Българинът Херних Шпетер, осъден на смърт чрез разстрел за шпионаж през 1974 г. в София, си отишъл с отворени очи преди 4 г. в Израел с надежда истината за неговия случай да излезе на бял свят.
Това разкри пред “24 часа” синът му Юли Шпетер, който от 29 г. живее в Канада. Тези дни Шпетер-младши, в чиито жили тече българска кръв, пристигна в София, където е роден през 1954 г., за да види старите си приятели. “Повечето от другарите и колегите на баща ми вече ги няма, но аз все още съм запазил живи много от младежките си контакти”, казва мъжът.
Част от времето си в родината той прекара в читалнята на Комисията по досиетата, за да изчете томовете по случая на баща си. “Преди да почине на 88 г., баща ми искаше да изчисти името си. Той
живя 35 г. с несправедливото обвинение за шпионаж
и докрай смяташе, че е невинен”, споделя 59-годишният Шпетер-младши. Парадоксалното е, че през 1993 г. за невинност пледира и един български прокурор от Върховната прокуратура - Борислав Йотов. Това обаче не променя нещата.
“Бях убеден, че този човек е невинен, защото, доколкото си спомням от делото, не е имал достъп до материали с гриф “Секретно”, но съдът реши друго”, каза Йотов за “24 часа” 20 г. по-късно.
Синът Юли Шпетер и до днес пази в семейните архиви съкровените мисли на баща си по случая. “Татко ги написа в последните години на живота си, но никога не публикува нищо. Не беше сигурен, че в България е дошло времето, в което да бъде разбран. Надяваше се на безпристрастността на историята”, казва синът.
Той и до днес говори чудесен български - езика, на който общувал до края на живота му с 88-годишния си баща. “Татко много обичаше България. Искаше да се върне, но се страхуваше. Четеше и се интересуваше постоянно какво става в родината му и страдаше, че са го изкарали предател, какъвто никога не е бил”, казва синът.
Баща му дълго се съпротивлявал да седне пред белия лист да разкаже тъжната си история. Но, изглежда, надеждата, че рано или късно ще бъде разбран, го подтикнала да остави няколко страници.
Записките бяха предоставени от сина на в. “24 часа”
“Събитията в живота на човек могат да бъдат по-увлекателни от роман. Наистина никой не би повярвал, че това, което ми се случи преди 30 г., не е измислена история, а реални събития”, пише Хенрих Шпетер през 2004 г.
“Аз преживях такава неочаквана и внезапна промяна на съдбата през 1974 г. Тогава бях арестуван от българските агенти и тикнат в тъмна килия на ДС в София. Между стените цареше мълчание.
Чувствах се самотен и изолиран от външния свят, сякаш бях изгубен в един от кръговете на Дантевия ад с познатия надпис “Надежда всяка оставете”, споделя Шпетер. В един от тези мъчителни от чакане дни надзирателят внезапно отворил вратата на килията и му заповядал да вземе цивилните си дрехи. “Изведоха ме от затвора, качиха ме в един полицейски джип и съпровождан от гардове, ме закараха на софийското летище”, пише Шпетер.
Там на пистата го чакал самолет. “Това не бе обикновен пасажерски самолет.
Това бе правителственият самолет”,
спомня си Шпетер. Тогава той попитал полковник К. от Държавна сигурност, който го съпровождал, къде отиват, но не получил отговор. Все пак офицерът му отхлабил белезниците и казал: “Не се безпокой, всичко е под контрол”.
Тогава пристигнал един лекар и го попитал на немски дали има здравословни проблеми. “След 6 месеца мъчения в килията, където никой не се интересуваше как се чувствам, това наистина бе странен въпрос. Предпочетох да не се оплаквам. Сервираха ми кекс и кафе. След около 3 ч полет кацнахме на летище “Шонефелд” в Източен Берлин. Като слязох от самолета, бях ескортиран от двама агенти и набутан в кола, която се отправи към живописна местност край Берлин”, пише Шпетер.
По-късно разбрал, че това е вила на Щази
В нея имало всякакви удобства. Сервирали му вечеря в присъствието на агентите. “След като взех горещ душ, най-после се почувствах като човек след затвора в София. Полковникът, който ме съпровождаше, ми каза, че ще дойде отново след 24 часа. От една страна, бях по-спокоен, но от другаq бях обезпокоен и несигурен за бъдещето си след месеци на инквизиции и смъртна присъда в България”, пише Шпетер.
