24 часа и Yettel продължават празничния си проект, посветен на стойностните мигове извън дигиталния свят. Този път гост е писателят и телевизионен водещ Георги Блажев, който разкрива каква е неговата рецепта за стойностни офлайн моменти и как 10 лицеви опори могат да го мотивират да не поглежда в екрана на телефона си.
- Георги, в съвременния свят трудно бихме си представили живота си без технологии. Те ни помагат да пестим ценно време, да бъдем по-продуктивни и организирани. Каква е ролята им във вашето ежедневие?
- Моето поколение (Милениъли) беше първото, което на практика израсна с толкова свободен достъп до технологии. Помня вълнението, когато в шести клас получих свой собствен мобилен телефон. Беше жълт, с размерите на фритюрник, но ме свързваше със света и най-вече с момичето, което харесвах :) И до днес се определям като технологичен тип, а и работата ми го изисква. Нямам таблет, почти не отварям лаптопа си, но телефонът ми е верен помощник. На него чета сценариите за „На кафе“ всяка сутрин в 06:00 ч. Обожавам да гледам филми и сериали, така че платформите за съдържание са начинът да избягам от натовареното ежедневие.
- Предимствата, които посочихте за безспорни, но дигиталните устройства понякога могат да отнемат повече време от общуването ни с най-близките, отколкото бихме желали. Вие имате ли семейни ритуали, които целят да минимизират времето пред екраните? Как се забавлявате заедно извън дигиталния свят?
- Със сина ми, който е на 5, напоследък доста рисуваме. Уменията ни са абсолютно еднакви, така че е спорно кой кого учи. Разходка в парка също действа отлично за изчистване на съзнанието. Когато остава време, се качваме на колата и отиваме на някое спокойно местенце за уикенда. Опитвам се да заобичам и бордовите игри, но засега съм се ограничил до Dixit и Activity.
- Какво ви вдъхнови да станете част от тазгодишната коледна кампания на Yettel, която ни призовава да сложим телефоните си на пауза и да зарадваме близките си с най-ценния подарък – нашето внимание?
- Самият аз се улавям, че понякога стоя ненужно дълго на телефона. Така пропускам ценни моменти, особено с децата, които няма да се повторят. Тази Коледа съм решил да си направя дигитална пауза. Защото реално, докато си на телефона, чуваш някакви проценти от разговорите, в които „участваш“. А близките ни хора трябва да се чувстват важни, ценни, интересни.
- Изследване на агенция „Арбитраж“, изготвено по поръчка на Yettel сочи, че над 40% от българите прекарват повече от 4 часа дневно пред екраните на своите устройства. По-голямата част от хората (57%) имат желание да намалят това време или вече са правили опити, като една от пречките, които посочват, е страхът от пропускане на важна информация (15%). Този феномен е известен като FOMO (от английски – „страх от пропускане“). Като човек, чиято професия е свързана с телевизията, как успявате да се „изключите“ и да се отдадете на пълноценно общуване с любимите хора?
- Ще излъжа, ако кажа, че успявам. Професията ми изисква да съм информиран и да съм запознат с горещите теми. Често се питам дали ситуацията изисква да се ровя в телефона или съм минал границата. Опитвам се да си налагам интервали през деня, в които не използвам социални мрежи. Ако изпитам необходимост да „надзърна“, хващам книга или пък падам за 10 лицеви опори. Сигурно звучи смешно, но понякога физическата активност е достатъчна да ме разсее.
- Изследването на Yettel показва, че родителите са по-заинтересовани да ограничават екранното време на децата си (37%) отколкото своето собствено (20%). Кoe е най-важното, на което искате да научите децата си относно разумното използване на дигитални устройства? А вие самият следвате ли тези съвети?
- Искам децата ми да присъстват адекватно в дигиталното време, в което са се родили. Против съм всякакви крайни ограничения. Старая се да им показвам, че технологиите могат да улеснят живота ни, но само ако ги използваме умно. Всичко опира до критично мислене, което, с наша помощ, се надявам да изградят.
- Нека се върнем назад във времето – кой е любимият ви коледен спомен?
- Този от последната Коледа. И то поради най-простата причина – че с най-любимите ми същества бяхме на маса, отрупана с вкусни и познати от детството храни. Наглед незначителни наблюдения – като това, че синът ми яде същия ориз със зеле, който съм ял аз преди 30 години, или че баба ми на 82 се залива от смях с двумесечната си внучка – ми носят усещането, че всичко е наред. И че се справям добре.
- Какви конкретни стъпки бихте препоръчали на хората, които искат да преосмислят начина, по който използват технологиите в ежедневието си, за да имат повече време за стойностно общуване със семейство и приятели, особено сега по време на предстоящите празници?
- Едва ли някой се съмнява, че един час, прекаран в четене на книга, спорт или разговор с любим човек, е по-здравословен от безцелно скролване в TikTok. Тоест, нещата не опират до осъзнаване, а до воля. Тренирайте я – сложете рестрикции на потреблението си, свалете си приложение за тази цел, минете в самолетен режим след определен час вечер.
- В съвременния свят често снимаме моменти, вместо да ги изживяваме. Коя е вашата рецепта за стойностни офлайн моменти – такива, които запомняме със сърцето си, а не само в галерията на телефона?
- Любимите ни хора знаят кога наистина ги слушаме и кога разсеяно казваме „аха“. Но по-често решават да си замълчат. Нека да им дадем цялото си внимание, защото го заслужават. Нека им купим онова сако, което мълчаливо загледаха пред магазина преди 2 месеца, и решиха, че не сме обърнали внимание, но ние обърнахме. Нека ги изненадаме, че помним името на детето, с което са делили един чин в училище. Това е най-устойчивата проява на любов – „тук съм, виждам те, слушам те и това, което имаш да ми казваш, е важно за мен.“
