и млади изследователи от Медицинския университет – Пловдив, работят в 10 научни направления и по 19 приложни проекта, финансирани от Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив (ПСНИИР-МУП) с Договор № BG-RRP-2.004-0007-С03, финансиран от ЕС – NextGeneration EU. Последният се реализира чрез Националния план за възстановяване и устойчивост и е с продължителност 42 месеца, а привлечените средства са в размер на 28 млн. лева.
Изследователите прилагат нов подход в научноизследователската дейност и кариерното развитие на младите специалисти в приоритетни за МУ–Пловдив, области чрез изграждане на модел за широко внедряване на иновативни здравни технологии в медицински и фармацевтични структури. Планира се “научните продукти” да се трансферират в практиката за оптимални диагностично-лечебни стратегии в пряка полза за пациентите.
Данни за напредъка в дейността на десетте работни групи и одобрените 19 приложни проекта бяха представени на събитие на 13-14 септември 2024 г. в Аудиторния комплекс на МУ–Пловдив. До момента по програмата са привлечени да работят 19 водещи учени и 37 млади изследователи както от МУ–Пловдив, така и от партньорски университети от Европа.
“На първата проектна сесия бяха подадени 7 предложения и одобрени 5 от тях, а на втората подадените проекти бяха 19, одобрени бяха 14, като голяма част от тях и с клинична насоченост”, коментира зам.-ректорът по проектна дейност на университета проф. д-р Николета Трайкова.
До момента има подадени пет заявки за защита на научноизследователските резултати, направени в рамките на програмата. Сред иновативните заявки за патент или полезни модели са в сферата на разработка на система и метод за измерване и анализ на минимална резидуална болест при детска остра лимфобластна левкемия. Друго направление със заявка за полезен модел е свързано с разработка на фармацевтични интелигентни лекарство-доставящи системи, базирани на наночастици, с минимално вредно въздействие за пациента.
Участници в работните групи и приложните проекти правят проучвания за създаване на DNA биомаркери за проследяване на пациенти с белодробен карцином, персонализиран подход при едно от най-често срещаните онкологични заболявания – колоректален рак, антибиотична резистентност, дигитално приложение, базирано на изкуствен интелект, за бърза диагностика на спешни пациенти с политравми или с исхемичен инсулт. Друго от потенциалните изобретения се отнася до създаване на алгоритъм за избор на оптимална терапия на пациенти с разстройство от аутистичния спектър.
По програмата се работи и по иновативни разработки по свързани с организиране на мащабно проучване на съчетаното въздействие на множество градски експозиции върху здравето на хората в България, 3D биопечат като механизъм за скрининг на онколитични вируси, както и разработка на иновативен консенсусен мрежов подход, базиран на fMRI, приложим при пациенти с голямо депресивно разстройство.
Предстои подготовка за интелектуална закрила на научните резултати в международен обхват и разработка на алгоритъм за най-краткия път за внедряването им в широка обществена полза. Над 20 научни публикации отразяват постиженията в утвърдени специализирани медицински издания с висок импакт фактор.
„Програмата е в унисон с иновационната стратегия и традициите, които университетът има в управлението на национални, европейски и международни програми, насочени към значими открития за пилотно въвеждане в клиничната практика”, отбеляза ректорът на МУ–Пловдив, проф. д-р Ангел Учиков пред участниците във форума.
На информационното събитие бяха представени обобщаващи данни за развитието на проекта. Инж. Радмила Филева – оперативен координатор, направи общ обзор на напредъка на програмата с анализ на различните дейности и постигнатите по тях резултати. Живко Иванов – финансов мениджър, запозна аудиторията с финансовите параметри на проекта. Доц. Миглена Молхова – мениджър на офиса за технологичен трансфер на знания, обобщи работата до момента на звеното.
Изключително интересни бяха двете презентации на проф. Николай Желев от Университета в Дънди, член на Съвещателния борд на програмата, учен с богат опит при създаването на биофармацевтични и биотехнологични start-up, spin-out и spin-off компании в света. В първия ден на семинара проф. Желев запозна участниците с възможностите и предизвикателствата при привличане на финансиране и реална подкрепа за научно-приложни проекти на изследователските университети.
През втория ден аудиторията беше запозната с примери за успешно академично предприемачество от водещи медицински висши училища във Великобритания като беше представен пътят от научното изследване през защита на интелектуалната собственост до технологичния трансфер.
И през двата дни на събитието презентациите бяха последвани от дискусии, в които активно се включи проф. Костадин Костадинов – председател на Съвещателния борд на Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив.
На 14 септември се проведе и заседание на Управителния комитет със Съвещателния борд за оценка на развитието на проекта.
