Eдна вечер Жени Милчева - наша колежка от "24 часа", кротко си стои пред телевизора, когато хваща от средата изключително интересен филм за египетските пирамиди. А в титрите прочита името Васил Добрев. "Звучи повече на български, отколкото на руски", казва си тя и започва проучване. Накрая попада на един Васил Добрев, който работи във Френския институт по археология в Кайро. Пише му няколко имейла - няма отговор. След 6 месеца пристига лаконичен текст: "Ще идвам в България. Да се срещнем."
В тази среща съдбата пак се намесва - двамата са завършили пловдивската английска гимназия, оказват се почти роднини, намирайки общи прадеди.
Така се ражда едно вече над 5-годишно приятелство, а Жени, командирована от вестника, заминава за Египет и разказва на читателите на "24 часа" за уникалния археолог и неговите сензационни разкрития.
Ново съвпадение - тя е човекът, който организира церемонията "Достойните българи" - за хора, сторили добро. Тази задача я среща с режисьора Николай Василев, който прави кратки филми за достойните, както и снима за популярната рубрика на БНТ "Малки истории". Резултатът? Идеята да направят заедно документалния филм "Три свята", който да разкаже историята на Васил Добрев.
"Рибата в морето, ние слагаме тигана на огъня", шегува се Жени, макар вчера да я намерихме на път - оглеждаше български артефакти, които могат да влязат в бъдещата лента. Добрев от години не живее в България, но много се интересува от напредъка на археологията тук. Голямото притеснение и на авторката на сценария, и на режисьора е, че все още не са осигурили финансирането на филма. Не им се иска да минават през тромавата процедура на Националния филмов център (на последната му сесия са разпределени едва до 600 хил. лв. за документални филми - бел.ред.) и разчитат на местен патриотизъм. Че кой не би се гордял, ако от неговия край е един от най-известните световни египтолози.
Как науката оценява приноса на Добрев, се вижда в музея на Сакара. До входа му е почетният списък на най-изявените египтолози, работили там. Васил Добрев е в него.
Милчева и Василев разчитат, че общини като Пловдив, където той е учил, или Варна, откъдето е родом, биха проявили интерес да се снима филм за видния учен. След като две продуцентски компании - френска и британска, заснеха два филма за него, излъчени по канала Discovery Civilization - Quest for the Lost Pharaoh ("В търсене на изчезналия фараон") и The Sphinx Unmasked ("Демаскираният Сфинкс").
ащо и ние да не дадем своя принос? "Сценарият е готов от две години. Срещах се няколко пъти с Добрев - изумителен разказвач, говори много образно - готов е за герой на филм. Затова ми се иска историята във филма да е от първо лице - разказва режисьорът Николай Василев. - Той има изтънчено чувство за хумор и нестандартни научни теории. Свързва различни нива на познанието. Страдал е от смятана за неизлечима болест (вид рак - бел.ред.), но е оцелял. Това го е отвело друго равнище на познанието. Затова е този негов неистов интерес към пирамидите.
Там търси идеята за възкресението и безсмъртието. Научната му работа е уникална, но в този филм за мен ще е на втори план - по-любопитна е личната му история."
Д-р Васил Добрев е роден през 1961 г., зодия Лъв. Преди абитуриентския бал му откриват болестта на Хочкин. Заминава да се лекува във Франция и остава, след като става ясно, че върне ли се в България, лечението му може и да не бъде довършено. Преборва болестта. Завършва изкуствознание и египтология в Сорбоната. Френският академик Жан Леклан, който му бил преподавател, го кани на разкопки в Египет, където проучва пирамидата на Тети Първи - фараон от Шестата династия. Добрев работи там 15 г. През 1992 г. защитава докторат за фараоните от Четвъртата династия, които строят най-големите пирамиди. Част от докторската му теза е посветена на въпроса кого изобразява Сфинксът. Хипотезата на Добрев е твърде различна от общоприетата. От 1995 г. е член на Френския институт по археология в Кайро.
Ако не е европейският му вид, можеш да го сбъркаш с местен - до такава степен е овладял всички тамошни мурафети. Но точно заради това не би избрал Кайро за свой дом. "Злокачествено заболяване и живот на косъм. Политическа емиграция и 10 г. разделено семейство. Клеймо: от едната страна на желязната завеса - "невъзвръщенец", а от другата - "гражданин на социалистическа страна, поради това опасен". Стоицизма да издържаш най-черна завист от колегите. Изпитанието на зрели години детството да влети в живота ти в образа на детския ти велосипед, за който са излети сълзи, понеже бил продаден заради мизерия (майка му намира купувачи, когато семейството няма пари за лечението му - бел.ред.). Кратък брак и ергенски бит", това са основните пунктове, на които се крепи сценарият на филма "Три свята", казва Василев.
