Учени работят по проекта на DEVIN и Българска фондация „Биоразнообразие“, за да съхранят равновесието в района
Торфищата са древни въглеродни депа, които предлагат убежище на мигриращи птици, рядка флора, фауна и уникално биоразнообразие. Те са изключително ценни за поддържането на редки видове растителност. Едно от най-интересните у нас е торфеният остров в Големия гьол – най-голямото от Чаирските езера в Родопите над с. Триград.
България обаче съвсем не е богата на торфища. Ето защо от DEVIN и Българска фондация „Биоразнообразие“ предприеха значителни стъпки за опазването на Чаирските езера чрез тригодишен проект под мотото „Капсули биоразнообразие в Родопите“. Заедно през последната година събраха екип от учени и започнаха да проучват местообитанието. Еколозите Спас Узунов, Румяна Иванова и бриологът доц. д-р Райна Начева разказват за първите стъпки, предприети през изминалата година, за опазването на местността.
Какво сме свършили до момента?
Първата ни задача при започване на работата на терен беше да проверим състоянието на езерата. Макар да е защитена местност, за торфищата на Чаирските езера се знае малко. Трябваше да научим и как последните десетилетия с промените в климата са се отразили на езерата. Важно бе също да потърсим дали и какъв ефект са оказали посещенията на туристи в местността, отглеждането на селскостопански животни и др. фактори.
Започнахме с облитането на Големия гьол с дрон, с който да изготвим ортофото изображение. То ни беше полезно за две неща – да изготвим карта с растителността, а след това да сравним новото ортофото изображение с по-стари. Така имахме възможността да проследим с каква скорост са се случвали промените. За съжаление публично достъпните ортофото изображения от минали години не са с особено висока резолюция, но все пак успяхме да добием представа. Например за последните 15 години територията, завзета от папур и сива върба в покрайнините на Големия гьол, чувствително се е увеличила.
След това се захванахме да събираме данни за нивото на водата в езерото, както и за качеството и разтворените вещества в нея. Защо това е важно разказва доц. д-р Начева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН:
„Както вече казах, опасността за торфището при сериозна промяна във водното ниво е голяма. Но освен това Чаирските езера са свлачищни. През последните години климатичните промени носят едновременно по-дълги периоди на засушаване и твърде изобилни дъждове, при които огромно количество дъжд се изсипва за кратък период от време. Това може да активизира свлачища в района на Чаирите, което освен че ще е пагубно за торфището, може да бъде много опасно и за местните хора, а и за тези, които живеят надолу по течението на Чаирска и Триградска река.“
„От друга страна, в района се отглеждат няколко стада с говеда и биволи, има и жилищни постройки, сред които и хижа „Чаирски езера“. Важно беше да започнем мониторинг на веществата във водата, за да установим има ли притеснителни фактори, които могат да повлияят неблагоприятно на езерата и торфените острови“, добавя Спас Узунов от Българска фондация Биоразнообразие. „Изследваме основни физико-химични показатели – рН, електропроводимост, соленост, температура на водата, концентрация на азотни и фосфорни съединения. Взехме проби в 7 пункта, като ще продължим измерването и през следващи години, за да придобием цялостна картина за процесите, които протичат във водите, за тяхното качество и дали то се различава от стандартите за добро състояние за подобен тип водоеми. Най-бързо, още на терен, получаваме информация от изследването на електропроводимостта на водата. Така например установихме източник на натоварване в Големия гьол, за който ще предложим технически решения, които да елиминират замърсяването.“
Премахване на растителност
Установихме, че както и в териториите в Северна Европа, богати на торфища, така и у нас климатичните промени водят до превземането на торфища от бял бор. Затова проведохме опръстеняване на част от най-големите дървета, както и изскубване на част от младите семеначета. „Опръстеняването е щадящ, неинвазивен метод, използван широко в лесовъдството, когато искаме дадено дърво да отмре“, разказва Румяна Иванова от Българска фондация Биоразнообразие. „Прекъсвайки кората и слоя под нея – камбия, ние спираме възможността на дървото за пренос на хранителни вещества от корените към короната, а и обратно. Това води до бавното му изсъхване. Би следвало още през лятото на 2025-а да видим признаци на отмиране на опръстенените дървета. След като умрат, те ще останат изправени известно време, а след това ще се наклонят и торфените мъхове ще ги превземат.“
Освен опръстеняването на бял бор върху торфения остров, през 2024-та направихме и пилотно почистване на папур от Големия гьол. Засега успяхме да освободим много малка част, която ще наблюдаваме, за да видим дали подходът ни ще се окаже успешен в дългосрочен план.
Защо „Чаирските езера“?
Историята на торфения остров в Големия гьол е много вълнуваща. До средата на миналия век той е представлявал торфище, обградено от ливади. През 50-те и 60-те години на XX в. обаче ливадите били изкопани, наводнени и превърнати в рибарници. Така край хилядолетните торфища били създадени открити водни площи и те се превърнали в острови.
Промяната в околната среда е оказала влияние върху торфището. Днес това се допълва от обрастването на откритата водна площ с върби и папур. Плаваемостта е съществена предпоставка за дългосрочното съществуване на торфеният остров. На места той вече е сраснал с брега, което е опасно, ако водното ниво драстично намалее. Тогава тази част от острова ще се осуши много бързо и вече няма да е торфище.
„Всъщност торфищата са много крехки и уязвими екосистеми“, споделя д-р Райна Начева. Тя добавя, че „големи промени във водното ниво могат да унищожат торфищата, но това може да се случи и ако се повиши количеството хранителни вещества – най-често заради заустване на непречистени битови води, използване на торове и паша, както и в резултат на отлагане на атмосферни замърсявания. При трайно обогатяване на територията с хранителни вещества се развиват растения, които правят средата неподходяща за торфените мъхове. Друга заплаха са белите борове, които растат върху торфения остров и могат да го осушат.“
Румяна Иванова допълва, че „при настоящия климат, ако оставим нещата на естествения им ход, то след стотина години на мястото на езерата вероятно няма да има даже торфище, а влажна ливада и иглолистна гора. Това, към което ние се стремим, е да постигнем динамично равновесие на трите типа местообитания – езеро, торфище и мочурна гора. Тоест да имаме водни огледала, които да радват посетителите, да запазим торфищата, които складират въглерод и осигуряват среда за развитие на редки и ценни видове, да съхраним и мочурната гора, която да защитава местообитанията и да помага в борбата със засушавания и наводнения.“
