Областите в Северна България, където няма магистрала, са с повече пътни инциденти на глава от населението в сравнение с тези под Стара планина, където има четири
Областите Плевен, Монтана и София-град са шампиони по катастрофи на глава от населението, а най-малко инциденти по същия показател са регистрирани в Кърджали, Благоевград и Пазарджик.
Това показа изчисление на “24 часа”, макар и с много условности.
Населението на 28-те области в страната (според данните на Националния статистически институт за 2025 г.) разделихме на броя на катастрофите, които са се случили на тяхна територия от началото на годината. Данните за пътните инциденти са от интерактивната карта на Пътна полиция. Резултатът показва съотношението между броя катастрофи и жителите, регистрирани в съответната област.
Например в област Плевен живеят 212 890 души. От началото на 2026 г. до 8 юли следобед са регистрирани 925 катастрофи - т.е. по 1 катастрофа на 230 души.
В област Монтана според НСИ живеят 110 970 души, а са станали 465 катастрофи, или по 1 катастрофа на 238 души.
На трето място се нарежда София-град, където от началото на годината има 5144 катастрофи при 1,3 млн. население, или 1 катастрофа на 253-ма души. Столицата обаче е особена област. Освен че е най-гъстонаселена, хиляди от страната всеки ден отиват там, за да работят, да посещават централни институции, с цел туризъм, пазаруване и пр.
Заради зачестилите пътни инциденти в София директорът на СДВР Николай Пелтеков събра експерти и неправителствени организации, за да търсят заедно решения за подобряване на ситуацията. (Виж по-долу в текста)
На територията на Плевен например няма магистрала, сочена от експерти за най-сигурното място, където движението е еднопосочно.
Международният трафик е в пъти по-голям през определени области в сравнение с други. Монтана също няма магистрала, нито скоростен път, но през областта минават много тирове и леки коли на пътуващи от и към Западна Европа през Дунав мост 2.
Кърджали, където има по 1 катастрофа на 899 души, има връзка с Гърция, но тя по-рядко се използва - за разлика от тази по АМ “Струма” през област Благоевград.
Въпреки това на територията на всяка област действат местни структури на пътното управление, Пътна полиция, Автомобилна администрация, а те имат отношение към безопасността. Например, въпреки че най-натовареният напоследък път към Бяло море по “Струма” е през Благоевградска област и стотици хиляди коли от цялата страна я прекосяват, там има по 1 катастрофа на всеки 700 души, което я поставя на второ място в класацията по “безопасност”. На трето е също област, през чиято територия минава магистрала - Пазарджик, с по 1 катастрофа на всеки 635 души.
В класацията са включени всички пътно-транспортни произшествия - леки и тежки с ранени и загинали.
Прави впечатление, че най-много катастрофи на глава от населението има в областите от Северна България, където няма магистрала - като Враца, Ловеч, Русе. А по-малко са тези под Стара планина, където има 4 аутобана - “Струма”, “Тракия”, “Марица” и “Европа”.
Подмяна на асфалта, глоби за стопаните на пътя, надлези вместо пешеходни пътеки и камери из цяла София. Това са част от идеите, които пътни експерти от неправителствения сектор представиха на среща в столичната полиция в сряда. Целта е да се изберат най-добрите, за да има намаление на ранените и починалите в катастрофи.
Директорът на СДВР Николай Пелтеков посочи, че голяма част от мерките са дългосрочни и няма да има резултат от тях в близко бъдеще. А заради лятната ваканция, в която все повече тийнейджъри са на тротинетки, призова родителите да говорят с децата си. Те все по-често попадат в инциденти, без да има друг участник на пътя, т.е. падат опасно сами. Пелтеков обясни, че е говорено с една от компаниите, които отдават превозните средства под наем. Тя се съгласила да ограничат скоростта им до 25 км/ч, както е по закон.
Освен това щели да спират сигнала на електрическите тротинетки в районите с концентрация на катастрофи, така те няма да могат да се движат там. Търси се вариант подобна договорка да бъде постигната и с вносителите.
Скоро ще заработят и 36-те рамки с модерни камери с изкуствен интелект. Ще следят както за минаване на червено, така и за неправилни маневри, говорене по телефона и дори моментна скорост. Чакат сертификация, целта е полицията да купи още такива рамки с камери.
