В Тайланд Кристиан взе медал - начерта маршрути за туристи така, че да не унищожат лотоса

Момчето от Казанлък се амбицирало да учи география, когато успехът му намалял

В Природо-математическата гимназия "Никола Обрешков" в Казанлък география се учи до X клас. Тук няма специализирани класове с профил по този предмет, но като напук гимназията си има бронзов медалист от 21-ата международна олимпиада по география в Тайланд. Това е зрелостникът Кристиан Петров, който наесен продължава като студент в една от най-новите специалности на Софийския университет "Геопространствени системи и технологии". Казанлъшкото момче

спечели медала си в конкуренцията на 179 участници от 46 страни

Той беше един от 4-мата в българския отбор заедно с Николай и Звездимир от Варна и Борис от София. 

Успехът му е впечатляващ - завърши специализирана паралелка по математика, физика и информационни технологии, държи матура по математика. А през цялото време от VI клас досега географията му е била по-скоро хоби, на което заедно с учителя си Руслан Милев с много ентусиазъм отдава часове на извънкласна работа. В по-малките класове на гимназията география му преподавала и съпругата на Милев - Лилия Милева.

Учителят му отделя време и за индивидуална работа. Когато сравнява тази си подготовка с математиката, момчето намира, че все едно са учили висша география - материал за университетско ниво.

В основата на тази подготовка са 6-те модула - природна география, политическа география, третият и четвъртият модул са свързани с икономическото развитие на страните, петият е България, а шестият са геопространствени системи и технологии - най-новата област на географията.

Тук не се търсят отговори на въпроси от затворен тип - а, б, в, а по-скоро се търси мислене,

пояснява учителят Милев.

Например на тазгодишната национална олимпиада във Враца участниците трябвало да нищят проблема с рециклирането на отпадъци. Какви географски измерения има той, как се прилага концепцията за устойчиво развитие, как да се насърчи рециклирането, до каква степен да се изпълнява то, но и какви са ползите и вредите от него.

В комплексното класиране Кристиан останал четвърти, но всички в класацията до пето място получават покани за разширения отбор за международната олимпиада. След едноседмична подготовка с преподавателите гл. ас. Калоян Цветков и доц. Димитър Желев от СУ бил определен и окончагелният състав за Тайланд.
Кристиан Петров се амбицирал да учи сериозно география в VI клас, когато си дал сметка, че започва да се дъни с успеха.  

"До IV клас бях отличник, вече в математическата гимназия успехът ми намаля, особено по география. Бях в VI клас, когато си дадох дума, че това не може да продължава. Започнах да уча повече и се явих за първи път на олимпиада. Там не можах да мина дори общинския кръг. В VII клас вече бях на областен кръг, с няколко точки не ми стигнаха за националния. В IX клас бях на национален кръг и се класирах десети. В X клас бях втори на кръга в Русе. После повторих второто място, а тази година останах четвърти, но пък попаднах в националния отбор", казва той.

През цялото време с него са учителите му Лилия и Руслан Милеви.

"Географията като цяло излезе от стереотипите на въпросите за "Стани богат".

Днес не е задължително да знаеш столицата на Руанда или какво е разстоянието между Могадишу и Кейптуан

Изискват се познания повече от гледна точка на пространствените технологии, правят се сериозни връзки между данни, свързани със сателитите, ползва се информация, която е по-динамична. Продължаваме да търсим и да се любуваме на типа романтична география, която свързваме с пътешествията от времето на Великите георграфски открития, но сегашната география е много по-иновативна, забързана, вече е повече приложно насочена.

Например, ако учим за полезните изкопаеми, търсим по-иновативен начин за предоставяне на информацията. Ако преди въпросът е бил какви полезни изкопаеми има в Рурска област, Германия, сега той е: какво правим, когато тези въглища бъдат добити, как трансформираме това географско пространство, за да възстановим ландшафта там.

Т.е. географията вече е практически по-ориентирана наука. Така е по-трудна, но и по-интересна. Оттук се търси едно конкретно географско мислене, което започва от - кое, къде, защо и как хората го използват, т.е. как физическата география определя социално-икономическата. Така започваме да намираме и

пресечни точки с други науки - информатика, математика

Затова и определяме географията като сериозна интердисциплинарна наука. Има учебни планове, които МОН се стреми да преобразува", казва учителят Руслан Милев.

В Тайланд Кристиан бил готов да се ориентира в непозната среда, да събира данни за нея и да ги анализира - такава била една от задачите на състезанието. Завели младите географи с автобуси и лодки на остров Кокрет на река Чалпрая - красив остров, известен с производството си на глинени съдове и находищата с лотос и растението норкала.

За кратко време трябвало да обиколят острова и да картотекират всичко, което видели по пътя си, както и да определят скоростта на течението на реката. Наред с това трябвало да отговорят на конкретни въпроси като какви са заплахите пред туризма на острова.

В случая това били наводненията или пък отпадъците, чието извозване ставало само с лодки. Трябвало да предложат място за бъдещия музей на глинените съдове, за маршрути на туристите, които да не унищожават обитанията на лотоса.
На третия ден работили с мултимедия. Там трябвало да намерят географската аналогия с текст на недотам популярна песен или пък да разпознават скали само по изображенията им.

В крайна сметка в комплексното класиране България остана 13-а от 46 страни, но на мултимедийния тест била втора след САЩ. Момчето се радва и на успеха на съотборниците си Звездимир Пенев и Николай Костадинов от Математическата гимназия във Варна, които си дойдоха от олимпиадата със сребърни медали.
Кристиан се вълнува от бъдещия си студентски живот. Казва, че е избрал да учи в Софийския университет, защото желае след това да работи у нас.

През последните 2 г. Кристиан беше председател на Ученическия съвет в гимназията. Съучениците му и той се включиха активно в подготовката на общинския референдум от ноември м.г. за съдбата на паметника на връх Бузлуджа по време на часовете по гражданско образование.

Автор на статията

Ваньо Стоилов Ваньо Стоилов


Споделете статията

Четете още