
В българската политическа култура има един почти митологичен господар. Това е министър-председателят, който независимо от лични качества и характер всички обозначават като Шефа. Това обръщение се използва между министрите, депутатите (особено ако шефът е командирска личност като Иван Костов или Бойко Борисов), чиновниците, доста от журналистите и нерядко дори свободните граждани.
Като всяко обожествявано същество, естествено, и Шефа е много важно да бъде следен какво върши, за да бъде разгадана символиката на действията му. Особено когато става дума за подаръци.
Шефа разполага с държавни пари, за да прави подаръци. И те са не само за чуждите министър-председатели и президенти, но често пъти и за свои хора, известни юбиляри, а понякога и политически противници. И във всеки дар се търси символика както, когато става въпрос за междудържавен дар така и при личните.
Доста по-лесно е разбирането на междудържавните подаръци. Те обикновено се избират от протокола на Министерския съвет, договарят се с отсрещната страна и рядко могат да донесат изненада. Няма обаче правила. Обикновено по-малките и малоценни дарове са за държавниците на западноевропейските страни. По принцип, особено в Брюксел, дарове дори не се носят. Виж, друга работа е, когато премиерът приема делегация от Русия или арабските държави. Тогава листата с подаръци може да достигне стойност и над 4-5 хил. лева, показват разходните документи от кабинета на министър-председателя, които бяха предоставени на в. "24 часа" по закона за достъп до обществена информация.
Основният принцип при подбора на подаръците за чуждите премиери е те да носят български характер. Затова и най-често протоколът на Министерския съвет избира бутилка или колекция с българско вино (не се подарява на мюсюлмани), албуми с природните красоти на България, розова вода за дамите. Такива подаръци има в доста голям запас в складовете на Министерския съвет.
При нужда се поръчват и копия на ритони, квадриги и други предмети от извадените от археолозите тракийски съкровища. Често пъти Министерският съвет поръчва и специални монети и дори реплики на старинни оръжия. Пищов например е занесъл бившият премиер Бойко Борисов при посещението си в Катар. Единственото неписано правило, което се спазва, е подаръкът да е с български произход и да говори за страната ни. Не липсват обаче и гафове като този за подарък на чужд премиер да бъде купена кристална гарафа, произведена в Чехия, и на която пишело "Бохемия".
Протоколът на правителството се усетил навреме и успели да сменят подаръка навреме.
Преди години за тогавашния вицепремиер на Турция Месут Йълмаз било извадено от хранилищата на Министерския съвет халище, което някога е било подарявано на
Антон Югов, министър-председател в периода 1956-1962 г. Стойността на халището по документацията на Министерския съвет била 1,70 лв., но Йълмаз се зарадвал изключително много. Впоследствие поставил подаръка пред фотьойла в кабинета си.
Има, естествено, и много по-скъпи дарове. Като например сребърния обков на Черепишкото евангелие, който служебният премиер Марин Райков подари на папа Франциск при посещението си за 24 май. Неговата стойност била 950 лв.
Това е и един от редките случаи, когато премиер не се е вслушал в препоръката на протокола за избора на подарък. Служителите от МС предложили доста по-малък сребърен обков на евангелие със свети Кирил и Методий, но Райков настоял на своето.
Доста по-евтин е бил подаръкът му за рождения ден на президента Росен Плевнелиев на 14 май. Тогава служебният премиер поднесъл бутилка коняк "Евксиняк" и две бутилки вино в кутия за по-малко от 100 лв.
По принцип скъпи подаръци правят премиерите и на църквата, особено на патриарха. Така например патриаршеското енголпие, което Бойко Борисов е подарил за интронизацията на патриарх Неофит е на стойност 2000 лв.
За 40-годишнината от възкачването на престола на покойния патриарх Максим през юни 2011 г. пък Борисов му е подарил жезъл на стойност 2200 лв.
Борисов, който демонстрираше набожност, е подарявал скъпи богослужебни
одежди, църковна утвар и икони на доста църкви както в страната, така и в чужбина.
Бившият премиер Борисов е и един от най-екстравагантните по отношение на подаръци за чужди партньори. Всички помнят българското овчарско куче от собствения му развъдник, което дари на тогавашния премиер на Русия Владимир Путин през 2010 г.
