56 души сезираха ЕСПЧ след премахването на къщите им в покрайнините на София през август 2023 г.
Градинки, зелени площи, но и минисметище има днес на мястото на гетото в столичния квартал “Орландовци”, което беше съборено през август 2023 г. Заради бутането на къщите миналата седмица Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България да плати близо 600 хил. евро на собствениците на незаконните постройки.
Решението на ЕСПЧ излезе миналия вторник и разпорежда държавата да изплати по 10 хиляди евро на 56-има ищци, както и още 18 хил. евро за разноските по делото - общо 578 хил. евро. Конкретно според съдийското решение България е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция по правата на човека, който гарантира правото на личен и семеен живот. Няма точни данни колко души са живеели в незаконните къщи, но в публичното пространство се завъртя цифрата 160 души.
В понеделник екип на “24 часа” отиде там, за да провери какво има на мястото три години след събарянето на незаконните къщи. Екипът ни обаче беше посрещнат от недружелюбен жител на квартала, който веднага
започна да отправя заплахи за саморазправа,
че до минути ще събере “10-15 момчета” и че “няма да излезете оттук”, макар че екипът ни тъкмо беше пристигнал и не беше обезпокоил никого нито с въпроси, нито със снимки.
Площта, на която са били незаконните постройки, е основно общинска - четири парцела, собственост на Столичната община. Бутнатите къщи не са фигурирали в действащия подробен устройствен план на района. Те са се намирали на улица “Христо Станишев”. Хората са живели там от дълги години, но не са имали адреси.
След освобождаването на имотите общината разчиства терена и го оставя за зелена площ. Малка част от терените, които са близо до къщи и блокове в района, са заградени с ограда. Те са в прилично състояние и днес са малки градинки.
За непреградените части обаче новата администрация на район “Сердика” явно не се грижи достатъчно добре, тъй като голяма част от терена е обрасла.
Немарливо се
отнасят и някои от жителите на квартала, които хвърлят там боклуци
Районът обаче изглежда далеч по-добре, отворена е улица, поставено е улично осветление. Хора от съседен блок разказват, че живеят далеч по-спокойно.
Фактическото събаряне е на 9 август 2023 г. Тогава местните посрещат с агресия служителите на дирекцията за строителен контрол и дори изпочупват една от служебните им коли - спукват четирите гуми и счупват един от прозорците. Пред медиите някои от хората потвърждават, че са били предупредени за събарянето - имало разлепени бележки, но според тях това не било достатъчно, тъй като липсвали подписи и печати.
Европейският съд отчита, че жалбоподателите не са имали възможност да участват в процедурата, довела до издаването и изпълнението на заповедта за събаряне на домовете им. Въпреки опитите да получат достъп до документа те са успели да се сдобият с копие от съответните заповеди едва след като вече са били изпълнени. Много от хората са опитали да издействат съдебно разпореждане срещу заповедите за събаряне, но безуспешно.
До събарянето се стига след съдебно решение. След проверки през 2020 г. общината започва процедура за премахване на незаконните постройки и освобождаване на терена. Има издадена заповед за събаряне от 28 август 2020 г. на главния архитект на София, която обаче е обжалвана. След дела на няколко инстанции през април 2023 г. Върховният административен съд потвърждава премахването.
На 16 юни общината разлепя и предупредителните бележки, които заставят обитателите да се изнесат в 30-дневен срок. Жителите на квартала обаче твърдят, че
не са били предупредени навреме, за да могат да си намерят нов дом
и да се изнесат, затова ще останат на улицата. Някои от хората търсят съдействие от Българския хелзинкски комитет и подават 14 жалби до софийския административен съд, който ги определя за неоснователни.
На 25 юли главният архитект на София издава 61 заповеди за събаряне на незаконни сгради. На 9 август пристига багер, който бута почти всички незаконни постройки. В същия ден БХК сезира Европейския съд по правата на човека.
Според БХК институциите не са помогнали на хората, макар че на място са били изпратени служители на Дирекция “Социално подпомагане”, които правят интервюта с обитателите на незаконните къщи, за да проучат какви са жилищните им нужди.
“Преди да ги съборим, направихме няколко обхода вътре в самото местоживеене на хората заедно с Агенцията за закрила на детето и със социалните, които направиха огледи. Предложиха на някои от тях да бъдат настанени на друго място, но те отказаха”, обясни тогава пред БНТ инж. Тодор Кръстев, който към онзи момент е кмет на район “Сердика”.
По-късно някои от семействата са настанени във фургони, други остават и живеят там на открито.
За събарянето на къщите настояват и немалко жители на квартала, които дори събират подписка до общината. Оплакват се, че ромите в незаконните къщи вдигат шум и ги притесняват. Наложило се някои от тях да си наемат охрана, която да обикаля около входовете и домовете им. През годините назад е имало и други акции за събаряне на незаконни постройки в района, но решението за събарянето на тези конкретно е взето след скандал, стигнал до бой, между живеещи в незаконните къщи в близко заведение.
Последният подобен случай със събаряне на незаконно гето беше през 2025 г. в квартал “Захарна фабрика” в район “Илинден”, където живееха около 200 човека.
