С Бисер Киров разговаря Николай Москов
- Къде намира "24 часа" певеца на народите Бисер Киров - в Москва, Берлин или София?
- О, не. Намирам се в село Калугерово край Пазарджик, на 90 км от София. Там някога си направихме малка вила и сега почиваме няколко дни. А на 4 септември заминавам за Москва, оттам за концерти в Алтайския край, после в Иркутска област. Първият концерт е на 6 септември в Барнаул, където официално посещение има българският посланик в Руската федерация Бойко Коцев. Имам и други проекти и най-вероятно ще остана за по-дълго в Русия.
- Ще пътувате за Москва на рождения си ден - 4 септември? Знаете ли, че тогава е роден и Боян Иванов, който щеше да навърши 70 години?
- Боян е година след мен. Познавах Бъни още в 9-и-10-и клас, имам много добри спомени от него. Бе невероятно музикално момче, живееше на ул. "Неофит Рилски". Слушал съм го с Ламбо през 1960 година на спартакиадата. Тогава Бъни дойде и ни направи фантастичен концерт в 20-о училище срещу градинката "Св. Георги".
- Ламбо е сред приятелите на Бъни, които се събират на 4 септември в "Студио 5" и там ще подаряват диска с най-доброто на Боян Иванов, който те издадоха.
- Чудесно е, Бъни заслужава признание. А Ламбо е колос на българската култура и ще остане в нейната история.
- Да поговорим за вас. Успяхте ли през лятото да напомните на българските си почитатели за себе си?
- Не. Написах няколко песни, но те са все по руски автори. Това в никакъв случай не показва разочарование от българската публика, защото нямам концерти тук.
Тази година е много объркано всичко в България, за да може човек да се организира и направи нещо. Особено е някак си - не само в политиката, но и в концертния живот няма някаква яснота. Макар че през септември и октомври се подготвят маса концерти, ФСБ ще имат концерт в Пловдив и Варна, Данчето Христова ще пее юбилейно, така че поп музиката отново ще надигне глава. Но аз вече ще съм в Москва.
- Къде живеете в Москва?
- Живея като наемател на апартамент в нашето посолство от близо 20 години.
- А имате ли планове въобще за България?
- (Смее се.) През 1992 г. съм записал в тетрадка, че България е страната, в която ще живея, като пенсионер. Все още не съм готов за това време.
- Всъщност получавате ли пенсия?
- Не.
- Защо, та вие ставате на 71 г.
- Поради десетки причини, най-тривиалната от които е, че все още не съм си подал документите.
- Да не сте обиден на държавата, като много певци от вашето поколение, защото не признавала трудовия им стаж в Концертна дирекция?
- Не, не, аз нямам никакви напрежения към никого. Имам изработените години. Просто се изисква време и сериозна лична организация, за да подадеш документи. А аз и по дух не се чувствам пенсионер.
- А как преживявате?
- Чудесно. (Смее се.) През лятото се събрахме с децата и отидохме заедно с най-малките ни внуци на море край Варна за две седмици и прекарахме чудесно. (Певецът има две деца - Венциноса и Бисер, и четирима внуци - момичетата Малена, Елиса, Фрида и най-малкия Максимилиян - б.а.)
- Пишехте книга и смятахте да я издадете през миналия декември?
- Тя е завършена отдавна, казва се "Благодарствена песен", но все още не съм се намукаетил (взел в ръце, погрижил - б.р.) да я пусна. Но най-вероятно
първо ще издам книгата си в Русия и после в България.
- И мемоарите на певеца Константин Казански най-вероятно ще излязат първо в Русия, тамошни издателства ги искат.
- Казански е много артистичен, работил е дълго с Висоцки, а сега направи доста концерти в Русия в памет на Володя заедно със съпругата му Марина Влади. Казански е много ярка българска следа и в Париж, където живее и твори от 1972 г., и в Русия, където го тачат заради Висоцки.
- В биографичната ви книга какво място заема България, след като сте живели и творили в Куба, в Германия и в Русия?
- Основната линия на книгата е за живота ми в България. А другите страни са вплетени като разкази, като нахвърлени спомени. И това е нормално - в България съм създал семейство, тук са се родили децата ми и съм градил кариера. Описал съм всички периоди с колизиите, радостите и успехите. Когато разказваш живота си в едри щрихи, се неглижират детайлите, а те правят историите. Тази книга съм писал не за себе си, а за внуците. Децата ни трябва да знаят миналото - кои сме, какво сме направили, как сме живели, къде сме сгрешили, къде сме успели. Аз зная триста години от рода си назад.
Тогава разбираш защо си тук, какво правиш на този свят. Убеждавам се, че нищо не е случайно - и щастието, и нещастието, и катастрофите - просто е трябвало да се случат. През януари 1981 г. пред гарата ме блъсна такси и почти ме уби. Бил съм в кома, 56 дни в реанимация, а после животът започва отново. За да живее човек, трябва да има мисия. Аз моята я изпълнявам.
- Как приемате политическите сътресения в страната?
- Отдавна не ме вълнуват подобни гърчове и емоции. В света всички събития са като олимпийските кръгове, всичко се върти около нещо и сам не знаеш защо става така. Имам усещане, че това са поредни нови напъни, за да се обърка светът. Знаете, че всяка революция изяжда своите създатели, това вероятно ще стане и с тези. Познавам много хора, които вложиха всички свои сили, за да реализират една своя амбиция, и тя грохна. Животът е подарък и всеки успех е подарък. Не партията, не правителството - никой не може да направи един футболист или един певец. Ако си благословен, то ангелът, който те пази, ще ти покаже пътя. Но го разбираш едва като станеш на 70 г. Слава Богу и сега имам любими неща, които правя.
- Например?
- Подготвям с маестро Димитър Гетов албума си " Бисер Киров -Вокруг света за 80 минут" - "Бисер Киров - около света за 80 минути". Това са 21 песни от концертния ми репертоар точно 80 минути на 15 езика.
- Щом е с руско заглавие, вероятно и него ще издадете в Москва?
- Естествено. Не искам никого да обидя, но човек произвежда там, където има интерес, има чуваемост. Просто изместих територията на общуване. Иначе тук ми е китарата и работя - свиря, пиша песни - това ми е всекидневието. Това е българска продукция, не е руска, но тези, които се интересуват от нея, се намират на изток. Което не ми пречи да обичам България за всичко, което ми е дала. Тя е люлката на всички мои спомени и човек с годините разбира, че споменът е най-важното, което остава.
- Миналата година направихте юбилеен концерт в Народния театър. Кога пак ще пеете пред родна публика?
- Смятам, че юбилейните ми фойерверки са на привършване, но кой знае...
Бисер Киров е роден на 4 септември 1942 г. в София в семейството на пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден. Като ученик свири на цигулка и виола, а и до днес на китара. Пее рокдуети с Георги Минчев в казармата и като студенти. На 8 декември 1966 г. го чува Морис Аладжем и през 1967 година започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон". През 1969 г. се оженва за състудентката си Митка, имат две деца - Венциноса и Бисер, и 4 внуци. Изнесъл е над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка, а като композитор е автор на над 300 песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и др. езици. Има 15 големи плочи в България, Куба, ГДР, Полша, СССР, сингъли в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска, издадени в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни. Владее руски, английски, немски и ползва испански, полски, чешки, румънски.