Младият мъж от Смолян, който е израснал в социални домове и немотия, на два пъти намира големи суми изгубени пари и ги връща на собствениците - през 2020-а в. "24 часа" го номинира в кампанията си "Достойните
българи"
"След 38 години мога да кажа на някоя жена "мамо". Много съм щастлив! Като пеленаче съм изоставен и досега не знаех коя ме е родила. През цялото това време търсих родителите си. Като бях малък, имаше молби да бъда осиновен, но отказвах. Вярвах, че все някога ще открия баща си и майка си", казва Илия Савов от Смолян.
Той е израснал в социални домове, в самота и немотия. В момента живее в общинско жилище. Случайно - чрез приятели в ГДБОП, 38-годишният мъж е успял да се свърже с майка си и доведените си брат и сестра.
"Чрез приятелите получих информация къде точно се намират близките ми. Те вече също знаеха за мен, тъй като по друг повод ме бяха гледали по телевизията и видели снимки във вестниците.
Родила ме е Гюлка, тя обаче е болна от
рак от 4 години
и по съвет на хората до нея малко е отложила срещата ни", разказва Илия.
От нея научил, че има сестра Анета, която живее в Асеновград, и брат Митко – който е в Пловдив. "Чух се и с тях, предстои скоро да си направим среща", уточнява младият мъж.
По паспорт изоставеният след раждането се казва Илия Гюлов Стоянов. В графата за родителите му пише, че са неизвестни. Всички в Смолян и приятелите му обаче го наричат Савов – на името на някогашния му покровител Александър Савов, който е бивш директор на областната полиция в Смолян и вече е покойник. Той е бащата на диджей Дамян.
Савов-старши има още трима синове и една дъщеря.
Александър Савов помагал много на Илия още като бил малък, бил му нещо като настойник. Заради него хората често наричат изоставеното момче Комисаря Савов.
"Майка ми ме е родила, когато е била на 17 години. Учила е в Смолян. Нейните родители – моите баба и дядо, били твърдо против да ме ражда. Накарали я да ме остави в детски дом. По-късно баба и дядо са пречели да ме издирва.
Омъжила се и родила две деца. Съпругът й починал на 40-годишна възраст. Вече всяка вечер си говоря с майка", разказва той и показва снимки на майката, брата и сестра си.
"Ще простя на майка, защото е била в безизходица и е била зависима от родителите си
На баба и дядо, които не знам дали са още живи, няма да простя. Всеки ден се чуваме и си говорим с майка, и винаги затварям, облян в сълзи. Чувството е неописуемо", казва Илия.
Най-тъжно му е било, когато е бил в дома в Широка лъка. На празници всички деца си отивали при семействата. Само Илия и най-близкият му приятел Сашко оставали сами в пансиона.
"Бих посъветвал всички майки да не изоставят децата си, защото животът на деца с моята съдба е много тъжен. Нямах хубаво детство, много често боледувах. През ония години в домовете беше доста мизерно. Дори храната не достигаше и сме излизали да просим, за да се нахраним.
Нямаше както сега приемни жилища, които предлагат по-достойни условия за живот за хора като мен", казва той.
Започнал работа на 11-годишна възраст. Помагал на търговец в Широка лъка да подрежда стоката в магазина.
"Молех се на директорите да ме пускат да работя и така свикнах сам да изкарвам пари за хляба си. След това съм работил какво ли не", казва Илия.
Когато пораснал и трябвало да напусне дома в Широка лъка, постъпил в оздравителното училище в село Славейно, защото има астма от малък. При завършването му искали да го пратят в старчески дом, тъй като вече нямало образователна или друга институция, където да бъде настанен.
"Бях буквално на улицата. Тогавашният директор Тодор Горялов, който вече е покойник, се застъпи за мен и чрез министерството издейства бройка да работя в кухнята на училището и да спя в пансиона", разказва Савов. След 4 години обаче трябвало да напусне и отишъл в Смолян. Оттогава
живее в общинско жилище, което е от една стая и баня
Години наред е перял на ръка, дограмата зеела. Банята била без плочки и в мухъл до миналата година. "Нямах възможност да ги оправя. Сега е ремонтирано с помощта на дарители, които не желаят публичност", споделя Илия. Сестра му Анета в един от разговорите предложила да му помогнат с пари, за да купи общинското жилище.
През зимата Илия работи в ски зоната в Пампорово, а през лятото – на морето. Първите години помагал в кухнята и бил общ работник. След като собствениците се убедили в честността му, вече е барман и управлява обекти.
Извън сезона Илия работи на доброволни начала към футболния клуб "Родопа" (Смолян). Помага на стадиона и пътува с младите футболисти из страната при гостуванията. Поддържа и паметник на три момчета, загинали при тежка катастрофа край Широка лъка.
С едното от тях израснал заедно в детския дом.
Илия е един от номинираните в кампанията "Достойните българи" на в. "24 часа" за 2020 г. Причината да бъде отличен е, че въпреки нерадостната си съдба и мизерията, в която живее,
намери и върна портмоне с над 3000 евро
и 1450 лева, 9 дебитни карти, личната карта
и шофьорската книжка на собственичката Таня Коленарова. В портмонето е имало и написани на листчета всички пароли за картите. То било в детска раница, загубена от майка с дете, които гледали автомобилното състезание Smolyan Race.
Савов издирил жената и тя му оставила 100 лв. за благодарност. Той не ги е взел за себе си, а ги пуснал в кутия за дарения, поставена в помощ на пострадалия при тежка катастрофа 24-годишен смолянчанин Алкан Челеби, заради когото се провеждало състезанието.
Преди това Илия бе намерил портмоне на тротоар близо до хранителен магазин. Собственичката се оказала възрастна жена на 80 г.
"Благодаря на вашата медия, че видя нещо добро, което съм свършил, и го показа, а и така донякъде стана причина да намеря мама", казва той.
Илия е деен участник във всички благотворителни дейности, които се провеждат в Смолян в помощ на болни деца. По време на ковид пандемията бе и доброволец в многопрофилната болница.
