Наум, технологиите правят живота ни по-лесен, по-удобен и по-свързан от всякога. Могат ли те да бъдат и извор на вдъхновение за един актьор и творец?
Технологиите несъмнено правят живота ни по-лесен и по-свързан, но те са и нож с две остриета. От една страна, предоставят неограничен достъп до информация и ресурси, което за един актьор и творец е безценно. Аз лично често използвам платформи като YouTube и стрийминг услуги, за да проучвам различни актьорски техники, да черпя вдъхновение от майсторството на колеги или да анализирам собствените си участия. Например, много обичам да гледам интервюта с актьори, които разказват за методите си на работа – това винаги ми дава нови перспективи.
От друга страна, технологиите имат потенциала да ни отдалечат от реалния живот, ако не ги използваме отговорно. Спомням си, когато работехме по един от проектите ми, прекарвах часове в търсене на вдъхновение онлайн, но в един момент осъзнах, че истинските идеи идват, когато се отдръпнеш от екрана и просто наблюдаваш хората около теб. Например, една случайна среща в парка ме вдъхнови за сцена, която по-късно се оказа ключова за героя ми.
Вярвам, че технологиите могат да бъдат мощен инструмент за вдъхновение, стига да ги използваме съзнателно и с ясни граници. Това е предизвикателството – да намериш баланс между дигиталния свят и реалния живот.
Теа, трудно ли се намира баланс между разумното и прекомерното използване на дигитални устройства, особено когато професията ти е свързана с тях – снимки, разговори, създаване на съдържание...?
Намирането на баланс е трудност, която срещам ежедневно. Когато работиш в социалните мрежи, телефонът, компютърът и таблетът действително са неразделна част от живота ти и понякога е изключително трудно да поставиш много рязка граница между виртуалния свят и реалността. В началото се усещах постоянно свързана с екрана, но с времето се научих да си поставям ясни граници. Особено когато станах майка. Например, вкъщи си имаме семейно правило вечерите да бъдат без телефони – защото това си е нашето време заедно за споделяне, смях и весели игри. Всичко друго може да почака.
Вие сте сред посланиците на тазгодишната коледна кампания на Yettel, която ни призовава за момент да сложим телефоните си на пауза и да дадем на близките си най-ценния подарък – своето внимание. Защо решихте да подкрепите тази инициатива?
Наум: Чувстваме тази кауза много близка до нас. Ние самите често се сблъскваме с трудността да намерим време, в което да бъдем напълно офлайн. С Теа сме съгласни, че технологиите са важни и полезни, но само ако ги използваме осъзнато и с мярка. Ето защо, не се поколебахме да станем посланици на коледната кампания на Yettel, като се надяваме, че тя ще вдъхнови повече хора да обърнат внимание на това, което наистина има значение – времето, прекарано с близките им.
Скорошно изследване на агенция „Арбитраж“, проведено по поръчка на Yettel показва, че за 34% от българите практикуването на любимо хоби е начинът да намалят използването на дигитални устройства в ежедневието си, 38% го заместват с четене на книга, а 62% са категорични, че живата комуникация с близки и приятели е помощникът, който ги държи далеч от екраните. В какви ситуации вие не изпитвате нужда да посегнете към смартфона?
Теа: През последните две години, особено след като поулегнах в своята „инфлуенсърска кариера“, започнах да намирам моменти, в които изобщо не усещам желание да използвам телефона си. В началото, когато започнеш да се занимаваш със социални мрежи, обикновено всичко ти се струва като съдържание. Сега, особено когато сме сред природата или прекарваме време с дъщеря ни, усещам, че тези мигове са толкова истински и зареждащи, че не се нуждаят от споделяне в социалните мрежи. Осъзнах, че някои от най-ценните моменти трябва да си останат само за нас. Странното е, че сега го намираме за нещо необичайно, дори едва ли не гледаме на него като на лукс, а като се замислим, преди сме прекарвали цялото си време по този начин (смее се).
Наум: Времето със семейството и близките ми е най-голямата мотивация да оставя телефона настрана. С Теа и дъщеря ни често правим дълги разходки сред природата или играем настолни игри. Това не само ни сближава, но и в тези моменти наистина забравям да посягам към екраните.
