За 6 месеца трябва да се посочат проблемите, а решенията им да се опишат с конкретен срок
Пенсионната система ще бъде реформирана, за да се изчисти от грешки, но не на парче, а с конкретни мерки, които да са разписани по години. Промяната трябва да се случи с пътна карта, която да се разработи за 6 месеца.
Това предвижда общо предложение на управляващите от ГЕРБ, БСП и ИТН, с което Народното събрание ще задължи Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Национална агенция за приходите да разработят пенсионна реформа.
Управляващите напомнят, че през миналата година бяха направени четири ключови документа за състоянието на пенсионната система.
“Те подчертават необходимостта от осигуряване на дългосрочна финансова стабилност на пенсионната система, като се обръща внимание на демографските промени и тяхното въздействие върху разходите за пенсии. Препоръчва се провеждането на реформи, които да подобрят ефективността и устойчивостта на пенсионната система, включително
преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и възрастта за пенсиониране”,
пишат в мотивите си управляващите. И изброяват и други мерки на експертите за спазването на принципа принос-права, извеждане от бюджета на държавното обществено осигуряване на разходите с характер на социално подпомагане и др.
“Всичко това налага и предполага 25 г. след началото на реформата в пенсионната система и въвеждането на тристълбовия пенсионен модел, при идентифицирани вече състояние, проблеми и предложения за усъвършенстването ѝ, да бъде разработена пътна карта с определяне на действията по усъвършенстването на пенсионната система във времеви диапазон”, пишат още вносителите. Предлагат срокът за разработването ѝ да е 6 месеца, а след това да се обсъди в бюджетната и социалната комисия. Те отбелязват, че водеща и координираща роля в този процес трябва да имат министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
Какво показаха четирите анализа:
В края на август актюерският доклад на НОИ показа, че държавата трябва да ограничи щедростта си към пенсиите и те да растат с по-малък темп, като за целта трябва да се направят и реформи. Тогава те разписаха два сценария. Според първия осигурителната вноска за пенсия за родените след 1959 г. трябва да започне да се увеличава. Идеята бе това да става плавно - само с един процентен пункт на всеки 5 г.
Така според актюерите тя трябва да стигне 19,8% от осигурителния доход през 2045 г. А в средносрочната си прогноза
финансовото министерство предложи скокът да е с 1% от 2027 г. и с още 2% от 2028 г.
Вторият сценарий, предложен от актюерите, бе за промяна на швейцарското правило, по което ежегодно се вдигат пенсиите - вече да се отчита само ръстът на инфлацията. Сега формулата му е 50% от инфлацията и 50% от средния осигурителен доход.
Правителството пробва в бюджет 2025 да смени формулата и увеличението на пенсиите да е с 80% от ръста на инфлацията и 20% от ръста на осигурителния доход. Устиска обаче само денонощие.
Пенсиите и сега се плащат от данъците. Осигуровките за тях трябва да са над два пъти по-високи от сегашното си ниво, за да покриват разходите. Според сметката на актюерите за 2023 г.
осигуровките за пенсия трябвало да са 37,5%, за да се издържа системата
Сега дефицитът е около 11 млрд. лв. Проучване на парламента показа, че българите искат по-високи пенсии, но без да се увеличават размерът на вноските и годините за придобиване на право на пенсиониране, а с по-добра събираемост.
Едва 11% одобряват увеличаване на осигурителната вноска за пенсия.
Най-доброто решение за по-високи пенсии е да се подобри събираемостта на вноските, твърдят 41% от отговорилите в проучването, изготвено по поръчка на Народното събрание. 40% подкрепят и предложението размерът на пенсиите да зависи единствено от осигурителния принос, а хората с ниски пенсии да получават добавки от социалното подпомагане. За всеки пети българин обаче най-големият проблем е, че пенсионната система сега предполага ниски пенсии.
Вторият проблем според хората е ниската събираемост на пенсионните вноски заради сивия сектор, неплащане на осигуровки, работа без трудов договор, осигуряване върху минималния праг въпреки по-високите реални заплати. Според данни на НАП през 2013 г. щетите от укрити осигуровки са били за 400 млн. лв., сега са намалели на 300 млн.
