В разгара на сезона на гроздобера танцьори от Народно читалище „Проф.Кирил Дженев“ в Пловдив разгледаха винарска изба Вила Винифера в Брестовица, най-старата в района. А село Брестовица е патентовано като Столица на виното в България, тъй там са концентрирани най-много винарски изби. Как се прави вино по традиционния начин и как новите технологии във винопроизводстовото променят занаята, това научиха младите хора от увлекателния разказ на собственика на избата Димитър Кючуков. Стопаните бяха подготвили касетки с грозде от собствените лозови масиви, които са 130 декара, с идеята младите хора да видят целия път на гроздето. Обучението започна с мелене на грозде, като всеки имаше възможност да изсипе една касетка в машината и да види с очите си как тя отделя зърната от чепките. Защо се прави това – Димитър Кючуков обясни - причината е, че в чепките се съдържат високи нива на танини.
Всеки сорт грозде носи специфичен аромат на виното. Каберне совиньон винаги напомня за червени плодове с костилки, маврудът за горски плодове, шардонето за полски цветя, мускатът за мускатов парфюм.
Може ли от червено грозде да се направи бяло вино? Да, защото сокът му е бял. Ако оставите и ципите /кашата/ да ферментира със сока, тогава виного ще бъде червено. А ако ципите стоят в съдовете съвсем кратко време и се извадят, виното ще бъде розе. Какво ще бъде виното, ако се произвежда от сок на бели сортове грозде, попитаха младите хора. Отговорът е – бяло. Но ако сокът на бялото грозде ферментира заедно със зърната и ципите, тогава виното ще е оранжево. Според историците траките са произвеждали по българските земи именно оранжево вино.
Младите танцьори с удоволствие изсипаха гроздето от касетките в машината за мелене. За тях първата част от посещението беше интересна и полезна, тъй като много от процесите в направата на вино се обясняват с химични процеси, изучавани в училище.
В избата на 10 метра под земята, където виното отлежава в бъчви при оптимална температура и влажност Димитър Кючуков продължи с интересната информация. Колкото по-нова е една бъчва, толкова по-голямо въздействие оказва върху вкуса и аромата на виното. Един съд може да се използва най-много четири пъти и след това става негоден. Това не означава 4 години, а четири реколти вино. Какво ще стане, ако едно буре се използва за пети път, попита едно от момичетата. Отговорът – тогава виното няма да вземе нищо от бъчвата, няма да има нейната добавена стойност към вкуса. Продуктът се бутилира тогава, когато енолозите преценят. Те опитват периодично и решават, кога виното е готово за бутилка.
В края на посещението младежите задаваха въпроси: Какъв друг вид бъчви могат да се ползват, колко дълго може да остане продуктът в бъчва?
Димитър отговори, че е използвал и бъчви от акациев чипс. Но дъбът е основен материал, защото дава много добавени вкусове към виното. На финала той обобщи и връзката между храната, изкуството, музиката и виното.
Танцьорите от Народно читалище „Проф.Кирил Дженев“ си тръгнаха от Брестовица заредени с нови знания и информация. Те бяха поканени да покажат своите танцови умения на традиционното празнуване на Трифон Зарезан във Вила Винифера. Много вероятно е някои от тях следващата година да се включат и в гроздобера и кампанията на местните винопроизводители, тъй като регионът е наситен с лозови масиви и винарски изби.
Посещението и дискусията се излъчваха на живо в социалните мрежи: https://www.facebook.com/modernazana .
Проектът „Модерна занаятчийница“ се осъществява от сдружение „Антимонопол“ по Националната програма за младежки дейности на Министреството на младежта и спорта.