Според данните от проучването на Yettel, 37% от родителите споделят, че биха искали да научат как да контролират използването на смартфони от децата си. В същото време, едва 20% отговарят положително, когато въпросът се отнася за тяхното собствено време пред устройствата. Смятате ли, че децата имат нужда от поставяне на подобни ограничения, а възрастните – не? Вие как учите дъщеря си да използва технологиите по отговорен начин?
Наум: Нашата дъщеря скоро стана на 5 години и може би от около 2 години и половина й позволяваме по малко да гледа филмчета на телефон или таблет. Винаги когато е пред екрана обаче, се стараем да използваме това време за образователни цели, като гледаме анимации на английски или играем интерактивни игри, които развиват нейната креативност. Между другото, оказва се, че това има много позитивно влияние върху нивото й на разбиране на езика, а също така и на моето (смее се).
И в тази връзка, вярваме, че ключът не е в пълното ограничение на достъпа и отнемането на устройствата, а в баланса и вниманието, което родителите отделят, за да разберат до какво съдържание има достъп детето им. Важно е не само колко време прекарва пред екрана, но и с какво се уплътнява това време.
Yettel ни насърчава да свалим поглед от екрана и да общуваме пълноценно с хората около нас. Какво беше последното интересно или необичайно нещо, което научихте за ваш близък човек?
Теа: Последното, което ме изненада, беше една история, която моята баба наскоро сподели за младостта си, и която никога не бях чувала. Често се фокусираме върху настоящето и забравяме, че нашите близки имат толкова много интересни и вдъхновяващи преживявания, които само чакат да бъдат разказани, стига да има кой да им отдели нужното внимание и наистина да ги чуе. Когато гледаме в телефоните си, дори и да слушаме хората около нас, ние не им отделяме цялото си внимание, не ги и гледаме в лицата. А този контакт лице в лице е нещо, което наистина смятам, че все повече губим с годините. Сякаш изпитваме голямо неудобство да се гледаме един друг в очите и това неизбежно влошава качеството и на начина, по който общуваме. Категорично трябва да се намира време, в което телефоните да бъдат далеч от очите, за да можем да общуваме пълноценно.
Имате ли любим спомен, свързан с Коледа? Какво го прави толкова специален?
Наум: Мисля, че всеки човек има любими спомени, свързани с Коледа, главно от своето детство. В нашето семейство традицията е такава, че се събираме и на Коледа, и на Бъдни вечер, но Бъдни вечер като че ли винаги е бил по-специалният празник за мен.
Тогава бяхме почти цялото семейство на масата. Прекарвахме много пълноценно, качествено време заедно – в разговори, шеги, добронамерени спорове понякога. Пък и нали бях детенце, и получавах куп подаръци, което нямаше как да не ме направи щастлив, и да се превърне в любим спомен за цял живот.
Ако оставите телефона си, какво бихте избрали да правите, за да създадете незабравими спомени? Как изглежда вашият перфектен офлайн ден?
Наум: Прекарването на време офлайн е нещо много важно, защото социалните мрежи без да искат са се превърнали в едно място, в което ние самите сравняваме своите най-лоши моменти с най-хубавите моменти на останалите. А това неминуемо ни оставя с чувство на неудовлетворение.
С Теа вече шест години имаме канал в YouTube, където сме заснели най-красивите места, които сме посетили, и най-важните моменти, които сме преживели. Това ни дава възможност да се върнем назад във времето и да ги изживеем отново – нещо като дигитален албум със спомени.
Но също така, има безброй много моменти, които сме запечатали със снимки или видеа, но не сме споделили, защото тези мигове са само за нас самите. В същото време, осъзнавам колко важно е да не гледаме живота през дисплея на телефона. Често виждаме хора на концерти, които преживяват случващото се през екрана си, и това е наистина тъжно.
Трябва да намираме време да живеем извън дисплея, да се откъсваме от постоянното свързване, защото това, което смятаме за свързаност, често ни прави по-разединени.
Не можем винаги да контролираме начина, по който използваме технологиите, но можем да се научим понякога да ги поставяме на заден план, като си позволим време без тях. Защото, както се казва в кампанията на Yettel: „Истинското общуване започва, когато оставим телефона“.
А как изглежда нашият перфектен офлайн ден – обичам да прекарваме време на открито. За мен най-ценните моменти са тези, които споделяме като семейство – било то на разходка, карайки колело или просто наслаждавайки се на компанията един на друг. Това са спомените, които остават завинаги в сърцето ми, и които нямам нужда да запечатвам с телефона си.
