Правителството отмени решението от 21 януари 2026 г. на Министерския съвет за одобряване на три кандидатури за европейски прокурор от Република България - Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков.
Министърът на правосъдието ще уведоми за това специалния европейски орган по последваща селекция - Комитета по подбора на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура за взетото решение.
Министерският съвет възложи на министъра на правосъдието да организира нова процедура по подбор на кандидати за длъжността „европейски прокурор" от Република България според ясно разписани правила. Те предвиждат подборът да се извърши от петчленна комисия, в която ще влязат един хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес; двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, определени от Общото събрание на ВКС; един прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от заместник-главен прокурор към ВКП; един адвокат с поне 12 години опит в областта на наказателното право, наказателния процес и правото на ЕС, определен от Висшия адвокатски съвет. В комисията без право на глас ще участва и определен от министъра на правосъдието представител, отлично владеещ английски език.
До оттеглянето на номинациите се стига след извършен цялостен и задълбочен анализ в Министерството на правосъдието, установил съществени и системни дефицити на националната процедура по подбор, проведена в периода октомври 2025 г. - януари 2026 г., които засягат както организацията, така и законосъобразността на процедурата. Това налага и провеждането на нова национална процедура при стриктно спазване на принципите на политическа неутралност, независимост, прозрачност, обективност, справедливост, равно третиране и основана на ясни, съпоставими, и публични критерии за оценка.
Установени са сериозни дефицити при формирането на националната седемчленна комисия за подбор на кандидатите за европейски прокурор, в която влизаха двама представители на Министерството на правосъдието, двама представители на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, двама представители на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и един представител на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Основен и непреодолим проблем е участието на четирима членове на ВСС, чиито мандати са изтекли на 3 октомври 2022 г., но в същото време са можели да формират мнозинство в националната комисия. Продължителното упражняване на правомощия извън срока на определения в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт мандат поставя под сериозно съмнение тяхната легитимност при вземане на толкова съществени кадрови решения, свързани с ключова институция в правосъдната система на ЕС.
Председателстването на комисията от представител на политическия кабинет на министъра на правосъдието - заместник-министър, както и участието на още един излъчен от министерството неин член, създава обосновано опасение от въздействие на представители на изпълнителната власт върху ключово за страната и европейския правов ред кадрово решение и поставя в риск независимостта на съдебната власт. На практика, единственият член с безспорен независим и политически неутрален статут е бил представителят на академичната общност, което означава, че комисията като цяло не е била в състояние да гарантира обективен и деполитизиран избор.
Подборът е проведен при липса на предварително приети и публично обявени правила с ясни и обективни критерии и методика за оценка на знанията и професионалните и нравствени качества на кандидатите. Това води до риск от непоследователност, непрозрачност и субективизъм в кадровата политика на Република България относно този изключително важен пост на правосъдната система на ЕС, компрометира равнопоставеността на участниците и лишава кандидатите от ефективно средство за обжалване, тъй като при липса на ясни критерии е невъзможно да се провери правилността на оценката.
Съществува реален риск европейският Комитет по подбора да отхвърли предложения списък на одобрените на национално ниво кандидати поради установените процедурни дефекти. Подобен акт би нанесъл сериозни репутационни щети на Република България и би довел до още по-голямо забавяне в избора на кандидат от България. Отмяната на решението от 21 януари 2026 г. и рестартирането на процедурата е акт на превантивна държавна отговорност, целящ изпращането на кандидати, подбрани след прозрачна, конкурентна, и деполитизирана процедура.
