ДСБ, ДБ и ПП първо трябва да решат дали да питат всички (демократи и евро-атлантици), а не само в коалицията си, за "големия процес" по избор на общ кандидат
Атанас Атанасов, Радан Кънев, Светослав Малинов, Трайчо Трайков, Веселин Методиев, Екатерина Михайлова, Васил Терзиев, Николай Денков, Захари Карабашлиев... Това са само част от имената, които се завъртяха в публичното пространство година и половина преди президентските избори през есента на 2026 г. Десните вече търсят кой ще е кандидатът, който ще им помогне да се върнат в голямата бяла къща на “Дондуков” 2 точно 24 години, след, като Петър Стоянов излезе от нея.
След като в продължение на 20 години България има ляв президент (първо Георги Първанов, сега Румен Радев), не е учудващо, че десните искат отсега да създадат мобилизация за вота догодина.
Преди това обаче пред тях стоят два големи въпроса.
Първо, дали коалицията ПП-ДБ ще оцелее до следващата есен и ще играе заедно и за “Дондуков” 2?
И второ, по какъв механизъм да бъде излъчен евентуален общ кандидат?
И тъй като разговорът по втория въпрос вече започна, може би се очаква, че той ще даде автоматичен отговор и на първия.
Инициатор на дискусията дали десните да играят с общо име, е ДСБ. Идеята на партията на Атанас Атанасов е възможно повече български граждани предварително да се произнесат кой да бъде кандидатът за президент на т.нар. демократична и евро-атлантическа общност. Също както през 1996 г. Петър Стоянов стана държавен глава, след като първо се бе преборил за симпатиите на десните във вътрешен вот с Желю Желев. (Виж инфографиката )
30 г. по-късно ДСБ се опитва да повтори успешната формула, изстреляла Стоянов
А правилата за евентуален предварителен вот ще бъдат обсъдени следващия понеделник на специална дискусия. (Виж по-долу) В нея ще участват и “Да, България”, и “Продължаваме промяната”.
ДСБ, като част от коалицията ПП-ДБ, е само инициатор, но имаме пълно съгласие в тази идея от нашите коалиционни партньори. Всички ще участват в големия процес, обяви бившият депутат Стоян Михалев тази неделя.
Той обясни, че ако вотът е само в коалицията, рискуват да се затворят само до твърдата електорална подкрепа. Това не води до победа. Ако искаме да издигнем проевропейски, евро-атлантически кандидат, който да победи на тези избори, ние трябва да разширим ножицата значително и в това трябва да се включат и много други партии, заяви Михалев, който е член на ръководството на ДСБ и е натоварен с организацията и координацията на процеса по излъчване на единна кандидатура.
“Да, България” първи прегърнаха идеята, а в неделя бившият премиер Николай Денков даде знак, че и ПП май са в играта. С уточнението, че трябва да се говори за
предварителни избори в широк кръг, а не вътрешни - в коалицията
Ние ще търсим широко обединение, но то няма как да е с Борисов и Пеевски. Ще търсим и подход към хора, които в момента ги лъжат какво ще се случи с еврото. Ние ще бъдем заедно с ДБ, включително и ДСБ. Цялата интрига, че не сме съгласни и няма да участваме в този процес, беше абсолютно невярна. Трябва да търсим всички хора, които са за европейското развитие на България и са против корупцията. Не затварям спектъра и към лявата част, стига да не ни води към една грешна посока, коментира той пред БНР.
Денков неформално бе и първата номинация. ПП нека заповядат заедно да организираме тези избори, Николай Денков да се яви като техен кандидат и ако получи подкрепата на демократичната общност, той може да бъде общ кандидат, хвърли му ръкавицата още през април Атанас Атанасов. Бившият премиер тогава опроверга слуховете, че може да играе. Сега само потвърди, че вече се обсъжда профилът на бъдещия кандидат.
По подобие на решението на Бойко Борисов за активизация на кметовете му, ПП били склонни да дадат шанс на столичния Васил Терзиев, който натрупа енергия покрай острото си противоборство с ГЕРБ.
