Единството и солидарността в НАТО са най-силният ни инструмент в съвременната среда за сигурност. Трансформирането на Алианса към НАТО 3.0 със значителни инвестиции в отбранителни способности, развита отбранителна промишленост и интегриране на нови технологии, е от първостепенно значение. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов на работна вечеря с министрите на отбраната в рамките на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на Алианса в Анкара, съобщиха от министерство на отбраната.
Министър Стоянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и заместник-министърът на отбраната Любомир Монов са част от състава на официалната българска делегация, водена от министър-председателя Румен Радев.
В своето изказване министър Стоянов постави акцент върху развитието на отбранителната индустрия в контекста на повишаването на отбранителните способности. „Изграждането на модерна, интегрирана и устойчива индустриална база е стратегически актив", каза той и подчерта значението на привличането на повече инвестиции, на трансфера на технологии и осъществяването на многонационални проекти. Министър Стоянов заяви, че българската отбранителна промишленост може да бъде важен елемент от индустриалната верига за доставки на Алианса.
Министрите на отбраната на НАТО обсъдиха изпълнението на ангажимента за повишаване на инвестициите в отбраната и на Целите за способности 2025.
В тази връзка министър Стоянов посочи, че в изпълнение на ангажимента от Хага България е приела Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 5% от БВП до 2035 г., който гарантира постепенно увеличение на основните разходи за отбрана и ще позволи придобиването на високо-технологични способности в сухопътния, военновъздушния и военноморския домейни.
През следващата година разходите ни за отбрана ще преминат границата от 3 млрд. евро. А заедно с парите дадени за инфраструктурата, която е нужна на военните, ще са близо 5 млрд. евро.
Това предвижда одобрен от Министерския съвет национален план как разходите за отбрана да нараснат от сегашните 2,13% от БВП до 5 на сто от БВП до 2035 г., какъвто ангажимент България е поела пред НАТО. Решението, взето по предложение на министъра на отбраната Димитър Стоянов, бе публикувано в правителствената информационна система.
Ангажиментът на България пред НАТО е до 2035 г. преките разходи за оръжия и войници да са в размер на 3,5% от БВП, а още 1,5% да отиват за инфраструктура, която е нужна на отбраната. Тези 1,5 на сто ще бъдат постигнати още догодина.
Догодина преките разходи за отбрана вече ще са 3,13 млрд. евро, а към тях се добавят още малко над 2 млрд. непреки. Или общо през 2027 г. ще бъдат дадени над 5 млрд. евро, като те трябва да бъдат отпуснати независимо какви са бюджетните проблеми на България и въпреки мерките за ограничаване на дефицита, които трябва да предприеме финансовият министър Гълъб Донев
"Разходите за отбрана реално не се отчитат към дефицита и не влияят на неговото отчитане. Искам да пресека всякакви спекулации, че няма средства за други сфери заради отбраната и парите за ново въоръжение", заяви на 7 юни министърът на отбраната Димитър Стоянов.
България получи право да не отчита разходите за отбрана към бюджетния си дефицит още през миналата година.
Над 42 млрд. евро ще бъдат дадени общо за отбрана в периода 2026-2035 година, предвижда одобреният от правителството план. Преките разходи - за въоръжение, обучение и заплати на военните, ще са 19,120 млрд. евро. В тази сума влиза и заемът по механизма SAFE в размер 3,2 млрд. евро. С парите от него трябва да бъдат изпълнени 9 големи модернизационни проекта за армията като покупката на трикоординатни радари, нови гаубици, брегова артилерия и пр.
Парите за периода 2026-2028 г. са минимално необходимите, за да се изплащат досегашните покупки на въоръжение, заплатите на военнослужещите и за текуща издръжка.
За сравнение в периода 2026-2028 г. увеличението на преките разходи за отбрана е в размер под 900 млн. евро, а за всяка година след това е предвидено стъпката нагоре да е с поне 500 млн. евро.
Непреките разходи за отбрана пък ще са в размер на 23,8 млрд. евро. В тях се включват както подпомагане на военната индустрия, така и разходи за иновации и дори помощи към други държави.
