Те винаги ще ти подадат ръка и затова на мен най-много ми харесва в знака на "Достойните българи" тази подадена ръка. Аз така съм научена в моето семейство*
Трудно се говори на инициатива като “Достойните българи”. Лесно е да отидеш на конференция, да си изложиш позициите, да кажеш каква е позицията на страната или да импровизираш понякога. Но много по-трудно е да се говори за достойнство и за достойните българи.
И затова ще ви предложа малко да си поразбъркаме въображението. Ако всеки един от нас реши да нарисува картината на България, какво би нарисувал и как би я нарисувал? С тонове в коя част от художествената палитра? Кои лица би сложил?
Сигурна съм, че всеки един от вас поне веднъж в живота си се е замислял върху такава ситуация. Всеки си е представял как би могъл да нарисува тази картина, защото в тази зала са събрани хора със забележителни биографии.
Хора, които знаят, че онова, което правят, го правят не за себе си, правят го за обществото, правят го за България. И защото знаят, че те, техните приятели, съмишленици, всички ние искаме страната ни да бъде развита. Искаме в България да се случват повече положителни неща. Искаме добри резултати. Искаме да предадем на тези след нас по-добро бъдеще.
А това няма как да стане, ако всички ние като една голяма верижна реакция не сме заедно един след друг и това развитие да не бъде една общност не само от нас като хора, а нещо още по-възвишено и още по-голямо - общност от нашите собствени мечти и идеали.
Сега ще ви кажа как аз бих нарисувала тази картина. Ще забравя тъмната част от тази палитра на боите. Ще избера светлите тонове, ще избера меките тонове и ще подсиля светлите образи на страната ни. Не само тези, които сме учили в училище - от уроците по литература, от уроците по история. Но и на нашите съвременници, защото в България има много достойни хора.
Тези хора трябва да бъдат познати
Това са достойните хора на България. Да, те не са шумни. Те не обичат - една голяма част от тях, които познавам - прожекторите и светлините.
Те изповядват едно верую, което е и мое верую - че по-добре е да си вършиш работата без шум, а трудът да създава този шум за твоята работа. Но това са хора, които са отворили много широко душите и сърцата си навън за другите, които знаят много добре в кой момент е хубаво да подадеш ръка. Не защото някой ги кара или защото някой им казва “задължително трябва да постъпиш така или иначе”, а защото това е тяхното вътрешно убеждение и те не се замислят, когато трябва да го направят.
Защото тези хора обичат да срещат благодарността в очите на този, който е до теб, защото тези хора обичат да виждат усмивките от собствените им дела върху лицата на другите.
И това са хора, които никога не се саморекламират и не се самопредлагат. Те затова са много ценни.
Искам да се обърна сега към колегите от “24 часа”, защото “24 часа” отдавна вече не е само един вестник, не е само един сайт. Благодаря ви, уважаеми колеги. Благодаря ви, уважаема госпожо Гочева. Вие превърнахте “24 часа” наистина в една обществена платформа, защото чрез вас могат да се видят достойни белези, хората в икономиката и бизнеса, в образованието, в местната власт, в университетите.
И тези хора трябва да ги познаваме всички ние, защото това са хора освен всичко друго, които са заредени не само с добротата. Те са изключително прозорливи. Те гледат в бъдещето. Това, повярвайте, не всекиму е дадено. И в това бъдеще виждат развитието не само на себе си, на своите приятели, на обществото ни като цяло, на народа ни като цяло. И виждат това бъдеще креативно. Виждат го със собствената си, но и с другата амбиция, която могат да подтикнат. Неслучайно ви гледам, уважаема госпожо Паси (Гергана Паси, гост на церемонията - бел.ред.), вие сте един такъв човек. Защото и вие, г-н Паси, вече сте напуснали земното притегляне и мислите вече дори за Космоса. Знаете ли колко е зареждащо това? Срещам се непрекъснато с млади хора, които дават и този пример.
Обръщам се към вас, уважаема госпожо омбудсман, защото оценяваме всички усилията ви за повече доброта в нашето общество. Искаме заедно с вас да ви помогнем да пробиете стените, пред които сте изправени.
Обръщам се към всички колеги журналисти, защото и вие правите това всеки ден. Да показвате доброто и по свой начин да заклеймявате несправедливостите, с които се сблъскваме. Днес ние ще наградим много достойни хора. В най-различни области ще ги извадим на светло, защото те заслужават. И независимо от това, че не обичат шума, ние сме длъжни да шумим около тях, защото харесваме това, което те са сторили и което знаят, че ще сторят и занапред. Аз имам огромната чест, огромната привилегия - това е едно от най-скъпите ми отличия в живота - да бъда част от “Достойните българи”. Знаете ли кое ми харесва най-много в този знак? Всеки ще каже: “Ами сърцето, защото това е човек”. Не, харесва ми ръката, подадена към всеки.
Това съм се стремяла да правя цял живот. Така са ме научили и възпитали моите родители. Това ще оставя и на децата си. Днес моето послание е към всички вас. Нека да продължим летописа и биографията на достойните българи. Да, той е дълъг, но си заслужава, защото в него има много смисъл.
А смисълът е в това, че докато сме хора, доброто никога няма да изчезне. То винаги ще бъде минало и настояще и бъдеще.
Искам да поздравя всички номинирани, да ви пожелая “на добър път”, да запазите добротата в сърцата и душите си такива, каквито ги имате. Един ден аз съм сигурна, че ще получите най-голямата награда за себе си. Ще бъдете удовлетворени и доволни от това, което правите. На добър час!
*Думи на държавния глава за "Достойните българи"
