Антон Югов става официално министър-председател на България на 18 април 1956 г.
Но решението за това е взето на прословутия пленум на ЦК на БКП, състоял се от 2 до 6 април 1956 г. в сградата на Столичното кметство. На него всички изказали се величаят ХХ конгрес на КПСС, разобличил култа към личността на Сталин, и на свой ред изобличават Вълко Червенков като създател и носител на този култ в България.
Довчерашните послушници на Червенков не се свенят да вадят кирливите му ризи и да разказват страховити неща за характера и поведението му като генерален секретар на БКП и министър-председател след смъртта на Васил Коларов през 1950 г.
Георги Чанков, първи заместник на Червенков в правителството, изнася следния факт: "Др. Димитър Димов, който е лежал 12 години във фашистки затвори, беше подлаган на многократни необоснователни обследвания и критики по настояване на др. Червенков. Натискът и грубостта му към този другар бяха такива, че на едно заседание на Политбюро др. Димов не издържа, запени му се устата, падна в безсъзнание и едва след един час дойде на себе си..."
Ламбо Теолов разказва как на една среща на цялото българско Политбюро със Сталин той снел очилата на Трайчо Костов и го попитал: "Кой си ти?". А при всеки тост Сталин се обръщал към Антон Югов и казвал: "Ние с др. Югов сме националисти!" "Това беше, така да се каже, подсказване, че трябва да се огледа кой е др. Югов, макар че нашата партия знае др. Югов не от вчера", заключава Ламбо Теолов, член на ЦК на БКП.
Предложението Антон Югов да стане премиер на България прави Тодор Живков в заключителното си слово на пленума в последния му ден - 6 април. Той съобщава, че Югов е известен и не е необходимо да дава справка за неговата партийна и държавна дейност. Политбюро вече било взело решението и пленумът трябва да го утвърди на поста.
В подкрепа на Югов се изказват Младен Стоянов, Демир Янев и др. Когато и Станка Цекова започва да изказва своята подкрепа за Антон Югов, Добри Терпешев я репликира от място: "Стига с тази агитация. Почнахме пак да създаваме култ. Знаем го др. Югов!". Всички гласуват единодушно "за". Така той, доскорошният заместник на премиера Вълко Червенков оглавява правителството, а Червенков става негов заместник.
Антон Югов е 47-ият премиер на България. Съвременниците го описват като "най-голямото конте в Политбюр". Има специален шивач. Предпочита папийонките пред вратовръзките, но те се броели за "буржоазен атрибут". Червенков, който преди да емигрира в СССР, се явява на прослушване в Народния театър и е одобрен за стажант актьор от самия Масалитинов,
обича да го имитира как ходи "като глътнал бастун".
Според един анекдот от онова време на дипломатически прием премиершата Николина Югова се появява с две дамски чанти в ръце. Това веднага предизвиква любопитството на гостите и след кратък смут човек от охраната дискретно подшушва на жената, че някак си не е добре да носи две чанти. "Сега Югова може, сега Югова носи", отвръща гордо тя.
Това е един от малкото анекдоти, запазили се за Антон Югов. Той е от онова поколение комунисти, влезли във властта след 9.9.1944 г., личният живот на които е бил непристъпно табу.
Заради това може би почти нищо не се знае за семейството, което създават Маргарита, дъщерята на Югов, и синът на писателя нобелист Михаил Шолохов.
Знае се, че на сватбата Сталин им подарява часовник, както и че младежът бил хокеист, после треньор. Но Югов не пише нищо повече за семейството на дъщеря си дори в пространната си биография, която депозира в ЦК на БСП малко преди смъртта си.
Антон Югов ръководи две правителства на България между 1956 и 1962 г. Само за да запази властта си, той подкрепя Тодор Живков в атаките му срещу "старата гвардия" комунисти. На пленум през 1957 г. Живков се отървава от "непослушните сталинисти" Добри Терпешев и Йонко Панов, който на Априлския пленум казва, че Живков необосновано е издигнат за първи секретар на ЦК на БКП, в партията имало поне 500 души като него.