Полковникът наистина изпълнил обещанието си и дошъл след 24 часа. Отвел го с метрото до “Фридрихщрасе”, откъдето офицер от Щази го поел, за да го отведе с метрото до Западен Берлин. Когато пристигнали, видял група хора. Сред тях бил негов братовчед от Тел Авив. Той го представил на израелския консул в Бон и други високопоставени служители от Израел. Консулът му връчил нов израелски паспорт и му пожелал късмет. След като останали една нощ в хотел, на другата сутрин той и братовчед му отлетели за Тел Авив.
“Винаги ще си спомням 23 август 1974 г. - деня, когато станах свободен и гражданин на Израел”, пише Шпетер.
След това икономистът, роден в София на 21 февруари 1921 г., подробно разказва
историята на преследването си в България
От 1960 до 1966 г. работил в Института по икономиках към БАН. През май 1966 г. бил назначен в ООН - отначало в Центъра за индустриално развитие в Ню Йорк, а по-късно - в Организацията за индустриално развитие ЮНИДО във Виена. След изтичането на договора, по настояване на българското правителство, през април 1973 г. се върнал със семейството си в България. След няколко месеца отново бил назначен в БАН.
“За мой шок и ужас през ноември 1973 г. бях арестуван от българските служби за сигурност. Бях разследван и обвинен в шпионаж. При екстремни обстоятелства бях принуден да подпиша фалшиви самопризнания и без никакви доказателства бях изправен на съд, обвинен и осъден на смърт от Софийския градски съд през юни 1974 г. Обвиненията срещу мен бяха без основание, а самият процес бе огромна липса на правосъдие”, припомня си Шпетер.
След процеса той бил преместен от затвора на Държавна сигурност, където бил разпитван с месеци, в Централния софийски затвор, където очаквал окончателната присъда след обжалването. След като Върховният съд потвърдил присъдата, бил върнат отново в затвора, за
да чака екзекуцията си
“2-3 седмици по-късно надзирателят неочаквано ме извика и ми заповяда да вървя към управата на затвора. Бях изненадан да видя двамата от Държавна сигурност, които ме разпитваха - полковниците К. и Л. Те ме чакаха с усмихнати лица. Казаха, че искат да ми помогнат и че бих могъл да бъда изпратен в Израел. За тази цел трябваше да подпиша писмо до леля си там, в което да изразя желание да я посетя. Поколебах се за миг. Не знаех какво да мисля за този внезапен акт на снизходителност от страна на моите инквизитори. Но те ме предупредиха, че ако не напиша текста, продиктуван от тях, няма надежда да избегна екзекуцията. Понеже нямах никакав друг избор, се подчиних на заповедта”, споделя Шпетер.
След това той бил отведен обратно в килията. На следващия ден също толкова неочаквано храната се подобрила - дали му супа, месо, компот. “Попитах моя съкилийник на какво дължа тази неочаквана щедост. Той му отговорил, че това е
добра поличба и че може би ще бъда заменен за някой съветски агент”,
казва Шпетер.
Едва по-късно разбрал, че това станало в резултат на намеса на израелското правителство и световна кампания в негова защита. Шпетер казва, че през дългите години работа в различни правителствени офиси и изследователски институти в България, а по-късно - и докато работел в ООН, нямал достъп до никаква конфиденциална информация или материали, които са държавна тайна.
“Като член на секцията “Икономически проблеми на капитализма” в Института по икономика към БАН получих задача да наблюдавам западната преса и икономическа литература. Имах задължението да пиша доклади и да проучвам публикациите на Европейската икономическа комисия и други организаци на ООН, но никога не се занимавах с иконономическите проблеми на България или други източноевропейски страни”, заявява отново Шпетер.
Бламират работата на наблюдател от "Амнести интернешънъл"
За обжалването на присъдата на Шпетер пред Върховния съд през август 1974 г. от Виена пристига д-р Вернер Шпорн, който наблюдава процеса от името на “Амнести интернешънъл”. След като се връща в Австрия, той пише подробен доклад по случая “Шпетер”.
