Беше ад, оцелях само благодарение на Бог, изповядва се 74-годишната Милка Раева, една от обитателките на дома на ужасите в Ягода.
Гърдите ме болят. Гладна съм, жадна съм,
ушите ми текат - гной,
разказва жената. Влиза в дома, когато е на 70, почти не се е виждала с дъщерите си.
“Дадат две филии хляб в 6 часа и това е, заключат ни. Много хора умряха гладни, без доктори, с рани. Връзват ги. Туй дом ли е - каква мръсотия”, продължава тя.
Милка първо много се изплашила, когато дошла толкова полиция в събота. Питали я дали я бият. “Ще кажа, ама
ще ме убият тука”,
отвърнала първоначално жената на полицаите.
“Даваха ми лекарства да умирам, аз ги хвърлях в тоалетната. Вземат ми парите, за да ме уморят”, разказва още Милка. “Началникът ми каза веднъж: Ще ти ударя една инжекция и ще те уморя”, спомня си тя.
Иван, който е на същата възраст, разказва как бил връзван като добиче. Говори трудно, но успява да обясни: “Като много знаеш, като вземеш да им казваш някои работи и скачат да те бият”. Мъжът разказа, че редовно бил наказван и връзван като животно,
по ръцете му има белези от свински опашки
Сред спасените е и Веселка, около 90-годишна. Страда от деменция и не е потърсена от близки, а не може да обясни откъде е. Настанена е в общинския старчески дом в Гълъбово.
Други 25 изведени от ада в мъглижкото село вече са при роднини. Общо 75 мъже и жени бяха спасени от двата обекта в Ягода. 11 се лекуват в университетската болница на Стара Загора. “Тази сутрин състоянието на всички е стабилно”, увери в понеделник директорът ѝ проф. д-р Йовчо Йовчев. Взети са им кръв и урина за токсикохимична експертиза, която се извършва в столичната ВМА и трябва да покаже с какъв препарат са били упоявани хората. На място проверяващите откриха големи количества лекарства, в които активната съставка е фентанил - мощен опиат, който се използва и като болкоуспокояващо. 9 души са изпратени на лечение в психиатрията в Раднево. Останалите вече са настанени в социални заведения в Стара Загора, Казанлък и Сливен. От понеделник започна изготвянето на комплексна оценка за състоянието им.
Общото между тях е, че всички се радват на свободата си. “Сега съм добре. От вчера съм навън, няма да ме бият, няма да ме тормозят”, щастлива е Милка.
