Ситуацията край Белене е притеснителна, виждат се новообразувани пясъчни коси
Нивото на река Дунав в българския участък продължава да спада. На 4 август при Русе то вече е минус 94 см, което е с 2 см по-малко от предишния ден. В Свищов, където обикновено са най-критичните участъци, са измерени минус 30 см, а при Лом – минус 4 см. Очакванията са до края на седмицата нивото край Русе да падне до минус 100 см.
Нивото се измерва спрямо условна кота нула за всяка отделна хидрометеорологична станция. Тя представлява специфична височина над морското равнище, а отчетените стойности показват колко сантиметра е нивото над или под условната референтна точка. Това не е пълната дълбочина на реката, а отклонението спрямо приетия местен хидрологичен мащаб.
"Сега е началото на август, има още месец, в който очакваме маловодието да продължи
Дали ще спада, или ще задържи нивото, зависи от метеорологичните условия", казва изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав в Русе инж. Ивелин Занев.
Много конвои изчакват преминаване през най-критичните участъци заради ниските водни нива, а има и заседнали кораби извън плавателния път. Те са в районите на Белене, Сомовит и на село Гарван до Силистра - измерената дълбочина не позволява движение на по-тежко натоварени кораби.
"Ситуацията край Белене е притеснителна, виждат се новообразувани пясъчни коси. Корабоплавателният път там е с широчина около 60 метра и минимална дълбочина 1,6 метра. Има и заседнала баржа", каза още Занев.
Въпреки че официално корабоплаването в българския участък не е спряно, корабособствениците предпочитат да изчакат, вместо да пътуват с по-малки товари. Пристанище Русе работи с 4 от 12-те си работни места, безводието спря работата и на Драгажния флот.
"За кофова дълбачка трябва дълбочина от 4-5 метра. Другият проблем е, че вадейки инертна маса от реката, разтоварваме на съдове, на баржи, транспортираме ги до пристанището и с портални кранове разтоварваме. Но ниското ниво не позволява и нормална пристанищна дейност", казва Валери Иванов, изпълнителен шеф на драгажния флот.
Според бизнеса, свързан с реката, подобни кризи може да се контролират.
"На практика в българо-румънския участък няма управление на водите
Защото управлението става чрез баражиране, чрез изграждане на съоръжения, които да насочват водата по талвега на реката (линия, която очертава най-дълбоката част на река - б.а.). Ако погледнете нивата на Дунав от извора до устието, ще забележите, че в тези участъци, където има изградени баражни структури, няма проблем", казва Иванов.
От агенцията за поддържане на реката са съгласни, че трябват дългосрочни мерки. Агенцията извършва целогодишен мониторинг на нивата и дълбочините, поддържащо удълбочаване на плавателния път, маркиране на фарватера и използва виртуални буйове за подпомагане на навигацията. Според инж. Занев
трябва да се мисли в по-голям мащаб за хидроинженерни действия
Маловодието в Дунав донесе нов антирекорд 23 г. след отчетения исторически минимум от 8 септември 2003 г. Тогава водното ниво спадна до невижданите минус 73 см под условната кота нула - най-ниската стойност от 1940 г., когато започва измерването на водния стоеж.
Освен затрудненото корабоплаване риболовът също е сериозно засегнат. Високите температури на водата и слабото течение принуждават рибите да мигрират към по-дълбоките места, а появилите се водорасли се оплитат в рибарските мрежи и ги правят безполезни. През миналата година ниското ниво доведе и до поява на медузи в реката.
На повърхността се появяват и любопитни находки – останки от потънали плавателни съдове. Те се обозначават със специални плаващи знаци, особено ако са в близост до плавателния път, за да заострят вниманието на преминаващите кораби.
Най-новото откритие, предизвикало световен интерес, са костите и челюстта на вълнест мамут край село Ряхово. Във вторник стана ясно, че е открита долна дясна челюст на кон на около 3000 г., била намерена близо до сградата на Морската администрация в Русе от служител на институцията.
На другия полюс е абсолютният рекорд за най-високо ниво на Дунав, отчетен през април 2006 г. Тогава нивото при Русе достига 912 см, в резултат от снеготопенето в Централна Европа, има наводнения. За критична стойност за Русе се смята ниво от 900 см, над което има опасност от преливане.
