„Не знам защо избраха точно нас. Вероятно през предишните дни са ни виждали да се разхождаме из Банско с кипа на главите и така са разбрали, че сме евреи. После, в неделя вечерта, ни устроиха засада."
Това са думите на 15-годишния Ариел, име, което италианският всекидневник „Кориере дела сера" използва като псевдоним, за да защити самоличността на момчето. Неговият разказ е само едно от многото свидетелства на италианските тийнейджъри, преживели драматичните часове в Банско, когато група неонацисти атакува хотела, в който били настанени близо 300 младежи с еврейски произход от различни европейски държави.
Разказите, събрани от вестника, рисуват картина на страх, паника и усещане, че омразата към евреите отново се проявява открито в сърцето на Европа.
Всички италиански участници вече са се завърнали в родината си. Те са част от младежкото ционистко движение Bene Akiva -50 ученици от Рим и още 30 от Милано, всички на възраст между 15 и 16 години.
Заедно със седем свои възпитатели те били пристигнали в Пирин за двуседмичен европейски летен лагер. Програмата включвала планински преходи, рафтинг, колоездене, езда, изучаване на Тората, молитви и общуване.
Вместо с красивите спомени от българските планини обаче те се прибрали с преживяване, което трудно ще забравят.
„Беше между девет и половина и десет вечерта", разказва Ариел пред италианското издание. „Изведнъж видяхме как от нищото се появиха мъже, облечени в черно. Крещяха „Зиг Хайл", правеха нацисткия поздрав и започнаха да ни заплашват."
По думите му в хотела тогава се намирали около 300 младежи от различни държави. Повечето били във фоайето, разговаряли след завръщането си от планински преход. Други вече събирали багажа си, защото на следващата сутрин трябвало да отпътуват за София и оттам да се приберат със самолет в Италия. Само за минути ситуацията се превърнала в истински кошмар.
„Барикадирахме се вътре в хотела", спомня си Ариел. „Някой извика полиция. Нападателите бяха установени и първоначално се оттеглиха. После обаче се върнаха и изглеждаше, че искат да разбият входните врати."
Според момчето именно тогава българската полиция реагирала решително. След повторното си пристигане на униформените служители останали да охраняват хотела през цялата нощ, чак до отпътуването на автобуса за София рано сутринта. Опасенията били, че може да последва ново нападение.
Подобни са и разказите на 16-годишните Габриел, Давид и Ели от Милано.
„Когато всичко започна, се намирахме на различни места в хотела и затова охраната не успя веднага да предупреди всички", разказва Ели пред „Кориере дела сера". „Първоначално бяха трима-четирима. Бяха с черни тениски, върху които имаше бял череп. Крещяха антисемитски лозунги и правеха нацисткия поздрав. Най-много ни беше страх, защото не знаехме дали ще се ограничат само с виковете или ще нападнат."
След около половин час ситуацията станала още по-напрегната.
„Те се върнаха вече седем или осем души", разказва Давид. „Полицията тъкмо си беше тръгнала и хотелът започна отново да я вика. От рецепцията ни крещяха: „Заключете се вътре!" Междувременно хотелът мобилизира собствената си охрана."
Според него в първите минути органите на реда са подценили сериозността на случващото се. Това впечатление споделя и Габриел.
„В началото полицаите не повярваха напълно на нашата версия", казва той. „Но от прозорците виждахме как отвън ситуацията става все по-опасна. Неонацистите изглеждаха все по-агресивни и решени да нахлуят в хотела."
Вътре междувременно настъпила паника.
„Имаше деца, които плачеха. Други непрекъснато звъняха на родителите си. Майката на едно момиче дори искала да се свърже с италианското външно министерство", разказва Габриел. „Най-шокиращото беше, че подобно нещо може да се случи в сърцето на Европа."
Особено силни са думите на една от младите възпитателки от Рим, която по време на нападението също се намирала в Банско.
„Изпитах огромно разочарование и безкрайна тъга", казва тя пред „Кориере дела сера". „Това показва, че дори в среда като лагера на Bene Akiva, където би трябвало да се чувстваме защитени, заплахата винаги дебне зад ъгъла. Най-болезненото е, че макар да не се оставихме да бъдем сплашени, разбрахме, че не сме желани."
След завръщането на групата в Италия с младежите разговаря и 26-годишният Федерико Спицикино, ръководител на римската организация на Bene Akiva, известен в движението като „шалиах". Пред вестника той разказва, че се е опитал да насочи вниманието на децата към други теми - ваканцията, семействата им и морето, където мнозина вече били заминали след завръщането си. На въпроса дали следващото лято отново биха избрали България, отговорът на младежите бил категоричен: „Със сигурност не".
Спицикино вижда в случилото се не изолиран инцидент, а симптом на по-дълбок проблем. „Антисемитизмът винаги изплува отново", казва той пред „Кориере дела сера". „Много от нашите деца учат в обикновени училища и се сблъскват с него Това е отрова, която непрекъснато се връща."
