- За 30 г. общинските апартаменти в столицата намаляха от 120 000 до 7000
- 90% от имотите в някои райони също могат да бъдат купени от наемателите
Столичната община се нуждае от по-съвременна и с по-ясни отговорности наредба за общинските жилища, която да защитава интереса на обществото и на най-уязвимите жители на града, за които тези имоти са предназначени. Само в рамките на няколко дни представители на различни райони в София алармираха за проблеми с апартаментите, в които те трябва да настаняват хора в неравностойно положение и социално слаби.
В район "Красно село" почти 90 на сто от общинските жилища вече се намират в хипотеза да бъдат купени от наемателите им. Районът разполага с около 215 собствени места за настаняване, от които в приблизително 200 има настанени (останалите, предимно къщи, са в лошо състояние), съобщи за "24 часа – 168 истории" Любомир Гелков, началник на ресорния отдел. "Около 190 от обитателите вече са придобили правото да кандидатстват и да купят мястото, тъй като живеят в него от поне 5 г., каквото е условието в общинската наредба – пояснява той.- Около
150 от правоимащите вече са направили постъпки това да се случи. Съгласно наредбата, ако подалият заявление отговаря на всички условия да придобие имота, районната администрация е длъжна да препрати искането му за гласуване в общинския съвет."
"Получава се нещо много интересно – допълва Гелков. - По документи в общинските жилища живеят хора, които нямат доходи, за да плащат пазарен наем, а могат да си позволят само регулиран. В нашия район той е до 150 лв. на месец за 3-стайно жилище. В същото време се оказва, че тези хора могат да извадят веднага или да обслужват кредит от поне 100 000 лв., колкото са нужни за закупуването на общински имот. Моите наблюдения са, че предишни сделки са финансирани с потребителски кредити, които по-късно са били рефинансирани."
В действащата наредба липсата на срок, в който човек в нужда може да ползва общинско жилище, вече е създала фигурата на "вечния общински наемател", който търси начини да остане такъв и след като си е стъпил на краката, смята Гелков. Освен хора с трайни здравословни проблеми и намалена трудоспособност, които се нуждаят от постоянна подкрепа, районните администрации настаняват в общински жилища и временно изпаднали в затруднение хора. "С течение на времето, и особено ако направят ремонт на жилището, много от тях започват да смятат, че то трябва да стане тяхно – разказва Гелков.- Забравят, че някога, когато те са имали нужда, общината им е помогнала. Спира да ги интересува, че днес други хора имат по-голяма необходимост от същата подкрепа. Надделява мисленето, че след като са обитавали жилището определеното в наредбата време, вече могат да го купят, при това на цена, на която днес в София не може да се купи и гараж".
Според Гелков част от наемателите живеят и работят така, че на всяка цена да изпълняват критериите да ползват общинско жилище. Някои умишлено не сключват брак, а други се договарят с работодателя си. "Знаете, че в частните фирми има вариант да се договориш да получаваш заплатата си така, че тя винаги да те прави правоимащ – пояснява той.- Моето усещане е, че някои хора в района го правят, но по документи те продължават да са правоимащи. Имаме наематели от 30 и дори от 40 г. Имаме жена, която преди 20 г. е настанена като самотна майка на малко дете. Днес детето вече е самостоятелно. Жената би могла да освободи жилището и ние да го дадем на друга самотна майка, но прави всичко възможно да продължи да отговаря на критериите."
Около 50 домакинства в "Красно село" имат право да бъдат настанени в общинско жилище, като някои от тях чакат над 5 г., пояснява Гелков. "Част от картотекираните са наистина крайно нуждаещи се - посочва той. - Най-тежките случаи вече успяхме да настаним, например незряща майка с незрящо дете. През 2025 г. кметът на района Цвета Николаева успя да настани самотна майка с 4 деца, която чакаше близо 5 г. Самотните майки са най-често срещаните правоимащи в картотеката, но имаме също и възрастни, и болни хора."
