В така нареченото пенитенциарно учреждение №17 в град Резина, Молдова, кротко излежава доживотната си присъда 50-годишният Юрий Григориевич Радулов.
Това е затвор, в който осъдените на най-тежкото наказание в тази бивша съветска република прекарват дните си.
Градчето е малко, намира се на десния бряг на Днестър, на левия е непризнатата Приднестровска молдовска република.
Радулов е висок, представителен мъж. Според шефа на затвора в Резина Олег Веретино не създавал проблеми на охраната. Очевидно взаимно си имат доверие, защото поглед в мрежата показва, че Радулов си е направил дори профил във фейсбук.
Той съществува от 5 юни 2011 г., но не е активен и има само двама приятели - единият от тях е шуменец, другият - жена от Санкт Петербург. Снимката му обаче очевидно е актуална.
Малцина журналисти, а и обществеността в Молдова се сещат за името му. Само по-паметливите знаят, че това е най-бруталният и безмилостен убиец, действал на територията на страната в края на 90-те години.
Ръководената от него организирана престъпна група е обвинена в 9 убийства, 13 опита за убийства и 2 отвличания. В сравнение с организацията и жестокостта на групата на Бобъра, какъвто е прякорът на Радулов, то т.нар. Килъри от България са биячи от квартален тип.
Подобно на Сретен Йосич и Юрий Радулов избира България, за да се скрие от правосъдието в родината си. Нещо повече, и той като сърбина влиза и излиза от страната, за да върши престъпление.
За разлика от Йосич обаче Радулов има българско гражданство и паспорт, с който пресича границата без проблеми. Юрий е бесарабски българин и получава гражданството на името на баба си, така той става Желязков.
Групата си Радулов-Желязков създава в Молдова през 1998 г. По това време той вече от 2 г. живее в Шумен. Идва със съпругата си Светлана, родения през 1983 г. син Григорий, по-късно тук се ражда и второто му дете.
След ареста му в Шумен става ясно, че през цялото времея докато е вършел престъпленията си в Молдова, Юра, както го знаят съседите, живее тихо на шуменската ул. “Вичо Папазов” в центъра на града.
Семейството не парадира с висок стандарт, но той се набива на очи. Голям апартамент, мерцедес, вила. В Шумен комшиите обикновено са любопитни, но така и не разбират откъде Желязкови имат пари.
Радулов много не говорел с тях, а жена му им казвала, когато го няма, че е в офиса. Никой обаче не разбрал къде е офисът.
На 2 април 2001 г. към 7 ч ул. “Вичо Папазов” вече е оживена. Едни тръгват за работа, други пазаруват или си извеждат кучетата.
Както обикновено и Юрий отива към паркирания наблизо мерцедес. Изведнъж до него се заковават 3 полицейски коли и пред смаяните погледи на минувачите го просват по очи, слагат му белезници, качват го в едната кола и с мръсна газ изчезват.
“Всичко свърши за около 20 секунди, но много бяхме тренирали”, спомня си полицай, участвал в акцията.
Заповедта за ареста на Радулов е от година по-рано. Издава я на 23 юни 2000 г. т.нар. сектор “Чентру” на храдския съд в Кишинеу. Радулов обаче го няма в родината и през 2001 г. се стига до Интерпол. Обвиненията са по чл. 88 на молдовския наказателен кодекс.
“Спомням си, че малко преди да дойде заповедта за арест, се срещнах с него. Доведе ми го една арендаторка на земеделски земи.
Каза, че бил голям бос, идвали при него руснаци и молдовци за помощ. Целували му ръка и никого не връщал, без да помогне.
Пихме по кафе и той каза, че е дошъл в България да живее спокойно, да изучи децата си. Правеше впечатление на “железен” човек - говори бавно, не се усмихва, нищо излишно”, спомня си високопоставен полицай от тези години в Шумен.
Юрий Григорович Радулов е роден на 24 септември 1963 г. в с. Паркан, окръг Слобозая. Дедите му са етнически българи.
