Николай Поляков за първи път поставя пиесата “Оръжията и човекът” на Бърнард Шоу в България. Случва се през 1995 г. в Драматично-кукления театър във Враца, после в Драматичния театър “Сава Огнянов” в Русе.
- Г-н Поляков, как приемате размириците покрай премиерата на “Оръжията и човекът” на Джон Малкович в Народния театър?
- Това, което беше организирано, няма нищо общо със самата пиеса и спектакъла на Народния театър. Това е подготвена акция много преди премиерата. Срамно е, че може да има такова отношение към един културен институт, да бъде охулван и обругаван по толкова нецивилизован начин.
Спрях едни жени, които развяваха байрачета, и ги попитах за какво протестират. Те казаха: “Защото този човек е дошъл в България да ни унижава и да ни оскърбява”. Питах ги дали са чели пиесата, а те: “Знам, че се хули България и нашият национален дух, казаха ни го близки хора”. Така е построена и организирана цялата нелепа инсинуация срещу Народния театър.
- От кого е организирана?
- Организаторите бяха там, те даже и не се криеха. Имах личен разговор с Ангел Джамбазки, той не ме познава и не знаеше, че съм поставял пиесата. Попитах го дали я е чел, беше ми любопитно, тъй като не е издавана и за да я четеш, трябва да отидеш до библиотеката в Софийския университет. Установих, че самият Джамбазки я е чел наистина, успя да ме убеди. Той познава текста дотолкова, доколкото него това го интересува като политическа акция. Боя се, че дума не разбира от смисъла на една драматургична сложност.
- Вие поставяте “Оръжията и човекът” под различно заглавие, защо?
- По чисто комерсиални причини. Стори ми се, че “Оръжията и човекът” е малко тежко и милитаристично заглавие. Освен това прочетох, че има оперета, която е играна под заглавието “Шоколадовият войник”. Заех това име и не сбърках, защото се приемаше с усмивка.
- Защо навремето избрахте точно тази пиеса?
- Ще отговоря с реплика от пиесата. Когато Блънтчли иска ръката на Райна, той започва да обяснява колко коли има, колко хотела, колко покривки и изброява огромно количество имоти и наследство. Майор Петков, бащата на момичето, го пита: “Кой си ти, да не си императорът на Швейцария?”. Той отговаря: “Моят ранг е най-високият в Щвейцария: свободен гражданин”. През 1995 г. за мен беше достатъчно този текст да ме привлече в пиесата.
