Таксата, която общините събират от родителите на деца в подготвителните групи в детските градини, е незаконна. И най-малкото съмнение за това отпадна, след като последната възможна инстанция - Върховният административен съд, се произнесе по казуса.
С такова решение излизат през последните месеци колегите им от административните съдилища в Шумен, Разград и Търговище. Навсякъде ги сезират родители, които протестират, че общините газят закона и бъркат в джоба им.
Проблемът е следният: държавата задължава децата на 5 и 6 г. да посещават подготвителни групи, но не осигурява финансово тази дейност. Така по закон родителите са освободени от плащане на такса за задължителната предучилищна подготовка, но с местни разпоредби общините им събират всеки месец пари. Всички знаят, че е незаконно, но се аргументират с целесъобразност.
Спорът е резултат от липсата на синхрон между разпоредбите на Закона за народната просвета и финансирането, което държавата осигурява за неговото приложение. С чл. 20 на закона от 2010 г. е въведена задължителната предучилищна подготовка на децата 2 г. преди I клас.
Алинея в същия член определя тази подготовка да се осъществява в подготвителни групи в детски градини или в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението.
Законодателят е решил тази подготовка да е задължителна. А е безплатна, защото държавата осигурява единен разходен стандарт. За току-що приключилата учебна година той бе в размер на 1652 лв. годишно на дете. Дават се допълнително по 62 лв. на година за хранене.
Сметките на държавата са, че парите трябва да са достатъчни за цялостната издръжка на децата в подготвителните групи. Но според общините тази сума не стига доникъде.
Една учебна година - от 15 септември до 31 май, има 174 учебни дни. Според зам.-кмета по просвета в община Шумен Живка Тонева парите стигали за 112 присъствени дни. Едно от оправданията е, че междувременно са въведени нови изисквания към храненето на децата, което оскъпява издръжката им.
В Шумен например твърдят, че при среднодневна посещаемост от 2300 деца в детските градини годишната издръжка на дете е достигнала 2605 лв. Така осигурените от държавата 1652 лв. са 63,42% от нужната сума и някой трябва да поеме разликата.
В голяма част от общините този финансов товар - вероятно различен от шуменския, се прехвърля на родителите. И то с обяснението, че не се събира такса за обучение, каквато законът забранява, а за хранене и консумативи.
Най-малка се оказва таксата в Шумен - 15 лв. на месец. В София тя е 60 лв., в Пловдив - 50 лв., в Бургас - 46 лв., във Велико Търново - 25 лв., в Горна Оряховица - 34 лв., във Велики Преслав и Поморие - 30 лв. В Търговище таксата е 1,40 лв. на ден за децата в града и по 1 лв. - в селата. В Попово на ден вземат по 0,40 лв.
Целесъобразно за окъсаните общински бюджети - може би. Със сигурност обаче - незаконно.
Има обаче общини, които не събират такса - точно с аргумент, че законът не го позволява. Така е в Русе и Кърджали и в малките шуменски общини Каолиново, Венец, Каспичан, Смядово, Никола Козлево, Върбица, Хитрино.
Засега въпрос без отговор е как едни администрации се справят, без да събират допълнителни пари, а други - не. Може да се спори и за това защо в различните градове искат различни суми. Като че ли в едните децата ядат филии с пастет, а в другите - сьомга.
Каквато и да е сумата, при всички случаи недостатъчното финансово обезпечаване на разпоредбата в закона ощетява родителите. Парадоксът е, че от една страна, държавата ги задължава децата им да посещават подготвителни групи. А от друга - общините им събират пари затова, че изпълняват това задължение.
Срещу това се противопоставят магистратите в административните съдилища в Шумен, Разград и Търговище. Последното решение е отпреди дни - на състав на Шуменския административен съд.
Жалбата до него е от журналиста Ангел Трайков, баща на 6-годишно момиче. Той смята, че общината не трябва да събира такса за предучилищна подготовка. Магистратите са категорични - прав е, таксата е незаконна.
Вчера обаче стана ясно, че община Шумен ще обжалва решението им пред Върховния административен съд в законния срок - до 24 юни. Въпреки че той вече се произнесе в полза на родителите, но по повод такса за подготвителните групи в община Исперих. Едва ли за друга община мнението му ще се обърне на 180 градуса.