Практиката да не се плащат осигуровки върху реалните доходи оказва негативно влияние върху размера на пенсията, болничните, майчинството и помощите за безработица, затруднява достъпа до кредити и води до повишаване на възрастта за пенсиониране.
Според експертите основното предизвикателство през следващите години ще е не да се задържи нарастването на разходите за пенсии, а да се намерят подходящи източници за финансирането им.
Сегашните правила, приети през 2015 година, предвиждат до 2037 г. възрастта за пенсия да се качва, докато стигне 65 г. за двата пола. Изискуемият стаж пък расте до 2027 г., като тогава той ще достигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Така по-малко хора ще имат достъп до пенсия. Затова прогнозите са, че броят на възрастните у нас с пенсия за трудова дейност ще намалява. Сега пенсионерите са 2 054 398 души, а през 2070 г. те ще се свият до 1 677 800. Но заради застаряването те ще стават все по-голям процент от общото население. През 2023 г. на всеки 100 осигурени се е падало да издържат 68 пенсионери, а през 2070 г. съотношението вече ще е критичните 100 на 78.
Една от най-големите политически грешки пък е вкарването на COVID бонуса от 60 лв. към пенсиите
Това е заключението в изследванията на експертите от социалното министерство и тези от Икономическия и социален съвет. Още по-големият проблем е, че тези 60 лв. всяка година се осъвременяват от 1 юли. Затова препоръката е бонусът да не се начислява поне за новите пенсионери.
От социалното министерство предложиха и да се направи механизъм за определяне на минималните и максималните осигурителни доходи.
Друг проблем е т.нар. действителен стаж. В началото на 2023-а се приеха промени и вече са включени не само периодите на реално упражнявана трудова дейност, но и тези на наборна или алтернативна военна служба, както и периодите на репресия. Така се стига до ситуацията
човек да има право на пенсия за трудова дейност, без реално да е отработен нито един ден,
дори и без никога да е сключван трудов или друг договор, пише в анализа. Експертите препоръчват този текст отново да се промени и да се спазва принципът той да обхваща само реално отработено време.
Промени се предлагат и при пенсиите, несвързани с трудова дейност, да се трансформират в месечни помощи, отпускани и изплащани през социалното подпомагане. "До реализацията на тази мярка условието за отпускане на социална пенсия за старост от държавното обществено осигуряване (ДОО) за годишен доход на член от семейството може да бъде въведено като условие за продължаване на изплащането на този вид пенсия.
За целта хора с отпуснати социални пенсии за старост да представят в НОИ веднъж годишно декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството", предлагат още от социалното. Според експертите извеждането на тези плащания ще изчисти и "санира" картината на нейното финансово състояние.
Анализ на системата на Икономическия и социален съвет препоръча пък тежестта на всяка година осигурителен стаж да се вдига в пенсионната формула. Таванът на пенсиите също да расте с швейцарското правило.
Според тях превръщането на стаж от първа и втора в трета категория труд позволява при някои пенсионери стажът да е по-голям от възрастта. Експертите препоръчват при определяне на размера на новоотпуснатите пенсии за военните и полицаите, за балерините и работещите при условията на първа и втора категория труд да участва превърнат стаж, но само докато стигне за отпускане на пенсия, не и повече. Заедно с това обаче трябва да се уеднакви и "тежестта" на година стаж в размера на пенсията и да се фиксира 1,35%.
Според експертите е подходящ момент да се обмисли и промяна при Сребърния фонд
и предлагат активите му да бъдат изведени от фискалния резерв, а правният му статут да бъде изменен по подобие на Учителския пенсионен фонд.
Парите от вноските за втория стълб да може да се местят само веднъж от частните пенсионни фондове към НОИ, при това само в момента на пенсиониране. Причината е, че сега никой не печели от блокирането им в продължение на години в Сребърния фонд.
