Ръпоколагането на архиереи от друга юрисдикция и опитът за създаване на епархия в каноничния диоцез на поместна автокефална църква са разколническото действие
Старостилната общност се е отделила от каноничната църква, така че разколът съществува.
Така преподавателят по нравствено богословие доц. д-р Костадин Нушев коментира пред "Нова нюз" казуса с регистрацията на Българската старостилна православна църква, който предизвика остри обществени и политически реакции.
"Става въпрос за юридическа регистрация и за легализирането на тази старокалендарна общност. Нейната дейност е насочена към това да привлича православни вярващи християни, като ги убеждава, че след въвеждане на новия календар, българската православна църква е изпаднала в безблагодатно състояние. Много внимателно се заобикаля въпросът за това, че старият календар е в богослужебна употреба в няколко поместни православни църкви, с които Българската патриаршия, са в редовни и евхаристийни връзки. Така че самият календар е превърнат в догматическо основание за обвинение за отпадане от православието", категоричен е Нушев.
Според Нушев ръпоколагането на архиереи от друга юрисдикция и опитът за създаване на епархия в каноничния диоцез на поместна автокефална църква са разколническото действие.
По-рано духовният водач на старостилната църква митрополит Фотий опита да обоснове отделянето им от Българската патриаршия с въвеждането на Новоюлианския календар. Според Нушев обаче това може да се определи като старокалендарен разкол.
"До ръкополагането на епископ Фотий, тази общност е вътрешноцърковна в Княжевския манастир, която е функционирала с благоволението на българските патриарси. Моментът, в който тя претендира да стане църква, е този, в който се създава паралелната йерархия, за която се говори в Синодалното послание, в обръщението към тази старостилна общност – да се завърне към канонично общение с българската православна общност", каза експертът.
