- Все повече хора ще получават минимална пенсия
- Разходите ни за пенсии са под средното ниво в ЕС
- Правят нов Кодекс за хората с увреждания - оценката на потребностите ще се подобри, за да не е само ТЕЛК ключ към социалните плащания
Хора в пенсионна възраст са побързали да се пенсионират преди 1 юли, за да се включи във формулата им и ковид добавката от 30,68 евро. От този месец тя вече не се начислява в новоотпуснатите пенсии.
"Политиката по премахване на ковид добавката за новоотпуснатите пенсии породи увеличение на заявленията за пенсии от правоимащи лица, но административно и организационно Националният осигурителен институт е в готовност и ще обслужи подадените заявления в срокове, така, както е разписано във вътрешните нормативни документи". Това каза управителят на НОИ Весела Караиванова - Начева в бюджетна комисия, която гледа на първо четене проектобюджета на ДОО за 2026 г. Тя припомни, че от днес вече се изплащат осъвременените пенсии от 1 юли със 7,8%. Законопроектът на ДОО бе приет с 14 гласа "за" и 9 "против".
"Минималната пенсия е осъвременена, социалната пенсия за старост и всички пенсии, които произтичат като размери от тях", каза още управителят на НОИ.
Много често се задава въпроса къде стои България спрямо разхода за пенсии, който вече е 10,8% от брутния вътрешен продукт, спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз. Ние сме под средното ниво, с най-висок разход на пенсии спрямо брутния вътрешен продукт са Австрия, Германия, Гърция. Традиционно с най-нисък разход са северните страни, където има дефинирана пенсия и капиталови схеми", каза още Весела Караиванова.
"Проектът за бюджет на ДОО за 2026 г. гарантира пълен обхват на социалните права на хората и осигурява всички средства за редовното изплащане на всички социалноосигурителни плащания, а това са пенсии, болнични, обезщетения за майчинство и обезщетения за безработица. Средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 543 евро, което е 45 евро или 9% повече спрямо 2025 г. Очакванията са още близо два пъти по-висока от прогнозната стойност на средногодишната инфлация за 2026 г. Брутният коефициент на заместване на дохода за 2026 г. се очаква да бъде 50,9% а нетният коефициент на заместване се очаква да достигне 66,8% Това показва, че политиките, заложени в бюджета, водят до увеличаване на покупателната способност на пенсионерите. На трето място със законопроекта се предлагат мерки за изсветляване на икономиката и за повишаване на приходите в осигурителната система", каза социалната министърка Наталия Ефремова.
"Законопроектът предлага максималният осигурителен доход да бъде увеличен от 2111 на 2300 евро от 1 август 2026 г. Заедно с повишаването на минималните осигурителни прагове за различните категории персонал се очаква да се повишат приходите в осигурителната система с около 130 млн. евро до края на 2026 г. Съвсем естествено през следващата година приходите ще са и по-високи. Обръщам внимание, че подобно действие не е правено от близо 10 години. Ефектът от това решение е изключително важен за хората", каза още Ефремова.
"Осигуряването върху по-високи суми ще им гарантира по-големи осигурителни права и възможности на хората да получават по-високи обезщетения, както и по-високи пенсии. На четвърто място предложението съдържа и държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт от 1 август да започнат да заплащат сами личните си осигуровки в съотношение - 20% от служителите и 80% от държавата, а от 1 януари 2027 г. съотношението да бъде 40 на 60%, като тази мярка е съчетана със мерки за компенсиране на техните възнаграждения, за да се запази нетният доход на служителите", каза още тя.
"Така с прилагането на този нов модел на осигуряване няма да допуснем отнемане на права или намаляване на доходи. И на последно място бих искала да поставя, че със законопроекта се предлага и изменение в Закона за здравето, две изменения, които са изключително важни за правилното определяне на правото на размера на парични обезщетения и пенсии и също осигурява възможност за осъществяването на много по-строг контрол върху обществените средства във фондовете на държавното обществено осигуряване. Разбира се, че ние бихме искали да видим още по-ускорено развитие по някои политики по разходите специфично, но такива са възможностите на бюджета, който днес на практика санираме, тъй като той е в изпълнение от началото на 2026 г. и се надяваме, че в следващия дебат, който предстои съвсем скоро още от края на лятото и есента на тази година, ще видим още по-добри параметри в бюджет 2027", каза още Наталия Ефремова.