Проблемът е, че решението на ВАС засяга само една община и не е със задължителен характер за останалите. Това дава възможност на общините, в които родителите не са оспорили таксите, да продължат да им събират пари. И да стискат палци никой от тях да не подаде жалба в съда. А ако се случи - да обжалват до дупка, въпреки че на практика ще е безсмислено.
Общините вероятно ще го правят, за да спечелят време, през което ще продължат да
събират пари от родителите - докато се насрочи делото, докато се произнесат магистратите и още една учебна година минала.
Има и друг вариант, но не е препоръчителен - родителите да не плащат, защото са убедени, че е незаконно.
Според юристи обаче до момента, в който ВАС не отмени таксата, тя е валидна и общините са в правото си да завеждат дела срещу длъжниците. Важно е да се знае още едно нещо от родителите - че дори съдът да отмени таксите, никой няма да им върне парите със задна дата.
Иван Капралов, омбудсман на Шумен: Недомислените реформи се плащат от гражданите
Общинският съвет в Шумен въвежда такса за подготвителните групи в детските градини през юни 2012 г. През септември в началото на учебната година омбудсманът на Шумен Иван Капралов получава 2 жалби по интернет. Двама родители, независимо един от друг, го питат законна ли тази такса.
Капралов иска тълкувание от Регионалния инспекторат по образование. Отговарят му, че има “очевидна колизия” между закона и въведените такси.
Обяснението на общината при извършената проверка от страна на обществения защитник е, че парите не стигат. През октомври Иван Капралов излиза със становище, че таксата е незаконна, и препоръчва на общинските съветници да я отменят. Аргументите му са същите, с които Шуменският административен съд отмени таксата на 4 юни т.г.
След дълго обсъждане и две гласувания обаче местните законотворци не успяват да вземат решение по въпроса миналата есен. Дебатите им изместват разсъжденията от плоскостта дали таксата е законна на съвсем битови въпроси: родителите имат по 10 лв. всеки ден за кафе и цигари, а не искат да плащат децата им да се хранят в градината.
- Г-н Капралов, водите битка с таксите за подготвителните групи в Шумен от миналата есен. Удовлетворен ли сте от решението на Шуменския административен съд?
- Разбира се, че съм доволен от решението на Шуменския административен съд по този казус. То показва, че макар и бавно системата работи. Гражданите потърсиха защита на правата си пред местната власт и местния омбудсман и когато не постигнаха краен резултат, стигнаха до съда.
Системата работи, но едно добро управление не би докарало подобен въпрос до съдебната зала. Това е въпрос на административни управленски решения, които би следвало да са в полза на гражданите, а не в улеснение на администрациите.
- Бихте ли посъветвали родителите да съдят и други общини за тази такса?
- Бих посъветвал всички винаги да търсят защита на правата си. И когато не намериш по друг начин изход, разбира се, да стигнеш до съда. Това е признак за цивилизоваността на едно общество и смисълът на правовата държава.
- Какво показва този спор между родители и общини според вас?
- Проблемът с таксите, събирани от общините за подготвителните групи в детските градини, е конкретен, макар и дребен, пример, характеризиращ сбърканите отношения между властта и гражданите. Отношения около закона, подчинени на целесъобразността за сметка на законосъобразността.
Ако се замислите, ще съзрете в ежедневието си поредица от такива примери, а като обобщите картината ще аргументирате общото си усещане за несправедливост. В спора около законосъобразността на тези такси си дадох сметка колко много недомислени и недофинансирани реформи в различните сектори в крайна сметка лягат на плещите на българските граждани.
Понякога те са около закона, като в този случай, а понякога са съвсем според него. Например - абсолютно несправедливото определяне на такса смет на база на данъчната оценка на имота. Тези неща аргументират общото усещане за лошо управление.
Това е и ключът към разбирането на днешните граждански протести. Имаме нужда да преформулираме отношението между властта и гражданите. Да върнем целта на управленските решения в полза на гражданите. Да коригираме отношенията си според върховенството на закона.