И какво още? Да издирва изгубената пирамида на втория фараон от Шестата династия, станал жертва на заговор. Съсичането на фараон Узеркаре е първото документирано
в историята политическо убийство. Нещо абсолютно немислимо за онази епоха!
Египет, около 2345 г. преди Христа. Жрецът бодигард на фараон Тети Първи (първия владетел от Шестата династия), съсича владетеля. Да убиеш фараона, е равносилно да посегнеш на самото Слънце! Но поръчителят на убийството е екзалтиран - предстои му неограничена власт. И място в историята. Кой е този човек обаче?
"Много важно е да знаем кой го е наследил. Това би дало хипотеза защо Тети е бил убит. Сега може само да се спекулира, че наследникът му е узурпатор. Има много доказателства, че това е фараонът Узеркаре, управлявал Египет като втори цар от Шестата династия" - твърди Добрев. - В Египетския музей в Кайро има саркофаг на царица от Шестата династия, чийто капак е целият с надписи. От тях също знаем за съществуването на Узеркаре. Но досега пирамидата му не е открита. Но пък и никой не я е търсил.
Ако Узеркаре наистина е бил узурпатор, може би тя да е била разрушена за отмъщение още навремето. Имам много аргументи за това къде точно се намират останките ", обяснява Васил Добрев. Трябва да си голям оптимист, за да тръгнеш да търсиш пирамидата на фараон отпреди близо 4200 г., която може да съществува, но може и да е само мит. Добрев подхожда като детектив.
Години наред разкопаване сантиметър по сантиметър на жречески гробници, които ограждат пирамидата. За награда излизат уникални цветни фрески и десетки истории отпреди 4000 г., които се четат на йероглифните надписи. Живот на палатка в най-убийствената жега. За съседи - стотици мумии в гробници от 500-600 г.пр. Хр. Ясното съзнание, че никога няма да научиш цялата история на това място. И че може да стигнеш на метър от пирамидата, а да не успееш да влезеш в нея. Просто животът може да не ти стигне...
Първоначално формулите за възкръсването на фараона, записани на папируси, са били изричани от жреците. Но Унас - последният цар от Петата династия, нарежда тези текстове да бъдат изписани в пирамидата му. Всички следващи фараони продължават тази традиция. В Средното царство тези текстове са наречени Текстовете на саркофазите, а в Новото - Книга на мъртвите. Това са същите текстове. Една глава от тази Книга на мъртвите се написва на папирус и се слага върху тялото.
"Но като ни липсва писаното за Узеркаре, имаме дупка в еволюцията на текстовете, което е голям проблем не само за епиграфистите, но за всички египтолози, защото не е ясно как се скача от едни формули за възкръсване към следващите. Дори пирамидата на Узеркаре да е била разбита или въобще да не е била завършвана, важни са погребалните камери, които се правят най-отдолу. Точно в тях ще са текстове, които правят така, че пирамидата да си свърши работата като машина за възкръсване",
са аргументите на Добрев да бъде така упорит в работата си.
Насред чакълестия хълмист пейзаж в южната част на платото Сакара стърчат трите шатри на лагера на Добрев. На север смътно се очертава силуетът на стъпаловидната пирамида на Джосер, при ясно време погледът стига чак до големите пирамиди на Хеопс и Хефрен в Гиза. Седнал зад волана на яркочервения си джип, археологът здраво натиска газта и смело атакува стръмните дюни. Нахлупил неизменната си шапка тип Индиана Джоунс и с развято от вятъра бяло шалче над изтърканото кожено яке, Добрев припряно крачи към входа на обекта, който отвежда на 5 метра под терена. Работещите на разкопките 20-ина египтяни от близко село благоговейно го поздравяват: "Салям, доктор Васко!"
"Търпението е майка на египтологията, а баща е Тома Неверни", казва египтологът. Основният принцип, който следва в правенето на наука, е да не прибързва и да не приема за чиста монета никоя уж утвърдена теория. За проклятието на осквернената мумия говори с усмивка, но и с примери от собствения му живот, от които ти настръхват косите - всички от екипа му, участвали във вадене на мумии, преживяват премеждие...
Да се надяваме, че тази интересна история ще бъде разказана във филм, а в нея има сериозен принос и "24 часа". А д-р Васил Добрев вече се е устремил към поредното си научно приключение.
