- Дъщери и синове на бивши министри избират България, искат децата им да растат край баби и дядовци
- Програма на Агенцията по заетостта даде 19 млн. за сънародници, които се установяват тук. Одобриха 1884 души
Роднините и приятелите, желанието да отглеждат децата си сред близки, социалният живот и изгодните данъци са главната мотивация на завръщащите се от чужбина българи. Това показва проверка на “24 часа - 168 истории”. Във форум по темата наш сънародник обобщава, че за него стандартът е по-добър спрямо приходите и разходите, за половин час се качва на Витоша,
за 40 минути стига до Боровец, за 3 часа е на Бяло море,
за 4 часа – на Черно море, радва се на климата у нас с четирите сезона и свободното общество.
От няколко години трендът на заминали и завърнали се наши сънародници се обръща. Устойчив е в посока на повече пристигащи, отколкото емигриращи. За 2025 г. само 4532 души са тръгнали да търсят късмета си зад граница, а тук са дошли 44 640 - 17 369 с българско гражданство и 27 271 - с чуждо. Вероятно обаче във втората категория освен работници има и българи, които са натурализирани в Европа или САЩ, или техни деца.
За първи път подобно явление се наблюдава в ковидната 2020 г. и оттогава насам тенденцията е трайна. С всяка изминала година едните стават все повече, а другите - все по-малко.
Преди 9 месеца у нас заради семейството си се завръща Александър Каролев,
син на царския икономист и бивш общински съветник Владимир Каролев. Инвестиционният банкер - управляващ директор на IP Morgan в Лондон, загърбва 15 години на успешна кариера, за да прекарва повече време с жена си и децата си. Взел си е едногодишен отпуск, но не смята да хваща отново самолета за британската столица. Там времето не му стигало нито за семейството, нито за спорт, нито за хобита. Освен това професионалният път на съпругата му - актрисата Валентина Каролева, е в България. Третата причина е, че Каролев-младши дълго време чувства нужда от промяна. И избира родината.
Същото прави и Надежда Свинарова-Петрова, дъщеря на друг бивш царски министър (Николай Свинаров). Пак заради семейството и близките. Тя е адвокат и е прекарала 10 години във Франция. Нейният случай е един от първите в новата тенденция за обратно движение от чужбина към нашата страна. Тук е от 2014 г. “Заминах с идеята да завърша висше образование и да се прибера, не съм тръгвала с презумпцията да остана окончателно - разказа дъщерята на бившия министър на отбраната при НДСВ Николай Свинаров. - Така се разви животът ми, че след дипломирането си останах още няколко години да работя. Средата - и професионалната, и приятелската, ме удовлетворяваше и ми позволяваше да се развивам, както искам. Но желанието да пробвам в България никога не изчезна.”
През 2014 г. тя е успешен адвокат в Париж и ѝ се ражда дете. Надежда много иска то да расте до своите баби и дядовци и други близки у нас. “Не си представях как във Франция ще говорят за него като за “детето на българите”, и то не в особено положителен аспект. Все още в определени среди там има специфично отношение към хората от Източна Европа – казва Надежда Свинарова-Петрова. - Освен това със съпруга ми имахме усещането, че принадлежим повече на това място.
Бяхме добре реализирани, имахме своята лична среда. Но щеше да стои сянката на съмнението, че не сме опитали да успеем и в България."
Точно майчинството слага край на колебанията. На Надежда ѝ се полагат само два месеца отпуск заради бебето. Двамата с мъжа ѝ Стоил решават, че ако детето остане там и тръгне на училище, никога няма да се върнат обратно. И смело хващат самолета за София.
Когато споделят с близки и приятели какво възнамеряват да направят, всички се опитали да ги разубедят. Надежда усещала неразбиране. Някои от познатите ѝ предполагали, че не са се реализирали и затова се връщат.
Налагало се цели 4 - 5 години да обясняват защо са в София, а не в Париж.
"Сега съм много доволна - казва още Надежда Свинарова-Петрова. - За тези 12 години, откакто се върнах, нито веднъж не съм имала намерение да емигрирам отново. Разбира се, има и нещо друго. Със съпруга ми работим ежедневно с Франция, част от клиентите ни са там и в други страни. Професионално не сме изцяло в българска среда. Смятам, че се намираме на най-доброто място и в личен план, и в служебен, близо сме до родителите си, децата растат край тях. Ползваме също така придобития в Париж опит и френското образование."
И други хора от приятелския кръг на семейство Петрови са предпочели България пред Западна Европа. Също така добре реализирани в областта на правото, икономиката, IT сферата, човешките ресурси. Всичките с висше образование и с добро работно място. И нито един от тях не съжалява за връщането и не търси път обратно.