Семейството на дядо му Григорий и двамата му братя - Иван и Петър, е било състоятелно за мащабите на Паркан. През 1931 г. фамилията е обявена за кулашка и властите принудително я изселват в селцето Верхний Исток, област Перм.
6 г. живеят в изгнание. През 1937 г. ги арестуват и сталинските власти ги осъждат на смърт. Григорий е убит на 21 февруари 1938 г., на 27 г., братята му Петър и Иван са разстреляни седмица по-рано, на 29 и 19 г. Обвиненията са в контрареволюционна и антисъветска дейност. Реабилитират ги през 1975 г.
По време на разследването на Радулов категорично е изяснено, че групата за мокри поръчки е създадена през пролетта на 1998 г. В нея влизат главно безработни момчета
от Паркан, повечето етнически българи.
Първи помощници му стават Пьотр Стасюков Петков, по прякор Хона, и Виктор Жеков.
По-късно в групата влиза и бившият полицай от департамента за борба с организираната престъпност Юрий Лунгу.
Снабдяването с оръжие през онези години не е проблем за Приднестровието. По-късно при обиските молдовски полицаи намират 9 “Калашников”, 2 гранатомета, ловна пушка, пистолети, взрив, патрони и модерни радиостанции.
Започват убийствата. Първата жертва на Бобъра е Юрий Вислоух, шеф на службата за безопасност в Тираспол. Акцията ръководят Радулов и Стасюков, има и 4 килъри стрелци. След 2 месеца в Кишинеу е покосен бизнесменът Игор Лопатинский.
До февруари жертвите стават 9 - 5 в Молдова и 4 в Приднестровска молдовска република.
Пред “24 часа” следователят по делото Павел Гуцан от Молдова обясни, че убийствата са извършвани заради преразпределение на сферите на влияние на сенчести групировки от годините на прехода в бившия СССР. Жертвите са бизнесмени, мафиоти, полицаи.
Покушенията са показни, почеркът - един.
Хората на Радулов убиват известния мафиотски бос Евгений Грущенко, по прякор Жека. Той имал офис в санаториум край Кишинеу. Убийците на Бобъра се преоблекли като полицаи, маскирали автомобил РАФ като линейка.
Влезли в сградата, натикали Жека и двамата му гардове в “линейката”, извели ги в гората и там пред очите на охраната му изпразнили един пълнител в главата на Грущенко.
Полицията в България не може да установи кога и как е пътувал Радулов. Смята се, че е ползвал фалшиви паспорти. Така или иначе той си живее необезпокояван на ул. “Вичо Папазов”.
Радулов твърдял, че има бизнес в Кишинеу, притежавал супермаркет, а заедно с други молдовци имал дял в дискотека в Букурещ.
От арестуването му през април до екстрадирането на 20 август 2001 г. в Шумен и Варна се разиграва екшън с “кроткия” Юрий. Той категорично отрича да има общо с убийствата и твърди, че молдовската държава има интерес да му затвори устата.
Знаел много за участие на хора във властта в масови убийства, затова искали да го премахнат. Разказвал, че през 1993 г. е финансирал българското опълчение, когато Приднестровието със сила се отделя от молдовската държава и основава своя.
Не съществуват обаче съмнения, че Радулов е убиец.
“При обиска у тях намерихме много снимки, които доказваха вината му. На една Юрий държеше в изпъната напред дясна ръка отрязана човешка глава.
Всъщност това беше диптих. На първата снимка Радулов държеше пред себе си вързан човек и беше опрял ножа до гърлото му, на втората - главата беше отделена от тялото и от нея течеше кръв”, разказа полицай от Шумен, участвал в обиските у Радулов. Той не пожела да уточни коя от жертвите е обезглавена по този начин.
След ареста в Шумен Радулов прави всичко възможно да осуети екстрадирането си. Започват делата, адвокат му е бившият шеф на полицията и сега водач на листата на РЗС Кирил Тошев.
Първото дело е на 19 май 2001 г. От съображения за сигурност се гледа във Варненския затвор, където е Юрий. Съдия на делото е Димчо Луков, който в края на м.г. осъди групата на Килърите в Шумен.