Т.нар. дупка във фонд "Пенсии" е избор на политика и избор на данъчна и осигурителна политика. През 2000 г. осигурителната вноска е 32%, а сега е 14,8%, припомни лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев. И обясни, че минималният и максималният осигурителен доход трябва да се вдигат спрямо средният. Вдигането им обаче трябва да е свързано и правата, каза още той. Напомни, че по негово време максималната пенсия се е вдигнала двойно - от 1600 на 3200 евро, а преди това тя не се е увеличавала с години. Цената я плащат най-уязвимите групи, а хората на минимални осигуровки през август ще занесат по-малко вкъщи. Проблемът за мен не са числата, а справедливостта. Когато вземаш от хората повече, то трябва да даваш повече, каза още Василев. И припомни, че всички обезщетения - за безработица и майчинство са замразени.
Според социалната министърка обаче няма проблем в покачването на минималните осигурителни прагове. "За ръководители се покачва на 936 евро – не знам кой в реално време се осигурява на по-нисък ръст. За специалисти става 825 евро – мисля, че всеки, който е специалист, е достигнал такива нива. Не виждам никакъв проблем в това не чак толкова силно като стъпка покачване", каза още тя.
Тя припомни, че има и формула за тавана на пенсиите, които не се прилага, защото тя би била малко над 900 евро.
"По отношение на минималните и максималните осигурителни доходи искам да допълня, че натискът върху публичните финанси, както и върху размера и устойчивостта на минималната пенсия в бъдеще, ще нараства, тъй като все повече хора ще я получават. Минималната пенсия действително е под линията на бедност, но тя се определя спрямо осигурителния принос на лицата. Предвид засилващите се миграционни процеси и факта, че все повече хора се пенсионират при условия на недостигащ стаж или със стаж, придобит в чужбина, броят на лицата, които ще получават минимална пенсия, ще се увеличава. Според мен гарантираният минимален доход или линията на бедност не бива експертно да се обвързват с минималната пенсия. Лицата, които получават минимална пенсия, получават и социално подпомагане под различни форми", обясни Весела Караиванова. И покани Атанас Кацарчев от КТ "Подкрепа" в НОИ , който преди това обясни, че формулите в пенсиите са сгрешени. И като пример даде, че хора осигуряващи се цял живот на максимални доходи не могат да стигнат тавана на пенсиите. А пък тези плащали минимални осигуровки сега живеят под линията на бедност.
За по-високи пенсии и по-високи заплати трябва растеж на икономиката. Вие създавате стрес в икономиката, защото от 1 август вдигане максималния осигурителен доход, каза Мартин Димитров от ДБ. И обясни, че трябват разчети и за минималните прагове, защото във Видин заплатите са много по-ниски от София и там ефектът ще е огромен. Пак поиска преглед на ТЕЛК и да се вземат мерки, каза още той. И припомни, че има внесен законопроект AI да направи пълна проверка на ТЕЛК. Кое ще накара инвеститорите да дойдат в България с този бюджет, попита още Мартин Димитров.
Ние се разплащаме с бизнеса , а не му задържаме ДДС, каза пък шефът на бюджетната комисия Константин Проданов.
Няма заявка за решаване на наболелите проблеми в социалната система, каза Владислав Горанов от ГЕРБ. Подарявам ви една идея - прехвърлянето на експертизата на работоспособността от системата на здравеопазването към системата на държавното обществено осигуряване, защото само вие - държавата през НОИ, може да изградите експертизата, за да се постигне устойчивост на този модел и да се обвърже платецът с плащането, каза още Горанов. И попита не е ли грешка държавните служители да плащат още сега 20% от осигуровките си, защото така ще се вдигне средният осигурителен доход и пенсиите - без нищо да се случва в икономиката.
