Ограничението едно и също лице да изпълнява временно функциите на главен прокурор или председател на върховен съд за не повече от шест месеца не противоречи на Конституцията.
Постът на временно изпълняващ функциите не е уреден в Конституцията и основанията за определяне на продължителността на временното изпълнение, както и за неговото евентуално предсрочно прекратяване, могат да се определят в закон.
Това се посочва в становището на министъра на правосъдието Андрей Янкулов по конституционно дело № 2/2026 г., придобило известност и като делото „Сарафов“.
То бе образувано по искане на състав на Апелативен съд - Варна, който спря дело по искане на Борислав Сарафов за възобновяване на наказателно производство и сезира КС за противоконституционност на нормата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, в сила от 21 януари м. г.. Оспореният текст гласи: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“. Според състава на апелативния съд прилагането на новото условие за срока спрямо „заварения случай“ на Борислав Сарафов е несъвместимо с принципите на правовата държава и правната сигурност, както и с конституционното изискване нормативните актове да пораждат действие занапред.
Г-н Сарафов временно изпълнява функциите обвинител №1 от 16 юни 2023 г. Изпълнението на условието за 6-месечен максимален престой на този пост предполагаше той да напусне кабинета на главния прокурор на 21 юли 2025 г.
Основният закон не е нарушен, категоричен е в становището си КС министър Янкулов, като се позовава и на практиката на самия КС.
На оспорената норма на ЗСВ не е придадено обратно действие и правното положение на „заварения“ и.ф. главен прокурор не се преурежда от момента на влизане на новото правило в сила. В конкретния случай нopмaтa нa чл. 173, aл. 15 ЗCB имa т. нap. „нecъщинcĸo oбpaтнo дeйcтвиe“ върху завареното правоотношение на Сарафов - тя пpeypeждa зa в бъдeщe (след изтичането на 6 месеца) зaвapeнитe пpaвooтнoшeния, ĸoитo нe ca пpиĸлючили, обяснява министърът на правосъдието. И напомня, че според решения на КС прилагането на нов закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на закона. А фигурата на временно изпълняващ функциите на главен прокурор не е уредена в Конституцията и няма конституционна защита на срока на правомощията ѝ. Становището е обосновано по този въпрос и с предходната практика на Конституционния съд – Решение № 13 от 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г. „Поставянето на 6-месечен срок цели да подчертае временния характер на тези правоотношения и е гаранция срещу превръщането им в неограничено във времето продължаване на изтекли мандати“, се казва в становището.
Оспорваната разпоредба не създава и институционален вакуум – тя не забранява определянето на следващ изпълняващ съответните функции при спазване на заложеното условие, сочи Янкулов. Възникналите проблеми с фактически изпълняващия функциите на главен прокурор не се дължат на закона, а на неприлагането му от компетентните органи, категоричен е министърът.
Измененията в съдебния закон (предвидили и че ВСС с изтекъл мандат не може да избира титулярни главен прокурор и председатели на ВКС и на ВАС) не са засегнали кадровата компетентност на ВСС, нито са променяни правилата за мандатите на органите на съдебната власт, смята министърът на правосъдието.
„Законодателната намеса в ограничаване на правомощията на ВСС след изтичане на мандата на членовете му е оправдана от това същият да не взема трайни решения за бъдещето на държавните органи при положение, че изтеклият срок на правомощията му създава риск от неправомерно влияние“, се казва в становището. Това решение е и в съответствие със задълженията за опазване на независимостта на съдебната власт, наложени от правото на ЕС.
„Да се отрече контрол над ВСС от законодателната власт и след изтичане на мандата на членовете му приближава този орган до форма на абсолютна власт по въпросите на кадровото обезпечение“ на съдебните органи. „Законодателната реакция – ограничението на правомощията с текста на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е необходим коректив, за да не се допусне това,“ заключава становището.