Радулов гълта една отвертка и влиза в болница, имитира сърдечни пристъпи. По това време става ясно, че има план за освобождаването му. Целта била Радулов да попадне в болнично заведение и оттам със сила да го освободят.
Заради отвертката му правят операция в “Св. Анна” във Варна. В същото време антимафиоти арестуват 54-годишния Петър Д. от Шумен, пребиваващия тайно у нас молдовец Максим С., на 21 г., и 18-годишния Григорий Радулов.
Последният е син на Юрий Радулов. Групата се крие в свинарници край Шумен. При обиска там полицаите открили пушка с рязана цев и патрони и 2 пистолета “Макаров”. В колата на Григорий са намерени маски и белезници.
“Знаем какво са готвели задържаните, става дума за престъпление срещу група хора”, заяви тогава шефът на антимафиотите в Шумен Любомир Христов, сега водач на листата на ГЕРБ.
Тази група е трябвало да освободи Радулов от болницата. В болничното заведение се разиграва истински театър. Радулов е обискиран напълно, лежи завързан на леглото с денонощна охрана в стаята, но въпреки това винаги намира начин да се нарани и да отложи пътуването.
“Няколко пъти се прободе в бедрото с безопасни игли, които намирахме скрити в дюшека. Не разбирахме как попадат у него”, спомня си полицай, участвал в акцията.
Принуждават се да му махнат дюшека, но въпреки това Юрий пак се самонаранява.
“Освен тези мерки имаше и денонощно видеонаблюдение. Гледахме записите десетки пъти, но не разбирахме как иглите стигат до него.
И изведнъж един от групата пребледня. “Я върни, върни”, каза на оператора.
Какво се оказа - при Радулов на свиждане идваше жена му. Разбира се, не я изпускахме от поглед.
Правехме щателен обиск, преди да влезе. Тя винаги го целуваше по устата. На колегата му направило впечатление, че нещо в тази целувка не е наред. Върнахме записа и се оказа, че тя му предава иглата при целувката, избутва я с език”, разказа полицай.
Той си спомня как негови колеги отказвали да пазят Радулов в болничната стая.
“Оплакваха се, че непрекъснато им повтарял, че ще излезе от затвора, ще дойде в България и ще им пререже гърлата, на тях или на децата им, на жените им.
Хората не издържаха и казваха: “Или ще го гръмна, или се махам, ако трябва, ще напусна.” Беше голям майстор на психонатиска.”
Пет месеца след задържането, когато тръгват с кола за самолета в София, Радулов пак прави опит да се самонарани като удря главата и тялото си във всичко твърдо, до което приближи.
Полицаите се принуждават да му сложат каска и бронежилетка, за да стигне читав до Кишинеу.
През това време групата на Радулов се разпада. В Русия са заловени братята Павел и Виталий Левинте, трима са убити при междуособици.
В изоставен мерцедес край Кишинеу са намерени телата на Александър Калпун и на Андрей Паскар, седмица по-рано в Тираспол е убит и Сергей Крионов. Един по един хващат и останалите. Последни са Стасюков и Бобъра.
Следствието срещу Радулов продължи близо 4 г. Той и българинът Василий Ленков, Сергей Обручков и Едуард Голинский получават доживотни присъди, бившето ченге Юрий Лунгу е осъден на 25 г., братя Левинте - по 20, Стасюков - 18, Виктор Жеков - 10.
През 2005 г. Юрий се развежда със съпругата си. В Шумен и сега живее синът му. Проверка в интернет показа, че Григорий се издирва от полицията в Приднестровската молдовска република за грабеж и снимката му е в сайта на министерството от 2007 г.
“Не сме получавали запитвания, нито искания за този човек. За нас той е нормален гражданин. А и вероятно няма как да получим, защото тази държава не е призната от никого”, споделиха шуменски полицаи.
На 12 март “24 часа” изпрати на говорителя на вътрешното министерство на Приднестровието Алла Иванченко въпрос по каква причина се издирва този български гражданин. Въпреки обещания до часове отговор реакция и до този момент няма.
