- Свидетели сме на поколение в безтегловност, което търси спасение в дрогата
- Зависимостта започва в ранна възраст у дома заради болестта на липсващия баща
Докато политиците се чудят дали да намалят майчинството, а институциите пишат стратегии и отчети, бъдещето на България изчезва пред очите ни. Тихо. Без сирени. Без извънредни заседания. Без национален траур.
Миналата седмица 16-годишната Ивана загина в Благоевград след падане от петия етаж на жилищен блок. След купон с LSD. А неин приятел се бори за живота си в "Пирогов". Случаят болезнено ни напомни, че проблемът с употребата на наркотици сред децата у нас се задълбочава. Шокиращото е, че границата пада. Вече се друсат хлапета на 10 години. Първият им досег с дрогата е под формата на специално създадени желирани мечета, близалки и шарени пакетчета. Поръчват се с няколко клика в анонимни канали в Телеграм. Разпространяват се от деца на деца. Шестокласници се вербуват за дилъри...
Наркотиците не нахлуха внезапно в живота на българските деца. Те влязоха през отворени врати. През липсата на внимание. През уморените родители, които оцеляват от заплата до заплата. През училищата, които възпитават все по-малко. През културата на мигновеното удоволствие, в която всичко трябва да се случи сега, веднага, без усилие и без чакане.
А когато едно дете израсне без търпение, без граници, без пример и без усещане за собствена стойност, опиатът идва не като враг. А като решение. Дава увереност на уплашения. Смелост на несигурния. Щастие на самотния. Но за кратко, за няколко часа. След това взема всичко.
Обърнахме се към експерти, работещи със зависими, които да обяснят какво тласка днес така силно децата към употребата на наркотици и дали се наблюдава нова тенденция сред подрастващите. "Едно от основните неща, които аз от личен и професионален опит съм установил, е, че едно дете има нужда от някого, който да му показва, да го учи - обяснява пред "24 часа – 168 истории" Пламен Йотински, основател на терапевтичния център за рехабилитация на зависимости I A.M. Way. Той е бивш зависим, преминал през тежките фази на наркотичния ад, престъпния свят и мутренските години в България. Успява да се излекува и да остане чист в продължение на над 18 г. – Но от няколко десетилетия ние нямаме публични образи, които да теглят към нещо положително, към нещо добро. Това дете да каже: "Аз искам да съм като този". И този човек за подражание да не прави никакви морални изключения като например да рекламира дискотеки, хазарт, алкохол, вейпове и какво ли още не за пари. Има изключително двойствено послание от нас, възрастните, към децата, след което ние искаме те да бъдат стабилни. Това е невъзможно. Самата структура на всичко е много сбъркана. Първо родителите са много неуки как да пазят децата си и как да общуват с тях. Най-вече родител с дете не е свързан. Комуникацията е под формата на забрани, сбъдване на неговите неосъществени мечти или през контрол. Всичките тези фактори водят до девиации в психиката на един подрастващ.
Ако погледнем семейството, в което всяко дете расте, след това преминем през училището, където попада и се сблъсква с всякакви други младежи, стигаме до извода, че няма как тези деца да не бъдат агресивни, да не употребяват наркотици, да бъдат убедени, че е по-правилно първо да вземаш, а после да даваш."
Един от основните проблеми на обществото е, че никой не се впечатлява, че децата на 14-15 години масово употребяват някаква дизайнерска дрога. Това вече се е превърнало в норма.
"Проблемът е толкова глобален, че никой не иска да се занимава с него и да се захване със системата – допълва Йотински. - Снижаването на общата култура и на образователната система са от основно значение за това колко нарко- хазартно и алкохолно зависими се създават на ежедневна база. Простият човек е човек без избор. Когато родителите са притиснати, те самите реагират по безумен начин.
Няма значение дали ще са роми, които дължат бързи кредити и майката проституира, а бащата краде, или ще са бизнесмени, които нямат време за децата си, защото трябва да имат голяма къща, огромна компания, трябва да изплащат кредит или да имат три коли за по 50 000-100 хил. евро. Важно е, че има грешен модел на поведение към и пред децата и резултатът е налице. Контролът в България е изпуснат. Тук всеки работи като наркодилър. Ако го хващат, какво става? Дават му 7-8 месеца в затвора, където се запознава с други хора, става още по-сериозен престъпник и излиза шлифован бандит."
Според неговите наблюдения няма промяна в употребата на дрога сред децата, но много напредват технологиите и химията. "Така успяват да се произвеждат психоактивни вещества във всякаква форма с по една различна молекула от забранения списък и оттам ставаме свидетели на тия феномени с желирани бонбончета, с мечета и други – подчертава Йотински. - За съжаление, на пазара в България беше допуснат фентанилът и отпреди много години т.нар. билка - синтетичен канабиноид, който е много опасна дрога и възстановяването граничи с невъзможното. А много бързо се пристрастяваш - след една-две употреби. Откакто навлязоха тези два наркотика, общият план се промени. Стана много по-зле. В бедните региони като Враца, Козлодуй, Видин, Ловеч всичко живо се друса с билка или с някаква комерсиална смесица - евтина и пагубна.
Можем да кажем, че от хероин, кокаин, амфетамин, метаамфетамин, алкохол, има немалък брой хора, които могат да се справят и без центрове, на базата на воля, на желание. Но от фентанила и билката никой не може. Тоест ние сме допуснали да се създават наркомани, които няма как някой да не ги лекува и дори в повечето случаи те винаги се връщат и продължават да употребяват."