Наблюденията на Гелков се потвърждават от действия на общински наематели през последните месеци. Неотдавна част от тях разпространиха позиция, с която протестират срещу това, че общината бави разглеждането на доклади за продажба на имоти. Ползвателите коментират и че районите събират от работодателите информация за доходите им. Според придобилите право да купят общински имоти техните цени не са ниски, а "пазарните цени на имотите в София са нереално високи, обусловени от спекулативни сделки и изкуствено ограничено предлагане".
"24 часа - 168 истории" попита Столичната община колко собствени жилища има, каква част от тях са с наематели, за колко имота са изпълнени изискванията да бъдат купени и колко ползватели вече са направили стъпки в тази посока. До редакционното приключването на броя отговори не бяха получени.
През 2023 г. неправителствената организация "Хабитат България" оповести, че към онзи момент общинските жилища в София са 8917 и че наемателите на почти 1500 от тях кандидатстват да ги купят. Година по-късно общински съветници, които внесоха нов проект на наредбата, изчислиха, че броят е намалял до между 7000 и 8000.
За сравнение в зората на демокрацията най-голямата община в България е разполагала с около 120 000 собствени къщи и апартаменти.
Общински жилища има във всички 24 района на София, съобщи още "Хабитат България". Организацията поясни, че столицата е една от малкото общини, в чиято наредба няма срок за ползване на общинско жилище. "Панчарево" е единственият район към 2023 г., в който не е имало нито едно подадено заявление за закупуване. Най-много са били общинските имоти в "Люлин"- 2037 бр., следван от "Искър" - 779 бр. В "Подуяне" е имало 636 общински жилища, а в "Надежда" - 605. В "Младост" са били 534 бр. Най-малко имоти от такъв тип е имало в район "Банкя" - 16 бр., "Нови Искър" - 41 бр., "Панчарево" - 42 бр., "Лозенец" - 46 бр., "Изгрев"- 48 бр.
Освен че наредбата за общинските жилища позволява безсрочно ползване на чужд апартамент и впоследствие придобиването му, слабият контрол по прилагането води и до други аномалии.
Шефът на общинската собственост в "Красно село" разказва, че след встъпването си в длъжност през 2024 г. се е натъкнал на случаи, в които хора с високи доходи живеят от години в общинско жилище без правно основание. Такъв казус имало с директор на висока позиция в един от мобилните оператори.
"Допитването ми до НАП и до работодателя показа, че доходите на този човек са от порядъка на 100 хил. лв. годишно и че той е получавал много добро възнаграждение години наред. Дори когато преди 15 г. е бил настанен, не е имало основание да получи общинско жилище, но въпреки това се е случило. Най-фрапиращото в този и в други сходни случаи е, че наемателите не напускат доброволно, след като им връчим заповедите, а обжалват в съда и така печелят още време".
Доскоро общинско жилище в "Красно село" е обитавал и дългогодишен водещ на новини в една от националните телевизии. "Неговите доходи също бяха далеч от разбиранията за човек в нужда – продължава Гелков.- Говорим за заплата от 5000 – 6000 лв. на месец, към която се прибавят и бонуси. Въпреки това въпросният тв водещ около 12 г. бе живял на общински наем. Той също не освободи жилището си доброволно. Разказа ни как ползва апартамента със свои роднини, а след това обжалва заповедта и трябваше да водим дело за извеждането му, което също спечелихме".
Директорка на банков клон е била в картотеката на чакащите общинско жилище, продължава служителят в районната администрация на "Красно село". "Проверката показа, че тя също няма основание и на нейно място вече е включен правоимащ", пояснява той. Около 20 са вече освободените жилища в района, а 3 дела все още са висящи, изчислява Гелков.
За нарушения в прилагането на наредбата алармира и кметът на "Искър" Петко Краев. Той оглави кварталите "Дружба" на предсрочни избори през юни м.г. след балотаж с дотогавашния кмет Ясен Русев от ПП-ДБ, поел района през ноември 2023 г. Краев съобщи, че след встъпването му в длъжност администрацията е направила над 150 проверки на общинските жилища. Част от тях показали, че някои настанени семейства имат доход по 5000 - 6000 лв. месечно, което е далеч над критериите за ползване на жилище с регулиран наем. "От документите установихме, че не са събирани служебни бележи, а се е процедирало единствено на доверие от посоченото от наемателите" – коментира Краев пред БНР. Той допълни, че в резултат от инспекцията 8 апартамента трябва да бъдат освободени. И според кмета на "Искър" наредбата за общинските жилища се нуждае от промени, които да затегнат контрола.