"Дано повече българи да бъдат мотивирани да предпочетат нашата страна. Тук също има възможности и те не са малко", категорична е Надежда Свинарова-Петрова.
Това установява и живялата 20 г. в Ню Йорк Ирина Дезеджиоглу, която признава, че е била принудена да се върне от обстоятелствата. Никак не съжалява за решението си, тъй като за 5-те години, откакто е тук, се е дипломирала като бакалавър, кара магистратура и обмисля докторантура. Веднага си е намерила работа и е щастлива в София.
През 2020 г., в разгара на локдауна заради ковид, се развежда и в същото време
на двамата със съпруга ѝ им се налага да затворят гурме маркета в Манхатън,
който управляват. Единственото, което е могла да направи, е да си дойде в София. Трябвало да изчака 5 - 6 месеца, за да може да вземе самолета към България.
"Доста съм доволна, защото тук има свобода, няма го напрежението, което беше зад океана - разказва Ирина. - Там съпругът ми в определени периоди работеше по 6 месеца без почивен ден. Този стрес - дали бизнесът ти ще оцелее, е много голям. Една седмица да останеш без бизнес, и си на ръба. Когато мъжът ми се хвана на работа след затварянето на гурме маркета, изкарваше по 15 хил. долара на месец и тези пари не ни стигаха. Преди това разполагахме с около 250 000 долара годишен приход, но дори това ни притесняваше. Всеки разход може да те накара да се чудиш как да оцелееш - например влизане в болница. Реших, че този стрес повече не го искам. Имах инвеститорска виза, можех да остана, но реших да се върна."
Най-голямото предизвикателство за Ирина Дезеджиоглу се оказва адаптацията на 13-годишния ѝ тогава син, който слабо знае български. Тя отчита като своя грешка, че не е настояла да учи повече родния си език. Момчето не могло да се интегрира в държавните училища в България и накрая се наложило да го запише в частно училище с английски, където той се развил много по-успешно. Сега вече работи в престижна английска компания. Говори български доста по-добре, отколкото в началото, и животът у нас му харесва.
"Когато дойдохме, никак не искаше.
Шокираше се защо деца под 15 г. пият и пушат,
тъй като в САЩ не е така. После намери добри приятели, среда, изнесе се от вкъщи и сам се издържа", разказа още Ирина. Самата тя започва първо с нощни смени в колцентър, а днес е мениджър "Ключови клиенти" на голяма фирма.
Главно заради семейството си се прибира и специалистът по изкуствен интелект Костадин Купенов, работил в продължение на няколко години като консултант в Европейската комисия в Брюксел. И неговият мотив да се завърне е близостта до семейството. Жена му и децата му нямали желание да се преместят и се налагало да се връща в София почти всеки уикенд. Но установява, че
тук се чувства по-добре, защото е в познатата културна среда, в която е израснал.
"В свои води съм - обяснява той пред "24 часа - 168 истории". - Говоря майчиния си език, докато навсякъде другаде, колкото и да владееш английски или друг чужд език, пак има някаква бариера. Не можеш да знаеш всички нюанси, да разбереш всички шеги и детайли в разговора.
Специално в Брюксел допълнителна пречка представляват двата официални езика плюс задължителният в институциите английски. На работа говориш на английски, в магазина ти говорят на френски. Малко по-нататък - на фламандски. Принуждаваш се да учиш."
Според него е много хубаво, че българи са започнали да се завръщат, защото доскоро фирмите са имали проблем да намерят подходящи специалисти. Сега прибирането на емигрантите създавало по-голяма конкуренция и съответно водело до по-добри резултати.
Що се отнася до стандарта и възнаграждението, неговите наблюдения са, че българската данъчна система и повишението на заплатите в последните години благоприятстват да можем да си позволим да купуваме повече, без да се притесняваме.
"В България можеш да си позволиш всяка втора вечер да вечеряш навън. В Брюксел няма как това да се случи. Първо, ресторантите са по-скъпи, а хората не получават чак толкова повече, отколкото тук - добави Купенов. - Поне в моята сфера, тъй като там плащат прогресивен данък и най-големите ставки стигат до 55 - 60%. Което, от една страна, е добре, защото високите данъци и увеличеното потребление водят до по-добро качество на услугите. Например в болниците разполагат с апаратура и технологии от най-последно поколение. Колега италианец сравняваше със собствената си страна, че години наред не могли да открият какво стомашно заболяване има, а в Брюксел се изследва и веднага го диагностицираха. А какво да говорим за България.
Затова аз се радвам, че цените се увеличават. Много приятели не ме разбират, но само чрез високи данъци и по-голямо постъпление на пари заради увеличението на цените може да се повиши качеството на услугите.”
