„Изкуството може да те възпитава. За мен е много важно продуктът, в който участвам, да има послание“, казва актрисата Лилия Маравилия в подкаста „24 часа от живота“ с водещ Анатолий Попов -Толик.
В разговора тя говори открито за театъра, киното, вкуса и отговорността на артистите към публиката. Маравилия признава, че има спектакли, които я натъжават не защото са леки, а защото след тях човек излиза навън и „не може нито да разкаже история, нито да се замисли за нещо“.
„Има едни пошлотии, от които ме е срам да ги гледам“, казва актрисата и поставя въпроса какво реално получава публиката, когато й се предлага само евтин смях. Според нея истински ценното преживяване е онова, което кара зрителя да се разпознае, да се запита как би постъпил и да излезе от залата малко по-различен.
В епизода актрисата разказва още за първия си голям отказ във ВИТИЗ, за срещата с Краси Ранков, за класа на проф. Крикор Азарян, за театъра като любов, за киното, сценарните проблеми и защо текстът е най-важното - дори „и Антъни Хопкинс да си“.
Целия разговор с Лилия Маравилия може да чуете в подкаста „24 часа от живота“ с Анатолий Попов - Толик.