От друг ъгъл разглежда темата кметът на "Средец" Трайчо Трайков. Както "24 часа" писа, наскоро в централния столичен район се появи друг казус със скъп общински имот на бул. "Цар Освободител" на метри от Орлов мост, който дългогодишната му наемателка пожела да купи. За сделката предупредиха от "Спаси София", според които апартамент от 148 кв.м. на метри от бившия паметник на съветската армия може да бъде купен от социално слаба жена, обитаваща го от 2008 г., срещу 800-900 лв. на кв.м. От евентуална препродажба печалбата за купувача би била от порядъка на 1 млн. лева. Впоследствие стана ясно, че на същия адрес жената е регистрирала фирма, която се занимава със счетоводство.
Трайков отговори, че според общинските правила 30% от приходите от евентуалната сделка ще се върнат обратно в района. Кметът коментира, че искането за продажба на апартамента на "Цар Освободител" и на още едно жилище са били "знак на отчаяние", тъй като районът имал нужда от средства за ремонт на сграда на бул. "Васил Левски". В нея живеели хора, а в същото време имало опасност от срутване.
В крайна сметка докладът за сделката бе оттеглен. Преди дни Трайков предложи друг план за управление на общинската собственост. "Средец" разполага със 75 общински жилища (14 от тях негодни за обитаване) – написа районният кмет във фейсбук. - Пазарната им стойност е над 20 млн. евро. В тях са настанени 112 наематели. Месечният наем на апартамент е средно около 20 - 30 евро. Общината често не е в състояние да посреща дори финансовите си ангажименти към етажните собствености, камо ли да инвестира в поддържане и ремонти."
Трайков предлага Столичната община да вземе кредит от 17 млн. срещу имотите в "Средец". "С 2 млн. евро ремонтираме нашите апартаменти и ги отдаваме на пазарен наем, а с приходите обслужваме кредита – продължава той. - С другите 15 млн. евро построяваме 15 000 кв. м разгърната площ извън центъра, или около 200 двустайни апартамента, в които можем да настаним над 600 нуждаещи се".
След погасяването на кредита приходите от наем на 75-те апартамента могат да се използват за субсидиране на наема на още няколкостотин души - лекари, учители, боклукчии, шофьори в градския транспорт, социално слаби, продължава Трайков. "Интензитетът на субсидията също може да варира - 30, 50, 70, 100% - смята той.- Този вариант е приложим също и ако общината реши да не строи нищо, а с приходите от пазарни наеми директно да субсидира целевите групи по описания модел. По този начин без никакво допълнително натоварване на общинския бюджет ще можем да помогнем на 10 пъти повече хора с много по-висока ефективност. Стига да има желание и да бъде адаптирана наредбата за общинските жилища, така че да го позволява."
Действащият норматив е приет през далечната 2005 г. Според него право да живеят в общински апартамент имат семейства или домакинства, които не притежават никакво жилище и части от такова в София и в други населени места, не са прехвърляли имоти през последните 10 г., не притежават имущество над 1/2 от средната пазарна цена на жилище. Освен това една четвърт от годишния доход на кандидатите и на семействата им не трябва да стига за пазарен наем.
Наемът на общинското жилище се определя според района, конструкцията на сградата, етажността и т.н. Според хора от администрациите в момента за 3-стаен апартамент се плащат до 150 лв. на месец, а за гарсониера – наполовина. Решаващата дума за точното му определяне имат районните кметове.
При класирането предимство се дава на семейства, които живеят поне от година в бараки, изби, непригодни тавани и др., на хора от домове за временно настаняване и други социални институции. Ако чакащите са от една и съща група, предимство се дава на самотни родители на непълнолетни деца, на семейства с повече от две деца, с две деца, на хора с трайно намалена работоспособност над 90% и т.н.