Според Купенов достъпът до качествено частно образование за децата също дава предимства на София, както и нивото на сигурността. За него в София животът е далеч по-спокоен и безопасен, децата могат спокойно да се разхождат навън.
Докато е консултант в официалните европейски институции, специалистът по изкуствен интелект прави интересни наблюдения.
“Преди да отида, вярвах, че в България работим по-малко от западняците.
Там установих, че това е мит. Ние работим страшно много - и като среден брой часове, и като качество. Перфекционисти сме, искаме всичко да е най-доброто.
Доста по-бързо вземаме решения. По определени казуси те мислят 15 дни, ние сме готови с предложението за 1 ден - разказа експертът. - Разбира се, у нас има и минуси. В България много често могат да ти се обадят в извънработно време, което в Брюксел е недопустимо.”
Подобно на Купенов от Белгия се завръща и Любомира Михайлова, успешно реализирана като проджект мениджър. Работила в телеком с data центрове и IT инфраструктура за 5G мрежа.
Искала детето ѝ да проговори майчиния си език, да бъде с близки, семейство и приятели.
“Просто не ми се живееше в златна клетка – обяснява тя. - За първи път заминах да работя в Брюксел през 2014 г. После забременях и се върнах, за да родя. В края на 2017 г. отново поех натам, вече с бебето. Пандемията се оказа с решаващо значение. Дойдохме си в България, но продължих да работя за тях дистанционно още 4 г. В един момент работодателите ми поискаха да се върнем в офисите. А детето трябваше да ходи на училище. Нямаше как да стане.”
Сега развива консултантски бизнес и споделя, че определено се чувства по-добре в София. “Предимствата са много. Като започнем от неутрални неща като високото атмосферно налягане, наличието на минерален извор в Панчарево, където живеем, слънцето, роднините и приятелите – категорична е Михайлова. - Животът тече по друг начин, на друга скорост.”
Според нея най-добрата формула е да живееш в България, а да работиш в чужбина, ако е възможно дистанционно. Има и приятели, които също са се завърнали – дори от Ню Йорк.
“Вълната е генерална", споделя Андрей Арнаудов пред “24 часа – 168 истории”. Според него хората, които избират да живеят в страната ни след кариера в чужбина са най-различни - от такива на най-висши мениджърски позиции, с квалификации, образование и огромни заплати, до общи работници. Няма конкретен профил: “Връщат се сънародници на всякаква възраст - не само възрастните. Негативистите казват, че са само пенсионери или такива, които не могат да вържат двата края, но не са прави. Има и много млади българи, в активна икономическа възраст, завършили университет. Или второ поколение емигранти, съвсем младежи, които дори не знаят добре български език.
100 000 завръщащи се ще свършат повече работа и от най-доброто правителство.
Това дава гориво за икономиката, защото тя много страда от липсата на кадри. Имаме тренд между 10 и 15 хиляди увеличение всяка година в сравнение с предната.”
1884 души, желаещи да се върнат в България, са били одобрени за финансиране по проекта на Агенцията по заетостта “Избирам България” в периода от 18.09.2025 г. до 2.03.2026 г. Има още 2258 неодобрени или отказали се, отговарят от институцията на запитване на “24 часа – 168 истории”. За тези близо 6 месеца са били усвоени всичките предвидени средства по този компонент на проекта - 19 млн. евро. Това включва помощ при преместване, добавка за настаняване, ако нямат собствено жилище в съответния град, където ще работят, обучение на български език, надбавка за транспорт до работното място за 1 г., както и еднократни стимули за заетите след 6 и след 12 месеца. За втората част на проекта - преместване на хора в малки населени места под 50 хил. жители, се предвиждат други 15 млн. евро, но тя още не е стартирала.
Най-много заявления до агенцията са подали хора на възраст между 30 и 40 г.
(над 1500). От общо 4142 молби одобрените са 1884. Останалите или са се отказали, или не са отговаряли на критериите. “Най-често тези, които кандидатстват за участие по проекта, се завръщат от Великобритания и Германия, като има и немалко от Нидерландия, Франция, Испания, Италия, Белгия, Австрия и Ирландия. Като примери за завръщане от по-отдалечени държави може да бъдат посочени САЩ, Канада, Австралия, Япония, Китай, Обединените арабски емирства и Южна Африка”, пишат в отговора си до “24 часа - 168 истории” от агенцията.
Що се отнася до професиите, сред тях има учители, счетоводители, банкови служители, софтуерни специалисти, инженери, медицински специалисти, специалисти в администрацията, работници в строителството и промишлеността. Има и такива, които стартират собствен бизнес в сферата на IT, търговията, ресторантьорството и услугите.
В крайна сметка те завършват образование и натрупват опит в чужбина, но виждат възможности за професионална реализация и добър стандарт в близка социална среда.
