Как Манаф чифлик стана Начево

"Кой тук е ялов, че ще се нарича така селото ни?! Роби ли сме? Нищо подобно! Ще променим тая работа, няма никакво съмнение!"

Така се възмущават жителите на някои български селища, не одобрявайки имената им. И, естествено, успяват да постигнат своето.

"Смяната на ойконимите (имена на селища) е продиктувана от исторически събития, а в по-ново време - и от политически. Често е провокирана и от желанията на самите жители, които променят, осъвременяват или доуточняват имената на селата и градовете си", обяснява проф. Анна Чолева, д-р по ономастика (наука, която се занимава с произхода, значението и разпространението на имената) от Института за български език при БАН.

Имената на селищата и други географски обекти са част от културно-историческото наследство на всеки народ. Това, което различава България от останалите европейски страни, е, че у нас селищните имена периодически се променят. Това важи и за някои страни и на Балканите. В Западна Европа обаче имената на селищата не са променяни от Средновековието.

Сериозен проблем имали хората от санданското село Манджово в началото на миналия век. Вярно, хубави гозби въртели домакините там, но само с това да свързват всичките жители, им се струвало твърде прозаично. Затова през 1934 г. името на селото е сменено на Виногради - от лозя. "Истината е, че старото име е било Манчов чифлик. Ч-то е озвучено в дж и оттам идва Манджово, не е свързано с манджа", обяснява проф. Чолева.

По сходни причини, свързани с честолюбието на местното население, е променено и името на радомирското село Празноглавци.

От 1919 г. то се нарича Светля по името на реката от района. Махала Празноглавци обаче има и в Благоевградско. "По предание прякорът бил даден от турците, защото, когато веднъж дошли в селото, хората напуснали къщите си и се скрили в гората", казва специалистът.

През 1935 г. сливнишкият Манаф чифлик е променен в Начево на името на местен жител. Манаф има много значения, едното е турчин, а разговорно значи полово извратен или развратник.

Трънското Яловица пък е преименувано на Еловица, но старите записи казват, че жителите имат право да негодуват. Най-старият запис за това селищно име е Еловица (от ХVIII в.), което идва от ела. Местните се страхували обаче да не си помисли някой, че там има нещо ялово, неплодородно.

Чувство за достойнство проявили през 1951 г. и живеещите в петричката махала Робово. Нарекли родното си място Волно. Всъщност става дума за старинно лично име Роб, което няма нищо общо с робството. Махала Робовци има и в Габровско, но там не са правили опити за промени, казва проф. Анна Чолева.

В радомирската Проваленица нямат залитания към промени. Там хората знаят, че значението на селото в никакъв случай не е свързано с провал. Смисълът е географски. Проваленица значи, че земята пропада. На много места е имало извори и земята е била провалена от много вода. Това са стари значения на думите.

Едно старинно българско име на село Мисловщица по комунистическо време през 1950 г.  е заменено с Велиново на името на партизанина Велин Ангелов от същото село.

В днешно време не се образуват селищни имена с наставка "-щица". А старото име на селото е с тази наставка по изчезналото лично име Мисло, което идва от мисъл.
Чокльово пък (в основата на селото е старинно лично име, отбелязано още през ХVI в.) през 1951 г. жителите заменят с Байкалско. Идеята да именуват селото си на най-дълбокото езеро в света им дава Чокльвото блато на тяхната територия. Промяната е била толкова желана, защото местното население е схващало селищното име като чуждо. А всъщност тук е извършена замяна на старинно българско име с ново, което е чуждо.

Част от селищните имена са възникнали от роднински термини като вуйна - Уйно, от леля - Лялинци, от невеста - Невестино.

Първенство по промяна на имената си от градовете води сегашната Монтана, която ни напомня на името на американския щат. Причината е, че там има останки от римската крепост Монтанезиум. Първото име е Кутловица - от кутел, според географските особености на терена. След това става Фердинанд. Причината е, че монархът често ходел да ловува по тези земи. Следва Михайловград на името на убития през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов.

Името на град Дупница е променяно 2 пъти по административни причини. Дупница е с името Марек от 1949 до 1950 г. от псевдонима Марек на революционера от съпротивата Станке Димитров. От 1950 до 1992 г. е вече Станке Димитров. След това е Дупница, възникнало от разположението на селището, което се намира като в дупка, заобиколена от високи ридове и планини.

От 1949 до 1962 г. Перник се е казвал Димитрово на името на Георги Димитров. В едно от селата от бившия Пернишки окръг - Ковачевци, е живяло семейството на комунистическия вожд.

"Племената, които най-продължително време са населявали нашите земи и са установили гъста мрежа от селища, са траките. Съществуват писмени данни за селища от времето на римската епоха. За разлика от траките римляните като завоеватели изграждат само градове и крепости, обединени чрез техните прочути римски пътища. Градовете, които са съществували по това време, вероятно са били изградени чрез преустройство на по-стари тракийски селища: Сердика, Пауталия, Скаптопара", обяснява проф. Чолева.

След заселването на славяните по тези земи и създаването на българската държава през VII век настъпват някои изменения в селищното устройство. Според византийски източници на нашата територия имало както неукрепени селища (села), така и укрепени (градове). Селищните имена от този период са предимно от българо-славянски произход. Характерна черта за средновековната селищна система в България е изграждането на много манастири и манастирски селища. Те са били самостоятелни феодални владения със своя юрисдикция. През XIV век при царуването на царете Иван-Александър и Иван Шишман манастирите и манастирските средища имат най-голям разцвет. При попадането под чужда зависимост голяма част от названията се променят от завоевателите. От XIV век и досега преименуването се извършва по административен път. То се оказва абсолютно задължително за някои от страните, разположени на неспокойния Балкански полуостров. След войните в началото на XX век селищата с българско население в Егейска Македония, Югоизточна Тракия, Одринско са подложени на разрушения, последвани от незабавна смяна на българските селищни имена. Там, където едно време са живели българи, имали са селища, тези селища са имали български имена, те незабавно са сменени, а на юг от България те са заличени. След Освобождението през 1878 г. българската администрация съвсем естествено заменя турските названия с по-стари български. "Периодът на османското господство се характеризира с разруха и занемаряване на вече съществуващите градове и земеделски поселения. Дворците са разрушени, част от селищната мрежа - също, а имената са заменени с турски", обяснява специалистът. През турското робство някои селища са имали по две названия - турско и българско. Например Бали ефенди - Юкари баня /Горна баня.

Голяма вълна на преименувания има през 1934 г. След идването на власт на комунистическия режим през 1944 г. част от селищните имена са променени. Масово се назовават на партизани, партийни дейци и ятаци. След 1989 г. има възстановяване на някои старинни български имена на селища.