- С единна методика МОН подобрява връзката между детската градина и училището
- Стартират от 15 септември с първа и четвърта група
Детето ходи по права линия, като редува пета и пръсти, без да залита.
Рита топка и трябва да улучи вратата.
Държи правилно химикалката или молива.
Успешно докосва с показалеца носа си със затворени очи.
Отговаря на въпроса: Коя е обратната дума на СМЕЛ.
Това са малка част от игрите, които показват двигателните, езиковите възможности и фината моторика на 6-годишните. Методиката е разработена от специалисти от Педагогическия факултет на Пловдивския университет по поръчка на Министерството на образованието и науката. Стартирали са с първа и четвърта възрастова група.
Развитието на детето се проследява от постъпването му в детска градина до преминаването му в училище, но в момента няма единна методика и често това затруднява учителите. И в момента, когато родителите, които искат детето им да тръгне в първи клас още на 6 години, трябва да уведомят директора на детската градина най-късно до месец преди края на учебното време, за да се установи готовността му за училище. Всяка детска градина обаче работи по собствена методика за установяване на това. Сега всичко ще бъде унифицирано, по стандартизирани материали, което ще облекчи и учителите.
Инструментариумът, който се предлага, включва 6 области - двигателното развитие, фината моторика, практическите умения на малчуганите, познавателното, езиковото и социално-емоционалното им развитие.
Първата възрастова група е изключително важна. Това е периодът, в който децата попадат в детската градина. Запознавайки се с тях, е важно учителят да добие ясна представа за тяхното развитие, за необходимостта от подкрепа в определени области и насърчаване на силните страни. Четвърта група бе избрана, защото това е възрастта преди постъпване в 1-и клас. А разработването на стандартизиран инструментариум изисква време и усилия. През следващата учебна година ще продължим с втора и трета група, за да бъде
покрит целият етап на предучилищното образование”,
обясни Ваня Георгиева, началник на отдел в дирекция “Съдържание на предучилищното и училищното образование” в МОН.
Задачите са разиграни вече с над 2000 деца от първа и още толкова от четвърта група. Извадката на малчуганите е представителна - участвали са деца от различни населени места. Преди това пък са били обучени около 500 учители.
“Най-важната причина, за да се направи апробацията, е да се знае кои са най-надеждните задачи и колко са прогностични. Вече сме сигурни, че те работят, но разбира се, винаги може да бъдат подобрявани и в практиката”, обясни Ваня Георгиева.
Задачите и наблюденията са насочени към обичайното поведение и развитие на детето, а не към представянето му в единична ситуация.
Особено важен акцент са езиковото развитие и възможността още в предучилищна възраст да бъдат хванати затруднения, които могат да попречат за успешното включване на детето в училище. Целта е в предучилищното образование
да развият необходимото ниво на владеене и разбиране на българския език,
така че при постъпването си в първи клас да могат пълноценно да разбират преподаваното учебно съдържание, да усвояват знания и да надграждат наученото.
Създадена е електронна платформа, в която учителите записват детайлите от развитието на децата. Това обаче не означава, че в нея ще има лични данни за малките.
Учителят няма сам да интерпретира резултатите
Когато ги въведе, ще получава автоматично доклад какво означават и какви мерки трябва да вземе, за да бъде най-полезен на детето.
Когато преценят, педагозите ще разговарят с родителите за постиженията или затрудненията на децата им. А специализирана помощ ще се търси само при необходимост. В голяма част от случаите е достатъчна подкрепата на педагогическите специалисти, категорична е Ваня Георгиева. А те работят успешно с децата от години - заради опита си и сериозното си образование, което до голяма степен засяга и детската психология.
Българският модел е изграден след проучване на световните лидери
- скандинавските държави, Австралия и Сингапур. Нашият инструмент е разработен според очакваните резултати в държавния образователен стандарт за предучилищно образование, който действа от 2016 г.
Методиката не служи за оценяване
на децата и няма диагностичен характер, обясниха от Министерството на образованието и науката. Нейната цел е да подпомага учителите при планирането на педагогическата работа и прилагането на индивидуален подход към всяко дете, както и да дава на родителите по-пълна информация за неговото развитие.