А и кметският стол на София отдавна се разглежда като трамплин за голямата политика - и Стефан Софиянски стана служебен премиер, след като бе кмет, и Бойко Борисов след него смени “Московска” 33 с “Дондуков” 1. Включването на столичния кмет в битката за президент днес е тренд в световен мащаб - примерът е победата на Никушор Дан в Румъния. Под 2% пък бе разликата, с която кметът на Варшава Рафал Тшасковски загуби изборите за държавен глава в Полша.
Засега Васил Терзиев мълчи дали би се впуснал в такава битка. С мен никой не е говорил по този въпрос, имам предизвикателства на ниво град. Обичам да бъда максимално успешен в това, с което съм се захванал, разбирам отговорността пред себе си, коментира той през май.
Неофициално се говори, че и Атанас Атанасов бил готов да се включи, но партньорите му настоявали за по-младо лице, необременено с тежести от миналото. Затова в партията били готови да дадат шанс на заместника му - депутата Йордан Иванов. Но пък точно от ДСБ излизат най-много други имена, повечето на хора с дълъг стаж в политиката - Светослав Малинов, Радан Кънев, Трайчо Трайков, Веселин Методиев и др.
Потенциалните женски номинации от ДСБ са малко, завъртя се името на Екатерина Михайлова. “Да, България” също били готови с няколко за баланс, включително и на бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова.
Силни обаче са и гласовете кандидатът да не е тясно партиец, но личност с изразен десен и евро-атлантически мироглед. Така се завъртя името на писателя Захари Карабашлиев. През 2021 г. ДБ играха със съдията Лозан Панов, който обаче взе под 4%.
В началото на месеца 24 знакови за десните имена излязоха с позиция, в която настояват за “проевропейски демократичен президент на България”. Сред тях проф. Александър Кьосев, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Надежда Нейнски и др. Те са изчислили, че за да се стигне до втори тур при сегашната избирателна активност, ще са нужни поне 500-600 хиляди гласа. Но за да има реален
шанс за победа, подкрепата трябва да надхвърли 1 млн. души
И правят паралел със САЩ - там президентът винаги минава през първичен избор. Инициаторите твърдят, че така ще се постигне по-силно обединение и работата по утвърждаване на кандидата ще започне по-отрано, което ще активизира елекотората им.
Не липсват обаче и притеснения от изостряне на отношенията между партньорите - през 2011 г. например, когато имаше вътрешен вот между Румен Христов от СДС и Светослав Малинов от ДСБ, също като на истинските избори, кандидатите за вътрешните се “стреляха” с обвинения за манипулации и купен вот.
Светослав Малинов мина процедурата през 2011 г., сега ще модерира дебата за новия механизъм
Своеобразен домакин и модератор на дискусията, с която десните ще дадат старт на дебата по предварителните избори за президент ще бъде политологът и бивш евродепутат Светослав Малинов.
През 2011 г. той мина през подобна процедура - бе кандидатът на ДСБ за президент и се изправи в битка срещу Румен Христов от СДС. Тогава “Синята коалиция” обяви вот през юни - 133 дни преди изстинските избори за президент. На финала отиде Христов, но като кандидат на “Съюз на десните сили”, в който се включи СДС, но не и ДСБ.
“Първичните избори означават, че избирателите се схващат като съидейници, като хора с еднакви ценности. В противен случай първичните избори биха били огромен риск - и аз не бих препоръчал на политическа формация, която няма идейна спойка вътре в себе си, да прави предварителни избори”, коментира Малинов темата през 2011 г.
Следващия понеделник, на 16 юни, ДСБ организира кръгла маса под мотото “Президентски избори 2026: Демократичната общност по пътя към победата”.
Сред водещите лица, които ще дадат своето мнение са бившият премиер Иван Костов, някогашният министър Веселин Методиев. Както и бившата депутатка и професор по право Екатерина Михайлова, според която работещият модел за общ кандидат е отворен предварителен избор, като същевременно трябва да бъде излъчен млад човек, с характер, професионална биография и политически опит.
Участниците в дебата ще обсъдят механизъм за излъчване на кандидат, както и конкретните стъпки към изграждането на стратегия за изборен успех.
Инициативата бе обявена на 25 май от лидера на ДСБ Атанас Атанасов, който обясни, че заедно с ДБ и “Промяната” се нуждаят от открит и стратегически разговор за бъдещето - “как да бъде излъчен силен кандидат, който да обедини демократичните избиратели и да донесе реална победа на предстоящите президентски избори”.