Натискът върху разходната част на бюджета ще продължава да се задълбочава, каза Айтен Сабри от ДПС. И обясни, че ще подкрепят бюджета, но между двете четения ще внесат предложения за увеличаване на социалните плащания.
В момента ще взимаме 6,5 милиарда, за да финансираме социалната политика. Разходите за хора с увреждания са нараснали най-много - 12 пъти за 5 г., каза Красимир Вълчев от ГЕРБ. И поиска подкрепата за децата отива директно за тях, защото сега родители харчели помощта за собствени пороци- цигари, алкохол, хазарт.
Цончо Ганев от "Възраждане" обясни, че няма реформи, а разходите за пенсии спадат. Този бюджет ни дава много от същото и ние няма как да го подкрепим, каза още той.
Наталия Ефремова обясни, че един от приоритетите ще е подобряване на системата при ТЕЛК и на политиките за хората с увреждания. До седмица-две щяло да има и управленска програма. Експертизата на работоспособността също щяла да е свързана с нея. Нашата работа ще е фокусирана, в частта, която подобрява индивидуалната оценка на потребностите, така че ТЕЛК да не е единствения ключ към социалната система. Нашата работа ще е за по-фокурисара и качествена подкрепа, каза още Ефремова. Това ще бъде разделено на два етапа в 4-годишната програма. Първият ще е анализ на законите за хората с увреждания, а вторият ще е и Кодекс, каза още тя. И увери, че подкрепата ще е точно толкова колкото е необходима.
Мария Димитрова от ПБ обясни, че това било довършителен бюджет. Към нея имаше много въпроси какви реформи ще се предложат, но тя не каза нито една.
Една голяма част от разходите за пенсии се покриват от вноска през централния бюджет. Като се гледат демографските прогнози това няма как да бъде променено в средносрочен период. Необходимо е да се работи за средносрочна и дългосрочна стратегия за развити е на пенсионната система, каза Любомир Дацов от Фискалния съвет.
Бюджетните решения за 2026 г. ще имат директно отражение върху стандарта на живот в страната и най-силно ще засегнат именно пенсионерите, семействата с ниски доходи и децата с увреждания, каза омбудсманката Велислава Делчева.
Считам, че при определяне размера на пенсионните плащания следва да бъдат отчитани не само финансовите възможности на бюджета, но и реалното нарастване на разходите за живот, инфлационните процеси и социално-икономическите последици от присъединяването на България към еврозоната", категорична е Делчева. Тя подчертава, че размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст не бива да остава под определения за страната размер на линията на бедност, каза още тя.
Сериозен проблем остава и подкрепата за децата с увреждания. Омбудсманът подчертава, че липсата на механизъм за годишна актуализация на тези помощи вече води до реална загуба на стойност и ограничен достъп до жизненоважни услуги – рехабилитация, здравеопазване и лекарства.
Притеснения буди и запазването без промяна на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и на еднократната помощ за ученици. Тя остава в размер на 300 лв., непроменена от 2021 г., въпреки значителното увеличение на разходите за учебни материали и облекло, което намалява реалната ѝ ефективност.
В становището си Делчева предупреждава също, че увеличаването на осигурителната тежест без съответен ръст на доходите може да доведе до допълнителен финансов натиск.
Мария Минчева то БСК отново обърна внимание, че се вдигат минималните прагове от август. Това предупреди, че това са скрити минимални заплати и по този начин за различни групи осигуровките се вдигат между 20 и 70%.
Ася Гонева от КНСБ също припомни, че недостигът във фонд "Пенсии" е 6 млрд. евро и за решаването на този въпрос е необходимо да се вземе дългосрочно решение. Като "голямата изненада на този бюджет" тя определи излишъка във фонд "Безработица", който ще е на плюс в края на годината с над 43,5 млн. евро. Това вероятно се дължи на рекордно ниската безработица, но също така подчертава още веднъж абсурда осигуровките да се вдигат, а минималното и максималното дневно обезщетение за безработица за поредна година да са замразени.
