- Барелефът ще бъде поставен в Летния театър – там, където 3000 го аплодираха просълзени на крака на последния му концерт
- Обичаният певец си отиде преди 11 г., но уникалният му глас звучи в най-хубавите български песни
“Непрекъснато летя! Полетът на един човек за мен е да направи все повече и повече неща в живота си”, казваше обичаният бас на формациите “Тоника” и “Домино” Гого Найденов. Коварна болест го отне от публиката и от любимите му хора преди 11 години. Гого си отиде на 10 януари 2014 г. след тежка битка с латерална амиотрофична склероза (ЛАС), не успял да навърши 65 г. Уникалният му глас обаче продължава да звучи в едни от най-хубавите български песни.
Съвсем скоро негов барелеф ще стане част от Стената на славата, която общината ще направи в Летния театър. Оттам ще ни гледа с неповторимата си усмивка Гого, изпълнителят на
“Бургаски вечери”, която стана химн на града
Стената на славата ще се появи след ремонта на театъра и ще отдава почит на талантливи бургазлии, прославили града през годините, съобщиха за “24 часа” от общинската администрация.
Точно на сцената на Летния театър Гого е изпял едни от най-хубавите песни с “Тоника” и “Домино”. На 1 август 2010 г., вече прикован в инвалидна количка, там бе и последната му изява. Тогава той бе аплодиран от 3000 души, станали на крака, просълзени след изпълнението на “Имало в Бургас”. С тази песен по негова музика и текст групата спечели конкурса “Бургас и морето” през 1996 г.
Барелефът на незабравимия музикант, изработен от семеен приятел, вече е готов и се съхранява от съпругата му Ева в дома им в Айтос. Първоначалният замисъл бил той да бъде поставен до паметника на Георги Калоянчев, който се извисява в цял ръст пред входа на Летния театър. После обаче дошла идеята да се направи цяла Стена на славата в театъра.
“Поддържам връзка с главния архитект на Бургас Тихомир Райчев. Когато всички процедури приключат, барелефът на Гого ще бъде поставен в Летния театър”, каза пред “24 часа” Ева. Както всяка година, на 10 януари направила панихида в памет на Гого. “Събрах близки приятели, почетох и паметта на майка ми, която си отиде преди три години на 23 декември.
Гого е в мислите ми, често разговаряме,
а когато съм на сцената, винаги го усещам до мен”, казва Ева. Преди години тя го сънувала почти всяка вечер – все нещо ѝ говорел насън. Ева не се е отказала и от друга своя идея – да събере в книга незабравими спомени за Гого. В това начинание ѝ помагат Тони Димитрова, с която са приятелки от години, и литераторката Цвета Андреева. Ева записва историите си на диктофон, Тони ги подбира, а Цвети редактира.
“Книгата все още не е готова. Забави ни първо пандемията, а после Цвети се разболя и претърпя операция. Но аз не бързам, не искам да е на всяка цена, а да се получи добре. Това ще е книга, която ще се чете леко, без да се натрапва с нравствени послания, защото Гого беше земен човек, с чувство за хумор, не се вземаше на сериозно”, казва Ева, която споделя живота си с харизматичния музикант.
“35 години до моята ръбата физиономия стои едно красиво лице и душа, на която дължа голяма част от моя чар. Даже
децата, като ме видят по улицата, викат: “Мамо, мамо, виж, Ева и Гого минават!”,
обяснява се в любов с присъщото си чувство за хумор Найденов във филм за 60-ата си годишнина, излъчен по БНТ. В него разказва за първите стъпки с “Тоника” и първите любовни трепети: “Появи се Ева и с нея и “Тоника”. Не усетих кога се оженихме, кога изкарах казарма, кога се роди детето ни. Всичко сякаш минаваше между фестивалите, между Бургас и София. Но всъщност всичко минаваше между песните, те са тези, които ни спасяват”.
За да впечатли бъдещата си съпруга, Гого ѝ предлага да направят дует. “Тя прие и публиката така ни хареса, че даже и Ева се влюби в мен”, вметва музикантът. Днес Ева казва, че винаги, когато е на сцената, чувства, че Гого е до нея и сякаш продължава да пее с останалите от групата.
Сцената ги събира преди много години, когато Гого – студент в химическия институт в Бургас, е забелязан от откривателя на таланти Стефан Диомов. През далечната 1969 г. Гого става част от естрадния състав към Културния дом на транспорта в Бургас, където музикален ръководител е Диомов. Младият композитор е впечатлен от Георги Найденов и две години по-късно го включва в състава на вокалния квартет “Тоника”, който създава. В него са още Ева, Анастасия Бинчева - Сия и Хари Шерикян. Пред “24 часа“ маестро Диомов разказва как е подбрал певците за станалата суперпопулярна и обичана група: “За една класическа вокална формация ми трябваше по един тенор, алт, баритон и бас. Гого
беше идеалният бас”
Идеята на Диомов е да създаде формация по подобие на италианската “Рики е повери”. И точно Гого е човекът, който кани италианския квартет в България 34 г. по-късно. “Тоника” и “Рики е повери” се качват заедно на сцената на зала 1 на НДК през 2003 г. След този паметен концерт италианският квартет идва още веднъж в България, но Гого вече го няма.
Четири години преди да почине, отново в НДК е организиран безпрецедентен благотворителен концерт, на който се събират 200 000 лв. за лечението на певеца. През цялото време неотлъчно до него е съпругата му Ева. Семейството опитва лечение в Европа, Израел и Китай, но без особен успех. Дори се появяват съмнения относно поставената диагноза ЛАС. Според някой медици Гого е имал лаймска болест, която най-вероятно е хванал по време на турне във Виетнам преди 30 г. През март 2013 г. семейството с мъка заявява, че от медицината повече нищо не очаква. Състоянието на Гого се влошава, въпреки че пробва лечение дори в Шанхай – едно от малкото места в света, където се прилага лечение на ЛАС. Години след смъртта на Гого Ева казва: “За мен съмнение няма - диагнозата бе ЛАС, при която изходът е летален. Но в тежки моменти човек гледа да се хване като удавник за сламка за друго”.
Визитка
Георги Найденов - Гого е роден в Бургас на 6 август 1949 г. Цялата му творческа биография е свързана с българската музика. Като част от вокалната група “Корали” създава музикалния символ на Бургас “Бургаски вечери”.
През 1971 г. заедно със съпругата си Ева, Анастасия Бинчева и Хари Шерикян образуват вокалния квартет “Тоника”. През 1975 г. е издаден първият им албум. През 1977 г. песента "Нека да е лято" печели втора награда на “Златният Орфей”. Година по-късно с “Интимно” стават първи на Младежкия конкурс за забавна песен.
Следват множество награди от международни и наши фестивали. През пролетта на 1981 г. Гого, Ева, Иван Христов, Краси и Вили Гюлмезови създават “Домино”. Най-големият им успех е на фестивала в Сопот, Полша, през 1985 г. - втора награда от конкурса “Кехлибареният славей”.
През септември 1994 г. “Тоника”, “Тоника СВ” и “Домино” се обединяват и създават общата формация “Фамилия Тоника”. През 2008 г. “Бургаски вечери” стана официалният химн на града, а година по-късно Георги Найденов бе обявен за почетен гражданин на Бургас.
