Картата на висшето образование възпрепятства новите специалности, алармира ректорът на УНСС
- Проф. Димитров, само за няколко години думата “киберсигурност” се превърна в мантрата на съвременния бизнес, готов ли е вашият университет да отговори на тези очаквания?
- Нашият университет реагира доста навреме и доста адекватно. Преди няколко години започнахме подготовката за специалност “Киберсигурност и електронно управление” и свързаната с това магистърска програма “Управление на киберсигурността”. За съжаление, сега образованието е доста тежко регулирано и не позволява бързо прилагане на новите програми. Вече 2 години и половина се борим да получим акредитация, защото чакаме да се запълнят местата в другите университети според прословутата Карта на висшето образование и тогава Министерството на образованието и науката да ни разреши и ние да получим акредитация. Но хакерите нямат нужда от акредитация! Това трябва да е ясно на всички заинтересовани страни. При положение че сме готови с цялата програма за специалността, при положение че финансовият сектор и всички бизнес компании търсят такива кадри, и то обучени в нашия университет, защото е еталон за качествено образование, ние не можем да подготвяме специалисти. Това е нонсенс.
- Все пак университетът подготвя кадри по киберсигурност?
- Да, намерили сме някакъв начин, така че да обучаваме бакалаври и в момента – чрез съвместна програма с Тракийския университет. В магистърската ни програма сме обучили вече може би 200 души. Тя е регистрирана в Европейската агенция по киберсигурност и имаме международни преподаватели. Нашите преподаватели и изследователи също имат огромен опит, показват забележителни възможности и УНСС извършва одити по киберсигурност на големи компании, включително и такива от стратегическата инфраструктура на страната.
Освен образователните усилия, които полагаме, организираме и много допълнителни активности за нашите студенти – хакатони и състезания, провеждани съвместно с бизнес организации. Имаме подписани над 20 договора с водещи компании в областта на информационната сигурност и киберсигурността. Полагаме много усилия, но искаме тези усилия да бъдат подкрепени от Министерството на образованието и науката и от Националната агенция по акредитация с бройки за обучение, защото, пак повтарям, хакерите не се нуждаят от акредитация и това създава големи проблеми.
- А самият университет подсигурил ли е своята киберзащита?
- Ние сме много дигитализиран университет. Услугите, които оказваме онлайн, със сигурност са над 30 – записване, кандидатстване, плащане, общежития, проверка на оценките, протоколи, дигитални студентски книжки, дигитални главни книги, виртуална телефонна централа, нова свръхскоростна мрежа. Всичко това обаче изисква огромна поддръжка и настройки, които вече трябва да се правят от специалисти. При нас също имаше киберинциденти, свързани с информационната сигурност. Справяме се. Но трябва да е ясно, че компаниите изпитват огромни затруднения за намирането на кадри, самите ние изпитваме проблеми с кадрите в нашата IT дирекция.
- Предлага ли УНСС услуги в този сектор?
- Продължаваме да се развиваме в тази насока. Предстои да работим и по програми на Министерството на иновациите и растежа за осигуряване на тази услуга на малките и средните предприятия. За нас е ключово да развиваме и тази бизнес част на нашия образователен капацитет.
В същото време имаме Център за компетентност, финансиран от Европейската комисия по проект за големи данни в областта на икономиката. Работим заедно с още 6 столични университета за свръхбърз компютър и обработка на данни. Сега предстои одобрението ни за втория етап на този проект за икономиките в големи данни, където са инвестирани вече над 15 милиона лева.
Кибератака на живо гледат студентите от УНСС
Демонстрация на кибератака на живо се проведе за студентите от катедра “Национална и регионална сигурност” в УНСС като част от обучението по киберсигурност.
При откриването на събитието доц. д-р Нончо Димитров, ръководител на катедрата, подчерта важността на изпреварващите действия и допълни, че според него обществото вече е осъзнало необходимостта от такъв тип култура.
УНСС се стреми да обучи следващото поколение киберпрофесионалисти, като предоставя практически и теоретични знания, които ги подготвят за реалните предизвикателства в динамичния свят на киберсигурността, каза той.
Световно признатият за гуру в киберсигурността Алекс Бехар, преподавател по киберзащита и управление на кризите в катедрата, уточни, че има липса на над 1 млн. специалисти по киберсигурност в ЕС, а кибератаките не спират и според него трябва да се търсят методи, включително и асиметрични, за да се справим със заплахите.
“Изкуственият интелект, неговото моментно състояние, няма да реши скоро как да правим по-добър данъчен отчет, но ще ни лъже много по-добре за това с кого говорим и какво ни казва той”, отбеляза Алекс Бехар и даде пример с дипфейковете (deepfakes) преди предстоящите избори в САЩ. Той обърна внимание на това, че предстоят интересни години, защото за първи път технологията достига лимита на човешкия мозък и възможността му да осъзнае реалността пред себе си.
Иван Благоев от Think Cyber Bulgaria смята, че в България има възможност да се направи хъб по киберсигурност. Той уточни, че компанията, която представлява, подготвя и сертифицира киберспециалисти на световно ниво, които трябва да бъдат по-подготвени от хакерите. Според Благоев културата на потребителите по отношение на киберсигурността е ниска и всеки може да стане жертва, без да разбере.
При демонстрацията на кибератака той посочи, че имейлите не са безопасни и биха могли да дадат пълен достъп до компютъра, включително и до онлайн банкирането на потребителя. Това беше демонстрирано на живо. Показан беше и пробив през Wi-Fi мрежата на потребителя.ъ