Психотерапевтът Ралица Боновска, която работи със зависими в центъра I A.M. Way, смята, че проблемът с употребата на наркотици сред децата и изобщо тяхното поведение, свързано с жестокост и агресия, се корени десетилетия назад и най-вече в това, че те не са научени на търпение и на труд.
"Още от малки те искат сега, всичко на момента – посочва Боновска пред "24 часа - 168 истории". - Самите родители също нямат търпението да обяснят кое откъде идва, как се случва. В момента е много забързан начинът на живот и възрастните нямат спокойствието да отглеждат децата си. Те постоянно са в режим на оцеляване, съответно и подрастващите са така. Дали ще успеят да свържат двата края на месеца, дали ще си платят сметките, наема, дали ще ги заведат на море. Всичкото това е един стрес, който нашите баби и дядовци не са имали. Сега няма как едно дете да се научи на дисциплина, защото дори в спорта те искат бързи резултати. Те нямат търпимостта да изчакат 3-5 месеца, за да направят исканото от тях тяло. Започват с анаболи, с добавки. Всеки се връзва на това нещо, защото има бърз резултат.
Но тук искам да засегна огромния проблем с отговорността. Първо родителите нямат отговорност към себе си, нямат към децата си и към техните майка и баща. Зависимото поведение се създава още в ранна детска възраст. Например майката на едно малко дете му казва: "Ще те обичам, ако си изядеш попарата". Тази условна любов създава зависимост у децата като малки. Няма създадени граници, няма заявяване. Няма правилна комуникация. Детето се наказва, но то не знае защо, не му се обяснява. Това създава у него обърканост и тревожност. Това влияе на поведението им, като ги превръща в агресори. Когато подрастващото няма необходимите качества, които да са създадени от родителя, през обяснение, уроци, опит, то започва да ги търси от външната среда."
Съответно, когато порасне и се озове в света в безтегловност и не умее да се справя с живота, му трябва смелост и увереност. А това лесно се набавя чрез наркотика. Защото с него падат бариерите. Вече нищо не ни интересува. Нямаме никакви чувства и емоции, с които да трябва да се справяме. Нямаме никакво притеснение.
"По принцип зависимостта е болест на липсващия баща и той не е необходимо да бъде отсъстващ само физически, може да бъде и емоционално. Независимо дали ще бъде под формата на изневяра, хоби, много работа – отбелязва Боновска. - Таткото отговаря за отговорността и за външния свят. Майката за вътрешния - за любовта, грижата, уюта. Когато едно дете не получава валидация от баща си не може да изгради съответните качества. Обикновено бащата липсва при две обстоятелства - когато в неговото семейство татко му е бил отсъстващ или когато майката успее да го детронира. Тогава детето няма никакъв респект към него и няма да го приема като авторитет. И така подрастващото започва малко по малко да си търси качествата през наркотиците, защото те му дават бърза, мигновена сила, увереност, щастие и всичко онова, от което има нужда.
За съжаление, проблемът тръгва от нашите баби и дядовци и прабаби и прадядовци. Забележете в какво време са живели те и каква отговорност е трябвало да понасят. В един момент нашите майки и бащи се озовават в тежък преход, през който нямат нужните качества да преминат. Те продължават да отглеждат децата си по едни остарели програми, морални ценности, които нямат общо с времето. Там се чупят нещата. Те вече не работят на полето, не отглеждат плодове и зеленчуци, а се местят във фирми. Там се къса връзката между поколенията."
И сега децата са толкова глезени, невъзпитани и жестоки, защото всъщност не са научени на труд. Всичко в момента им се дава наготово. "Те не знаят как да посадят един храст или откъде произлиза доматът – категорична е психотерапевтката. – Те не мислят, изкуственият интелект го прави вместо тях. Осъвременяването на живота доведе до тези крахове. Затова сега посягат все повече към наркотиците. А те всички са опасни и уврежданията върху децата са огромни. Отключват шизофрении, патологии, хиперактивност на мозъка, която почти не може да се спре без лекарства. Страдат от диабет, епилепсии, автоимунни заболявания, всякакви нелечими болести. Изключително много се увреждат мозъкът и въобще като цяло органите. Те могат да водят нормален начин на живот, след като се излекуват, но с болестите, които са отключили, ще трябва да се справят завинаги. Репродуктивните проблеми са много при тях, защото специално от кокаина се получава генна модификация на сперматозоидите при мъжете. Жените например в напреднала възраст няма как да възстановят яйцеклетките си или влизат в много ранна менопауза.
Но всъщност, ако се замислим с каква цел са създадени наркотиците, както и всякакви болести и вируси, ще разберем проблема - контрол на населението. Защото, когато един човек е с акъла си и не се поддава на манипулация, е трудно някой да го управлява. Когато обаче го превърнеш във фикус, невменяем, с шизофрения, с отключени всякакви болести, той по-лесно би могъл да бъде контролиран. Затова е много важно хората да бъдат информирани."
И докато при всеки нов фатален случай спорим коя институция е виновна за употребата на наркотиците сред децата, дилърите вече не чакат пред училищните огради. Те са в телефоните на учениците. В чатовете. И опасно дълбоко в мозъците им...