Бъфи, както бе кръстено палето, не е било платено с държавни пари Министерският съвет се е погрижил единствено за обезпаразитяването на подаръка, защото вече веднъж са си патили с кучетата на Бойко Борисов. Той бе осигурил кученце и за испанския крал Хуан Карлос при посещението му при премиера Симеон Сакскобургготски през 2004 г. Тогава обаче подаръкът не бил обезпаразитен и изгонването на бълхите от сградата на МС отнело доста време и усилия.
С нестандартен подарък се е отчел и премиерът Сергей Станишев. През 2008 г. той е занесъл като подарък на президента на САЩ Джордж У. Буш български велосипед за 380 лв.
В повечето случаи обаче междудържавните подаръци се разменят между протоколите и са скучни - икони, плакети, някоя и друга картина или обков на евангелие.
Много по-символични са обаче даровете, които министър-председателите правят на доверените си хора. По тях може да се съди за близостта на някого до сърцето на Шефа. При Бойко Борисов скъпите подаръци, плащани от бюджета на Министерския съвет, се броят на пръстите на едната ръка. Причината е, че той се опитваше да дава личен пример за бюджетна пестеливост. Борисов бе и премиерът, който въведе стриктна отчетност как се разходват парите за подаръци и за изписването на всеки разход е било нужно да се пусне и мотивация за повода.
Изключение от правилото за пестеливост е направено за бившата шефка на
ДКСИ Цвета Маркова, която за края на мандата си през ноември 2012 г. получила от Борисов дамски часовник за 600 лв. Картини на стойност около 700 лв. всяка за рождени дни пък са получили еврокомисарят Кристалина Георгиева и шефът на "Софпроект" Петър Терзиев. Той е всъщност един от любимците на Борисов, тъй като е свързан и с любимия му проект за изграждане на метро в София. Скъп подарък за рожден ден през август 2011 г. е получил и министърът по евросредствата в кабинета на ГЕРБ Томислав Дончев - пътна чанта за 515 лв. Подаръкът обаче не е бил изписан от името на премиера Бойко Борисов, а от главния секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Скъпа икона е била подарена и за юбилея на Георги Калоянчев през 2011 г.
Бутилка червено вино е бил обичайният подарък на бившия министър-председател за членовете на правителството. Такива са получили Тотю Младенов, Вежди Рашидов, Мирослав Найденов. За Младенов и отбранителния министър Аню Ангелов веднъж е направено изключение и те са се сдобили с малко по-скъп подарък - бутилка коняк "Евксиняк".
Според фактурите на Министерския съвет бутилка червено вино струва около 8 лв., а конякът е 34 лв.
Бутилка червено вино е изпратил Бойко Борисов на основния си политически опонент, лидера на БСП Сергей Станишев, през май 2011 г. Поводът обаче е раждането на Дария, първата дъщеря на соцлидера.
Размяната на бутилки с вино обаче очевидно е традиция между двамата. През юни 2008 г.
Станишев като премиер изпраща за рождения ден на Борисов бутилки с вино на стойност
67,31 лв.
Сергей Станишев обаче е бил доста по-разточителен при подаръците за близките си партийни съратници и другари. Само месец след подаръка за Борисов той дарява съветника си Росен Карадимов с картини на стойност 764,61 лв.
Още толкова са отделени от Министерския съвет и за картини за идеолога на БСП Александър Лилов през август 2008 г., а през септември същия подарък получава и депутатът Янаки Стоилов.
Малко по-евтина картина на стойност 500 лв., получава за свой рожден ден и тогавашният финансов министър и днешен премиер Пламен Орешарски.
На същата стойност е и старопечатна книга, която Станишев дарява на тогавашния председател на Народното събрание Георги Пирински на 12 септември 2008 г.
Картините са любимият подарък на Станишев, защото такива на различна стойност и от различни автори от него са получили още Георги Първанов, Румен Петков, Стефан Данаилов и председателят на ЕК Жозе Барозу.