След тях от всички постове е свален Георги Чанков. Обвинен е в непартийно поведение. Живков постъпва много йезуитски и възлага унищожителния доклад срещу Чанков точно на неговия стар партиен другар и съратник Югов. Югов не се колебае да го прочете на пленума и Чанков е махнат от поста зам.-председател на Министерския съвет и е изключен от Политбюро.
През 1961 г. Югов помага на Живков да отстрани от всички постове и Червенков. Но още през следващата 1962 г. идва и неговият ред. На 5 ноември трябва да започне VIII конгрес на БКП. Но Живков свиква спешно пленум в навечерието на конгреса. На този пленум и след това на заседание на ЦК Антон Югов е отстранен от поста си. Обвинен е, че е създал втори властови център. Както и за "груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност".
На пленума Югов опитва да се защити от острите критики, но пред ЦК вече е със свален гард: "Трябва да заявя, другари, че съм напълно съгласен и поддържам направеното предложение, в това число и предложението да бъда изваден от състава на Политбюро и ЦК на нашата партия".
Може би е предприел този ход за заблуда на противника, за да може да направи изказване пред конгреса. Но Живков не е вчерашен - Югов не е допуснат до заседанията му, въпреки че вече е избран за делегат. Не съм чел признания на Югов как се е чувствал в този момент, но преди години Георги Чанков ми каза, че е изживял своето сваляне от властта като "удар с чук
по главата"
"Личността на Антон Югов е толкова нееднозначна, че никой не се вълнува особено от отстраняването му", казва проф. Искра Баева, изучавала архива му.
А поетът Христо Радевски записва в дневника си: "Министър-председателят Югов е изваден от състава на ЦК. Обвиняват го в нарушаване на социалистическата законност, когато е бил министър на вътрешните работи, а по-късно и като заместник на Червенков в МС. На това ние вярваме. Знаем още, че той е параден човек, с навици на провинциален княз, суетен и недалновиден.
Следователно грешка беше поставянето му на поста министър-председател след Априлския пленум. Но сега го обвиняват във фракционна дейност и не доказват това."
Мъките на Югов не свършват дотук. През 1964 г. е отзован от Народното събрание, а през 1972 дори е изключен от БКП. Това става, след като Дража Вълчева, първи секретар на ОК на БКП в Пловдив, прави донесение до ЦК и Тодор Живков.
Дори свален от власт, Югов запазва приятелството си и е чест гост в Пловдивско на свои съратници и приятели от времето преди 1944 г. На 10 април 1972 г. старият партиен деец и бивш политзатворник Тодор Кордовски кани на обяд в двора на винарската изба в Първенец около петдесет души бойни другари по случай 65-ия си рожден ден, 5 години от пенсионирането и 5 години от удостояването му със званието "Герой на социалистическия труд". Поканен е и Югов.
На тържеството вдигали наздравици и тостове за рожденика Кордовски, разказвали си спомени от младостта, пели песни. Кратък тост вдига и Антон Югов.
Никой от ОК на БКП в Пловдив не присъства на тържеството, но Дража Вълчева има пълна информация за него и веднага я праща в София. Според някои версии дори лично отива в столицата и се среща с Живков.
Това е достатъчен повод той да се разправи със стария си "приятел" и другите "нездрави елементи от това сборище". Югов и още няколко души са изключени от БКП, 7 други участници са изселени на различни места в България.
Дража Вълчева взема бързи мерки да "локализира заразата" - 150 комунисти са разследвани и повечето от тях - наказани. След всичко това започва стремителна кариера. През 1974 г. става кандидат-член на Политбюро, през 1976 г. - член на Държавния съвет, през 1977 г. - министър на просветата, през 1979 г. - вицепремиер.
След 1989 г. нещата се обръщат. През декември 1989 г. Дража Вълчева е изключена от ЦК, а през декември 1990 г. и от БСП.
А пък през 1989 г. Антон Югов става "Герой на Народна република България", а през януари 1990 г. е възстановено членството му в партията.
Умира на 6 юли 1991 г.
(Край)
