Кафеджията Жоро Пясъка заедно с още двама авери, свързани с ДС, са участвали в кражбата на пакарда на Георги Димитров, струващ поне 6 млн. долара, научи “24 часа” от отлично осведомени източници.
Историческата реликва била подарена на вожда на БКП от съветския лидер Йосиф Сталин веднага след Втората световна война.
Необичайната кражба на 7-тонния автомобил стана през 1992 г. от музея на ул. “Опълченска” и оттогава досега престъплението тъне в забрава, а крадците не са арестувани. Доста от тях обаче вече сами се хвалят с постъпката си, без да се притесняват от наказателно преследване.
В момента луксозният автомобил е в частен музей в Чикаго, а съдът в САЩ трябва да реши дали да ни го върне обратно. Предстои да бъде разпитан и последният му притежател, който според събраните, платил за него нищожните 300 000 долара.
Автомобилът е изнесен, след като улиците в района са били завардени от униформени полицаи, които са били купени срещу дребни стотинки, твърдят запознати. Ролята на Жоро Пясъка била да наблюдава от кафенето си, което се намирало близо до музея, и да координира операцията. Именно той е избрал и точния момент за удара.
Пакардът е бил подкаран на собствен ход от гаража само няколко часа след като дефилирал на парад за ретро коли по околовръстното шосе.
Именно заради изложението бил събран екип от реставратори и те трябвало да го подготвят, защото имал проблем с термостата.
След ремонта колата била в перфектно състояние и блестяла на парада с безупречния си вид.
Пясъка бил известен в района и доста митничари, полицаи и бензинджии се събирали да пият при него кафе, приготвено върху пясък.
Оттам идва и прякорът на Жоро, който успял да завърже важни контакти с властимащи хора.
Той и хората му се подсигурили за кражбата, като преди това напили порядъчно охраната на музея. По-късно пред разследващите пазачът заявява, че заспал на поста си и нищо не е могъл да види.
По това време за сигурността на музея се грижела служба СОД при столичната полиция. Никой там обаче не се притеснил, след като 2 дни по-рано била счупена сигналната инсталация на гаража.
За кражбата се разбрало два дни след като реставраторите се върнали обратно в музея, защото пакардът имал счупена емблема и други неща, които трябвало да довършат. Тогава обаче те завариликатинара на гаража сменен, а помещението празно.
За да изкарат колата от гаража на музея, Пясъка действал в комбина с бившите сътрудници на ДС А. Т. и Д. А, твърдят още запознати. За кражбата са им били нужни не повече от 10-15 минути.
Те са подкарали дългия повече от 6 м автомобил и само след няколко метра го спрели на паркинга на бащата на единия от тях.
Там пакардът бил покрит с брезент и останал така, докато разследващите разпитвали свидетели и търсили уникалния автомобил в района.
Странни и необясними остават и пренебрежително кратките и непълни протоколи от разследването на кражбата през 1992 г. Няма и точно обяснение защо никой не се е поинтересувал вече толкова години какво се случва с най-скъпата кола, крадена някога у нас.
На бандата било необходимо време да изпипа и детайлите по изнасянето на пакарда като скрап през границата. Въпреки сериозния удар с тази кражба обаче преките крадци били излъгани и не получили полагащото им се възнаграждение.
По-късно 7-тонният пакард минал границата, натоварен в тир и с документи за скрап, и потеглил първо за Германия. Там обаче не се намерил купувач, защото се разчуло за престъплението и тамошните колекционери се изплашили. Затова колата била покрита временно в различни гаражи.
През 1997 г. напуснала Европа, след като в Белгия била натоварена на кораб в пристанището на Антверпен и отпътувала за Америка.
В САЩ “скрапът” е поет от българин с американски паспорт. Той е около 60-годишен мъж, чието име се пази в тайна.
Мистериозният персонаж, родом от Петрич, завършва висшето си образование в Москва, а през 1985 г. получава гражданство в САЩ. Според запознати малко са хората, които са имали такава възможност през тези години, освен ако не са двойни агенти.
Със сигурност каналът за изнасянето на изключително ценния автомобил е бил организиран на доста високо ниво.
Предстои този човек да бъде разпитан от властите в САЩ. През 1997 г., когато внася автомобила, той заявява пред митничарите, че го намерил “случайно” на полето в България. Никой повече не попитал нищо и документите се оформили без проблем.
Изпратени са съдебни поръчки до САЩ, но за момента няма развитие по случая. В прокуратурата не са пристигнали допълнителни данни по разследването на кражбата, заяви говорителят на Софийската районна прокуратура Петър Белчев вчера.
Около пакарда се вдигна медиен шум, след като в щатски сайт отново е публикувана обява, в която се съобщава, че колата се продава. Тя гласи: “Предлагаме за продан пакард, 12 цилиндъра, произведен през 1937 г. Стъклата му издържат 50-калиброва картечница. Вкаран е от Белгия през 1997 г. Първоначална цена 6 млн.
След обмен на информация между властите в България и САЩ по-късно пакардът бе открит в музей в Чикаго.
СИМА РАДКОВА
Само стъклата му тежат около 200 кг
Стъклата са дебели 10 см и тежат около 200 кг. Прозорците се отварят частично. Има специален крик, с който чрез хидравлика се вдигат.
Бронираният пакард на Г. Димитров тежи около 7 т и е дълъг 6 м. Той е с 12 цилиндъра и мощност 240 коня. Подът е направен от стомана с дебелина 6 см. Именно заради това се е използвал електрожен, за да може да се монтират седалките. Производителите направили автомобила частично брониран. По-късно обаче Сталин наредил колата да бъде изцяло бронирана. Руснаците започнали и производство на гуми за пакардите, защото така им излизало по-евтино. Уникалният автомобил е можел да развие до 140 км/ч. Пакард е луксозен американски автомобил, чието производство започва през 1899 г. През 1936 г обаче се започва да се произвжда нов, по-здрав и голям модел.
От този модел са произведени около 17 бройки. Пакарди са имали съветският вожд Йосиф Сталин, американският президент Франклин Рузвелт и други исторически лидери. (24часа)
БСП: Колата е наша, да я сложим в музей с чайката на Живков
В основата на инициативата е соцдепутатът Георги Свиленски, а идеята му хрумнала след среща с реставратор на ретро автомобили, който е работил по легендарното возило. Затова сега червеният народен представител се е заел да подготви документи, които да предостави в прокуратурата.
Тази кола представлява историческа ценност не само за партията, но и за България, смята Свиленски. Затова той вече се консултира с юристи какви стъпки да предприеме, за да докаже, че колата е собственост на БСП.
“Тя е била навремето на вожда на БКП Георги Димитров. А БСП е наследник на БКП и в този смисъл е на партията”, обясни Свиленски, който твърди, че в соццентралата има архиви и документи. “Като ги комплектоваме, ще можем да предявим претенции към частния колекционер”, допълни депутатът.
Червените стигат дори по-далеч в идеите си - да се направи музей на ретро колите, в който да бъдат изложени пакардът на Георги Димитров и чайката, возила Тодор Живков.
ЛИЛИ ИВАНОВА