Подмяната на стария асфалт, заради който колите губят сцепление, било сред предложенията на шефа на Асоциацията за квалификация на автомобилистите Красимир Георгиев. Но това ще отнеме години. Било коментирано да се изпозлват по-качествени материали при ремонтите на пътищата. Сред другите инфраструктурни решения била замяната на пешеходни пътеки с подлези и надлези на места с интензивен трафик като бул. “Александър Малинов” и “Цариградско шосе”. Там заради един пресичащ колоната спира, а шофьорите се изнервят, обясни Тенчо Тенев, който на два пъти е бил шеф на столичния КАТ. Подобна идея обаче също изисква врпеме и инвестиции, а и възрастните хора биха се затруднили със стълбите.
Полицаи с цивилни коли да следят трафика за шофьори, които карат и ползват телефоните си, настояват още експертите. Разсейването от устройствата води до верижни катастрофи, такива са 80% от случаите, каза Тенев. Председателят на обединението на българските шофьори Христо Радков пък посочи, че клони на дървета и храсти понякога крият светофарите - така е при басейна “Спартак”. Затова посъветва да се глобявят и стопаните на пътя.
Подобна идея има и вътрешният министър Иван Демерджиев. Той на няколко пъти обясни, че МВР вече няма да проверява само шофьорите след катастрофи, а и пътя - има ли растителност, неравности, билбордове и друго, което може да е предпоставка за инцидент. Над 1300 писма са пратени през юни до стопани на пътища с препоръки какво да се подобри. При липса на отговор МВР ще подава сигнали в прокуратурата.
Преди срещата с други институции първото инфраструктурно решение е факт. Това е островчето от колчета на Орлов мост, което вече е предотвратило катастрофи, обясни Пелтеков. Ако дългосрочният му ефект се докаже, такива съоръжения ще има и на други места в столицата, каза шефът на СДВР.
204 нови патрулки излизат на пътя
С нови 204 коли МВР ще опита да подобри пътната безопасност. Автомобилите - 154 шкоди и 50 волвота, ще отидат в 28-те областни дирекции на ведомството.
“Тези автомобили не са просто технически средства. Те са предназначени за повече безопасност, за успешно прилагане в борбата ни с пътния травматизъм, за присъствие на полицаи в малките населени места, нещо, за което често сме критикувани”, каза вътрешният министър Иван Демерджиев. Символично той връчи ключовете от колите на полицаите, които ще ги ползват.
Министърът обърна внимание, че полицията трябва да има коли, оборудване и подходящи условия, за да може да работи. “Когато сме изпълнили този свой ангажимент, можем да изискваме от вас ежедневно да служите по начина, по който го правите”, обърна се той към полицаите. И посочи, че с новите коли те ще могат да са по-ефективни и да допринесат за сигурността по пътищата.
50-те волвота са последната доставка по договор, финансиран по плана за възстановяване и устойчивост. Шкодите са доставени по втория етап на договор, финансиран със средства от Фонда за безопасност на движението по пътищата. Именно с него имаше скандал преди 2 седмици.
Във фонда влизат парите от глобите за скорост и по закон те трябва да се харчат само за пътна безопасност. Одит на Сметната палата за периода от 1 януари 2021-а до 30 юни 2025 г. обаче показа, че МВР ги е ползвало и за други дейности. Сред тях попадат организиране на семинари, състезания и дори ремонт на сгради. За 2021–2025 г. МВР е похарчило около 64 млн. евро, но само малко над една трета са за дейности с пряк ефект върху пътната безопасност. Над 5 млн. евро са отишли за ремонти на сгради, оборудване, хотелско настаняване, изхранване и други вътрешни нужди.
Освен това се оказа, че МВР е изхарчило само 25% от постъпилите средства. Над 280 млн. евро са останали, а инфлацията ги е стопила. Демерджиев обеща средствата вече да се харчат по-разумно. Докладът обаче обхваща и неговия първи период като вътрешен министър - от 1 август 2022 година до началото на юни 2023 година.
Това е втора доставка на нови коли в МВР през последния месец. На 9 юни Гранична полиция получи нови 213 автомобила и 88 камери. Техниката е предоставена по проекти на обща стойност 10 милиона и 500 хиляди евро.
