Държавна сигурност изтръгвала с шантаж показанията на осъден за шпионаж

Държавна сигурност изтръгвала с шантаж показанията на осъдения за шпионаж през 1974 г. Хенрих Шпетер. Това разкрива самият той в спомените си, предоставени от сина му на "24 часа".

В началото на разследването въпросите на следователите от Държавна сигурност били общи и смътни. “Оставиха ме да се чудя в какво съм обвинен. Но скоро разпитващите смениха тактиката. С натиск, унижение и заплахи целяха да изкопчат от мен “признание”, че евентуално съм бил ангажиран в шпионска дейност в полза на американското и израелското разузнаване. Те използваха фалшиви снимки като доказателство на срещите ми с отговорни лица от ООН в Ню Йорк, които уж били чужестранни агенти. Едно от главните обвинения срещу мен по време на следствието и процеса бе уж вербуването ми от проф. Збигнев Бжежински  по време на краткия му прeстой в София през 1960 г. Всъщност това обвинение бе напълно неоснователно”, казва Шпетер.

По онова време той работел в Института по икономика към БАН. “Имайки предвид доброто владеене на английски, директорът на института ми възложи да придружавам важния американски гост на института”, припомня си Шпетер. Той показал на Бжежински интересните места в центъра на София. Двамата говорили на теоретични и икономически теми. “Тези срещи бяха зле изтълкувани и изопачени от следователите и бях принуден да “призная”, че съм получил специални разузнавателни инструкции от Бжежински”, разкрива Шпетер. По думите му българските следователи изхождали от презумпцията за виновност. “Нямаше смисъл да отричам това. Отначало бях силен и опровергах тези измислени обвинения. Но сред ужасните условия в затвора и без никаква надежда за каквато и да е защита се оказах под натиск и заплахи”, спомня си мъжът. Като пример за методите на ДС той споделя:

“Предупредиха ме, че ако не призная, никога няма да  бъда освободен
 и никой няма да може да ме спаси.” Заплашвали да го бият, но това не се случило никога. “Гладувах, бях изолиран от външния свят и имах право само на 15 минути разходка на ден в малко пространство на покрива на затвора. Бях лишен от всички средства на правна защита. Започнах да правя изфабрикувани признания, продиктувани от следователите. Тези въображаеми “факти” за “шпионаж” бяха взети като достоверни от прокурора и съдиите по време на процеса”, разказва Шпетер.

Разследването на Държавна сигурност траяло 6 месеца. Дело № 34 от секретната секция
 на Софийския градски съд започва на 1 юни 1974 г. Защитата била препоръчана от следователите без право на избор. “Имах само една среща с главния адвокат Величко Иванов. На практика тя бе формална, защото на нея не бяха дискутирани съществени аргументи за моята защита”, пише Шпетер. Това се потвърждава и от д-р Вернер Шпорн от Виена, пратеник на “Амнести интернешънъл” на съдебното заседание по обжалването на 5 август 1974 г. “Всичките ми опити да вляза във връзка с Иванов преди процеса останаха напразни”, съобщава д-р Шпорн в свой доклад по случая. Преди процеса следователите извикали Шпетер няколко пъти и настояли да се признае за виновен,
за да получи по-лека присъда.

“Подлъган от тези лъжливи обещания, на процеса потвърдих фалшивите обвинения на обвинението в предполагаем шпионаж за американските и израелските служби”, казва набеденият за шпионин. Процесът и обжалването, преминал при закрити врата с участието на хора от ДС и съдебни чиновници. Разрешение да присъства получила само съпругата на Шпетер. “Адвокатите по защитата не приведоха никакви съществени факти и аргументи в моя полза. Само пледираха за снизходителност и по-лека присъда. Съдебният фарс завърши с признаването ми за виновен по всички обвинения и присъдата смърт чрез разстрел”, спомня си Шпетер.

След процеса той е закаран в Централния софийски затвор и е сложен под най-строг режим с друг осъден на смърт. Там останал 3 месеца и половина. “Условията бяха ужасни. Спях на сламена рогозка. Не ми бе позволено да излизам дори за разходка”, връща се назад Шпетер.

Той обжалва присъдата пред Върховния съд, но молбата му е отхвърлена. На 13 август 1974 г. Върховният съд потвърждава: смърт чрез разстрел! “Минах през ужасен период на отчаяние, докато чакам екзекуцията”, завършва обявеният за шпионин.