На 5 август 2026 г. Димитровград бе домакин на национална бригадирска среща, посветена на 80-годишнината от организираното бригадирско движение в България. Събитието събра 116 участници от цялата страна – командири на окръжни и общински бригадирски щабове, командири на национални и окръжни младежки бригади, ветерани от бригадирското движение, общественици, представители на местната власт, жители и гости на Димитровград. Сред присъстващите имаше хора София, Лом, Благоевград, Ямбол, Силистра, Сливен, Бургас, Пловдив и други градове от страната.
Преди официалната церемония участниците посетиха едни от най-емблематичните културни обекти на града – Дом-музей „Пеньо Пенев“, Ретро апартамента и Исторически музей – Димитровград, където се намира единственият в България музей, посветен на бригадирското движение. Гостите разгледаха експозициите, а във фоайето на музея беше представена мултимедийна презентация с архивни фотографии, съхранили паметта за бригадирските години.
Тържествената среща започна в Лятната градина на Исторически музей под звуците на бригадирски песни, химна на Република България и „Бригадирския марш“. Водещата припомни началото на организираното бригадирско движение през август 1946 година, когато първите млади доброволци се включват в строителството на Хаинбоазкия проход. Беше подчертано, че именно тези над две хиляди младежи поставят началото на движение, което впоследствие обединява поколения българи в изграждането на пътища, железопътни линии, язовири, промишлени предприятия и нови градове, сред които е и Димитровград.
Официално приветствие към участниците отправиха директорът на Исторически музей – Димитровград Антоанета Станчева и заместник-кметът на Община Димитровград Яшо Минков. В своите слова те подчертаха значението на бригадирското движение като важна част от историята на България и ролята му за създаването и развитието на Димитровград.
По време на срещата беше припомнена традицията националните бригадирски чествания да се провеждат на всяка кръгла годишнина от началото на движението. Димитровград, признат като първата бригадирска столица, отново прие представители на различни поколения бригадири, продължавайки традиция, започнала още през 1966 година.
Сред официалните гости бяха Пенчо Зулчев – дългогодишен командир на Централния бригадирски щаб и Валентин Петков – последният командир на Централния бригадирски щаб. В своето слово Валентин Петков проследи историята на организираното бригадирско движение, неговия принос за развитието на страната и ценностите, които то оставя след себе си – доброволния труд, солидарността, дисциплината и обществената ангажираност.
Специални поздравления към участниците изпратиха и едни от най-възрастните живи бригадири в България – 103-годишният Кръстьо Рибаров и 96-годишният Седефчо Каратанчев от Перник, който е участвал в строителството на Хаинбоазкия проход и на редица други големи национални обекти. Техните послания бяха посрещнати с уважение и аплодисменти като символ на приемствеността между поколенията. Сред вълнуващите моменти на срещата бе присъствието на семейство Роза и Тончо Тоневи от Сливен. Двамата са се запознали като бригадири на Националната младежка бригада „Трояново 2“, а днес, половин век по-късно, отбелязват 50 години щастлив семеен живот – жива история за приятелствата и човешките съдби, родени по време на бригадирските години.
Фондът на Историческия музей в Димитровград беше обогатен с изключително ценно дарение, свързано с историята на националните младежки бригади. Здравко Стоев от София предостави на музея 51-годишното знаме на Националната младежка бригада „Белмекен – Сестримо – Чаира“ (1975 г.), чиито участници се включват в изграждането на един от най-големите хидроенергийни комплекси в Европа, който и днес е сред най-значимите енергийни съоръжения в страната. Към дарението са включени и снимки, документиращи дейността на Националната младежка бригада „Васил Левски“. Повече от половин век Здравко Стоев е пазил знамето като скъп символ на бригадирските години. Преди да вземе решението да го дари, той се допитал до двамата си синове, които без колебание подкрепили идеята семейната светиня да намери своето място в музейната експозиция. Така знамето ще бъде съхранено за бъдещите поколения като автентичен свидетел на една значима страница от историята на бригадирското движение в България.
В знак на признателност към участниците и като спомен от националната среща всеки гост получи специално изработена сувенирна значка, посветена на 80-годишнината от организираното бригадирско движение. След официалната среща част от присъстващите се отправиха към Пенсионерски клуб „Национален бригадирски щаб – Димитровград“, където бе поставена паметна табела, отбелязваща паметната среща в Димитровград.
Националната среща беше организирана по инициатива на Инициативен комитет с участието на Пенчо Зулчев и Валентин Петков – командири на Централния бригадирски щаб, Господин Георгиев и Николай Янев, със съдействието на Исторически музей – Димитровград и Община Димитровград.
С отбелязването на 80-годишнината Димитровград за пореден път затвърди мястото си като пазител на паметта за организираното бригадирско движение – една значима страница от българската история, оставила траен отпечатък в развитието на страната и в съдбите на поколения българи.