В него признава, че не успял да говори с адвокатите на българина преди съдебното заседание на 5 август 1974 г. Едва няколко часа след края на процеса адвокат Величко Иванов му отделил няколко минути и му заявил, че не може да каже детайли, тъй като те били държавна тайна. Д-р Шпорн задал директни въпроси - коя държава е засегната от шпионската дейност на Шпетер, какви държавни тайни - военни, икономически или технически, е предавал българинът, в полза на чие разузнаване е извършвал шпионаж, но не получил отговори. Адвокатът отказал да каже и дали е представил пред съда всички оправдаващи обстоятелства.
Пратеникът на “Амнести интернешънъл” не успял да говори и с главния прокурор, и с шефа Върховния съд, и с министъра на правосъдието. Само зам. главният прокурор Георги Костов откликнал на молбата му за среща, но и той бил пестелив на думи. Малкото, което му казал, било, че на “случая Шпетер” е обърнато толкова голямо внимание, защото по онова време икономическият шпионаж се смятал за по-сериозно прегрешение от военния.
На 7 август 1974 г. пратеникът на “Амнести” позвънил на семейството на Шпетер. Обадила се майка му. Той обяснил, че е в София по поръчка на своята организация, за да има по-прецизна информация за обвинението към сина и, ако е възможно, да му помогне. Жената обаче отклонила молбата за среща. Склонила едва след като той казал, че му предстои да отпътува. Отказала да го приеме в дома си и се уговорили да се видят пред грандхотел “София”. Въпреки че я чакал доста време, жената не се появила. Многократните му опити да се свърже с нея ударили на камък.
20 години след като получава смъртна присъда, през септември 1994 г. Шпетер е в Лондон и прави опит да привлече вниманието на “Амнести интернешънъл”. Тъй като човекът, който отговаря за България, отсъства, Шпетер му оставя съобщение. Следват още 4 г. мълчание. На 10 юни 1998 г. Шпетер праща ново писмо до организацията, но и то остава без отговор.
Със случая занимавал и Европейския парламент и Европейския съд по правата на човека в Страсбуг, но и оттам не получава отговор.
Кой е Шпетер?
Хенрих Шпетер е роден в София през 1921 г. След като завършва френски колеж, започва да следва право в СУ, но е принуден да напусне заради еврейския си произход. "Може би този факт е създал у него чувства на симпатии към новата държавна власт. В последните месеци на 1944 г. Шпетер станал член на РМС, а през 1945 г. и на БКП”, пише прокурорът Борислав Йотов в книгата си “Супершпионинът си остава шпионин", в която посвещава 1 глава на случая.
Йотов е човекът, който в началото на 90-те г. е трябвало да се произнесе по молбата на Шпетер за преглед по реда на надзора. Той прочел сред материалите по делото, че Шпетер завършил право с отличие и бил включен като преводач в съветската военна мисия. Пак според материалите ДС му възложила да наблюдава американските и английските офицери в България. “Покрай това създал близки отношения с майор Ричард Сигъл от Американската военна мисия и получил псевдоним Андрю", пише Йотов.
Тъкмо този псевдоним Шпетер използвал в общуването си с английския журналист Уинфред Бърчет, кореспондент на “Дейли експрес", и Катерина Кларк от “Интернешънъл нюз сървис" при идването им в България. По онова време Шпетер работил в БТА.
През 1960 г. в България гостува Збигнев Бжежински. Според делото Шпетер му предоставил данни за функциите и вътрешната структура на икономическия институт.
Адвокатите на Шпетер и прокурора Борислав Йотов обаче изразяват съмнение дали тези данни са носели гриф “секретно". Същото съмнение изразяват и за сведенията за икономическото сътрудничество на България с Близкия изток, предоставени на трима израелци.
“Впечатлението ми е, че Шпетер умело се е опитвал да оцелява между 3 шпионски централи. Не се знае каква част от информациите, които е обменял с израелците и американците, не е споделил и с българската ДС. Но такива са били времената", казва Йотов.
По време на процеса българинът казва, че никога не е бил професионален шпионин, че американците са го търсели инцидентно, а той не се е подготвял за тези срещи. Там признава, че помагал на ДС, като давал информация за срещи на българи с американци и това станало причина случайно да се запознае с един от американските разузнавачи.
Още по темата:
Синът на осъдения на смърт за шпионаж българин: Татко искаше да се върне в България, но се боеше
Държавна сигурност изтръгвала с шантаж показанията на осъден за шпионаж
Кисинджър искал информация за българин, осъден на смърт за шпионаж