Метална кана за 360 лв. е получил предшественикът на Станишев Симеон Сакскобургготски за рождения си ден през 2009 г. За сравнение министърът от НДСВ в кабинета Николай Василев за свой рожден ден през 2006 г. е бил дарен само с бутилка коняк. Същото е подарил Станишев като премиер и на шефа на БНБ Иван Искров, който бе излъчен от коалиционния партньор НДСВ.
Станишев също е подарявал часовници. Джобен за 600 лв. е получил през март 2009 г. полк. Камен Марков от НСО. Скулптури и сребърни бижута също са сред арсенала от подаръци на премиера на тройната коалиция.
Доста по-скромни подаръци от името на МС е пращал Симеон Сакскобургготски.
При него се отличава единствено брошка за шефката на "Балкантурист" Нели Сандалска на стойност 51 лв.
В неговия актив като разходи за подаръци личат още два пепелника за цигари по 96 лв. и два пепелника за пури по 121 лв. всеки. Те са били предназначени за подарък, който Сакскобургготски прави на мароканския крал Хасан през 2005 г. Бившият премиер е в роднинска връзка с мароканското кралско семейство.
Голяма част от подаръците си обаче Симеон е правил в лично качество, а и по негово време все още не беши въведен етичният кодекс на висшите държавни служители, който предвижда отчетност както на даряваните, така и на получените подаръци.
По коридорите на Министерския съвет все още се разказва като анекдот как
Симеон изпратил на един от своите вицепремиери цяла кошница с ядки Поводът бил, че при среща в кабинета на Сакскобургготски вицето опоскал набързо поставената купичка с ядки на масата. Естествено бившият премиер и цар вложил аристократичен подтекст в подаръка за своя подчинен.
Сегашният премиер Пламен Орешарски все още не е имал възможност нито да подарява, нито да получава дарове.
Иван Костов измисли музея на МС
Коридорът пред залата, в която всяка седмица заседават министрите, бе оформен като музей при управлението на Иван Костов. Тогава сградата на МС бе основно ремонтирана.
Всъщност музей е доста силно определение. Просто край стените, на които висят портретите на бившите премиери, са наредени витрини. В тях пък са изложени различни предмети, като единствената сигурна логика при подредбата им е, че са хронологично подредени. Иначе куратор на изложбата е човекът, който към момента на подреждане на витрините с премиерски подаръци е домакин на Министерския съвет. Липсва обаче дори една бележка, която да обяснява конкретният предмет от кого е получен и по какъв повод. Един от най-интересните подаръци е от времето на Иван Костов и е праисторическа обредна скулптура, от негово време е и композиция от каски и орел.
В колекцията на Министерския съвет могат да се видят и разпятие с Христос, боздуган и ятагани. Скоро от Борисов пък на витрините ще попаднат авиаторска каска, модел на джип, произвеждан в Ловеч, и плакет, подарен му от колегите от НСС, когато стана кмет на София.
Преди да стигнат до витрината обаче, подаръците трябва да минат през две комисии. Първата само ги описва. Втората вече с помощта на музейни специалисти остойностява предметите. Това е задължително, за да могат да бъдат заведени от домакина на ведомството като актив.
Кодекс ограничава даровете до 200 лв.
Висшите държавни служители, каквито са премиерът и министрите, не могат да получават лични подаръци по-скъпи от 200 лв. на година. Това е предвидено в етичен кодекс, който бе написан от бившия министър на администрацията Николай Василев и действа от 2005 г.
Ограничението обаче не важи за лични дарове от членове на семейството и роднини и близки. Кодексът дава и дефиниция на двете понятия.
Роднини са всички в пряка връзка и до четвърто коляно по съребрена със съответния висш държавник. Близки пък са лицата, с които се поддържа отношение на доверие и по отношение на които държавникът не може да бъде безпристрастен.
Според кодекса всеки подарък, който е получен в служебно качество от висшия държавник, автоматично става собственост на институцията, която представлява в момента.
Пак кодексът въвежда и задължението подаръците на премиера да бъдат завеждани в специален регистър. Това задължение също е от 2005 г., но едва в момента през 2013 г. започва да се работи по темата. И то не в посока изработване на електронен регистър, а по-скоро вкарването на подаръците в книга за вътрешно ползване и улеснение на администрацията.