В последните месеци издателство "КнигаТа" подготвя последния му роман – "Диво вино"
След кратко боледуване във вторник си отиде Димитър Шумналиев – български писател, журналист и публицист, чието творчество повече от пет десетилетия изследва паметта, човешката съдба и драматичните обрати на българското общество.
Роден е в София през 1947 г., завършва българска филология в Софийския университет, специализира френски език и литература в Университета в По, Франция, завършва престижната Писателска програма на Университета в Айова, САЩ.
Шумналиев председателства с години журито за наградите “Хеликон”, конкурса “Златният ланец” и др.
Автор е над 20 книги: романи, повести и сборници с разкази, сред които “Речни духове”, “Тресавището на Абдовица”, “Феродо”, “Соцроман”, “Бяло сладко”, “Компарсита”, “Прошка”, “Зверове”, “Поема за бохема”.
Творбите му съчетават психологическа проникновеност, историческа памет и силен интерес към нравствените избори на човека. Носител е на редица литературни отличия – голямата награда за литература на СУ “Св. Климент Охридски” (за “Храмът на осмицата”), на международния приз “Балканика” (за сборника “Влюбени разкази”), а книгите му са преведени на различни езици.
Паралелно с писателската си работа Шумналиев има значима журналистическа кариера. Работил е във водещи български медии, бил е главен редактор на вестниците “Пулс”, “Факс” и “Нощен труд”, както и зам. главен редактор на “Народна култура” в дисидентския период на седмичника и във в. “Труд”.
Присъствието му в българската култура се отличава с рядкото съчетание на журналистическа наблюдателност и литературна чувствителност – качества, които превръщат творчеството му в своеобразен летопис на няколко поколения българи.
Митко Шумналиев има две деца и внучка. Израства в дом с мащеха и твърди, че именно животът с мащехата го е направил писател – години тегоба, която се утешава единствено с думи.
Напоследък се изявяваше и като художник. Рисуваше с думи и разказваше с маслени бои, увличаха го старите къщи и новите светове, колекционер на антики – кантари, ютии, грамофони, ключове, тирбушони... Умееше да слуша: селски лакърдии, лични истории на непознати, моторните песни на градовете.
Прощаването с него ще е от 12 ч в петък, 7 август, в храм “Преображение Господне” в любимия му квартал “Лозенец” на ул. “Ралица” 2.
Колегите от медийна платформа “24 часа” поднасят съболезнования на близките на Митко Шумналиев.
Валери Найденов: Талантлив автор, професионален вестникар
С прискърбие научавам, че ме е изпреварил колегата и писател Димитър Шумналиев. Работили сме заедно във в. “Отечествен фронт”, а след това и в “Дума” при нейното създаване, когато тя достигна милион и 100 хиляди тираж - абсолютен рекорд за българското вестникарство.
Талантлив художествен автор, професионален вестникар, културен човек, какво да кажа повече?
Лека му пръст и светла му памет. Ще препрочета някой от романите му.
Мира Баджева: Толкова широко скроен и деликатен - с
такова вътрешно достойнство и с непосилна лекота
Съдбата ми го подари за 35 дълги и щастливи години и ми го отне само за 13 дни
Любовта и свободата рядко вървят заедно, но той ги носеше в едно и ги раздаваше щедро – с финеса на аристократ, с размаха на бохем, с чувствителността на писател, с игривостта на дете, с въображението на художник. Винаги даваше в повече. И няма друг като него.
35 години се оглеждах и не срещнах друг човек, който дори да се доближи до неговата способност да бъде над завистта и позьорството, над тщеславието и дребнавостта, над фалша и чувството за собственост; не познавам друг творец, който така безкористно да се е радвал на чуждия талант и успехи. Толкова широко скроен и деликатен. С такова вътрешно достойнство. С такава непосилна лекота и безподобна ведрост.
Беше толкова светъл, че измиваше всички ни до прозрачност. Спасяваше ни от нас самите. Вярваше в съдбата.
Тя ми го подари за трийсет и пет дълги и щастливи години. И ми го отне само за тринайсет дни. Лети, любов - ти, който обичаше, без да притежаваш; оставаше, без да бъдеш окован; и даряваше, без да очакваш отплата.
Благодаря ти за безценното време заедно. Завинаги е.
В последните месеци издателство “КнигаТа” подготвя последния му роман – “Диво вино”
Димитър Шумналиев е един от най-дългогодишните автори на Книгоиздателска къща “Труд” – вече “КнигаТа”. Първата му книга, която е издадена съвместно в далечната 2006 г., е сборникът “Влюбени разкази”, с който печели и наградата “Балканика”. Следват сборникът “Шивачката на очи”, култовият “Соцроман”, романите “Феродо” и “Храмът на осмицата”.
В последните години съвместната работа с издателство “Труд” бе свързана със сборник с разкази от сърцето “Любов и черен пипер”, както и с романа “Зверове”. За него Димитър Шумналиев казва: “Зверовете открай време хранят човека, страховете, фантазиите му, нападат покоя му, разхождат се из фолклора, все ще се промъкнат в приказките на баба и дядо. Безопасни са извън нас, в Серенгети, в зоологическата градина, в миналото на хомо сапиенс. И безпощадни, когато влязат в душите ни и засмучат битието ни. У всеки човек живее звяр. Защо го отглеждаме? За да насъсква яростта ни, тъй необходима да се борим с живота и неговите проклятия. В този роман и обичта е звяр. Защото и любовта може да е безпощадна”.
В последните шест месеца, вече под новата марка “КнигаТа” подготвя последния му роман – “Диво вино”. Един нестандартен и многопластов разказ с много сюжетни и времеви измерения, доближаващ писателя до имена като Маркес и Алиенде.
