Почти никой не посяга към нея, но после и Георги Димитров пробва крути политики към спирта
Едно предложение за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове разбуни общественото мнение. Първо беше разбрано като забрана на домашната ракия вкъщи. После властта поясни, че става дума за контрол на продажбата ѝ в хотели, ресторанти и магазини. В четвъртък вицепремиерът Гълъб Донев каза, че текстът от законопроекта ще бъде преработен, за да не допуска двусмислено тълкуване. И уточни, че целта на предложението е да се забрани продажбата на домашно произведена ракия с неясен произход и качество в заведения, къщи за гости и други обекти, а не да се засягат традициите на хората.
Междувременно в социалните мрежи се лееше възмущение: “погром над националната ни традиция”, “посяга се на един от българските символи”. Други пък дадоха “навременни” съвети как да крием и маскираме домашната ракия като вино.
Не е никаква тайна че и сега се вихри незаконна продажба на ракия. Който е произвел повече, търси начин да я продаде. Цената ѝ е около 6 евро за литър. Нито данъци, нито акциз се плащат върху нея. В специализираните и регистрирани ракиджийници пък всеки си вари ракията. Едни като падне на 40 градуса, други на 35, а някои и на 30 си я вземат. Остава т.нар. патоки, което при подгрят казан си тече. Собственикът го събира и като станат 150-200 литра, го преварява отново и се получава чиста, че и двойнопрепечена ракия.
Той я продава по около 5 евро и не бие тъпана – който няма ракия, сам го намира. Освен че не се плащат данъци, няма и никакви разходи за казанджията. В заведенията на малките населени места и селата е практика да се продава домашна ракия. Ползата е поне два пъти по-ниска цена от закупената с бандерол, а стограмката си е около евро. Да не смятаме чистата печалба за търговеца. Агенция “Митници” е “заловила” 15 000 литра домашна ракия, която се продава в търговски обекти. А колко не е?
Всъщност “българският символ” помни и далеч по-погромни времена. През януари 1934 г. управлява третото правителство на Никола Мушанов. По стара традиция бюджетът за годината, предложен от финансовия министър Стефан Стефанов, не е приет и в Народното събрание се водят бурни дебати. Стефанов предлага рестриктивен бюджет. В края на януари пък е приет закон за подпомагане на инвалидите, крайно бедните и вдовиците. За него трябват допълнителни средства. На 20 януари Стефанов е предложил да се създаде държавен монопол върху виното и спиртните напитки.
При обсъждането на бюджета депутатът Ради Василев се аргументира: “Със законопроекта за бюджета, отчетността и предприятията се въвежда и един по-сериозен контрол и върху автономните, обществените и изборните учреждения. Досега автономните учреждения у нас бяха почти без контрол. Предварителен контрол абсолютно не съществуваше. Контролът беше последващ – преглеждаха се техните сметки от известни институти след като са минали десетки години. Този контрол не беше ефикасен. И затова неведнъж и от тая трибуна, и от бюджетната комисия неведнъж се е изтъквало, че трябва да има известен контрол върху разходите и приходите на автономните учреждения, защото те са държавни учреждения”. Отговаря му министър Стефанов: “Не са криви ни министърът на финансите, ни правителството, ако нямат възможност да отпуснат предвидените кредити, ако приходите на държавата не постъпват в предвидените размери.
Всички ония приходи, постъпването на които зависи от дейността на правителството, респ. министъра на финансите, аз мога да подчертая, че постъпват 100% в днешните изключителни времена, които не могат да се сравнят с миналото. Но всички ония приходи, които са свързани с конюнктурни положения – които положения абсолютно с никакви мерки не могат да се изменят – не постъпват в предвидените размери: въпреки всички усилия те манкират, те не могат да постъпят напълно”.
Чак на 27 февруари рестриктивният бюджет е приет. Предложението за държавен монопол върху спирта не влиза в действие и домашната българска ракия засега е спасена от нови данъчни тегоби и не става жертва на политиката.
Държавен монопол върху спирта обаче налагат звенарите, дошли на власт с преврата на 19 май 1934 г.
Те предлагат, а цар Борис подписва и обнародва на 8 септември “Наредба закон за монопол на спирта и сливовата ракия”. Гроздовата е пропусната, защото почти не се прави – десертното грозде основно е за износ, където заплащането е по-добро, пак за да се попълва бюджетът, а от останалото се прави вино. Единственият вид ракия е сливовата, като се уточнява, че тя се прави от синя и бяла троянска или кюстендилска слива. Още в началото е заявено, че “държавата има монопол върху спирта и сливовата ракия, управляван от дирекция при Министерството на финансите”. Допълва се, че “алкохолните произведения, получени чрез ферментация без дестилация, вино, бира и др. подобни, не попадат под разпорежданията на този закон”.
За директор на Държавния монопол за ракиите е избран 32-годишният Никола Карамболов, родом от Сливен. На първата си пресконференция той бодро обявява: “В основата си дирекцията ще бъде едно голямо търговско предприятие”.
Статистиката пък отчита, че България има над 90 000 декара лозя, ще бъде изнесено над 200 000 тона грозде основно за Германия и Австрия. Виното за износ обаче ще е значително по-малко, тъй като страната ни нямала модерни винарни и те трябва да се построят. За износ на ракия и дума не става. Тя си е за вътрешна консумация и след като се заплати монополът.
Сложил ръка върху производството на спиртни питиета, държавният монопол започва производството на нов вид ракия - “Монополка”. За нея е казано, че “тя ще се добива от обикновено просто разредяване на спирта и ще отговаря по вид на досегашната гроздова ракия с минимум 36 градуса алкохол”. Веднага след приемане на наредбата закон се оказва, че потреблението на ракия рязко намалява. Причината е в парите. Въвежда се такса от 90 ст. на градус за литър. Или литър ракия 42-43 градуса, на каквато са свикнали мнозинството българи, струва около 36-37 лева. “Монополката” пък с нейните 36 градуса народът е определя като “пърцуца” и почти никой не посяга към нея. Чистият винен спирт 95 градуса се продава за около 80 лева за литър. Бутилка вино пък е 8 лева в магазин. Пак безстрастната статистика реди, че свинска пържола в месарница, а не в ресторант, е почти като цената на сто грама ракия – 4-5 лева, пилешката – 2-2,5 лв., кебапчето и кюфтето – под и над лев в зависимост от месото. Тъй с въвеждането на държавния монопол върху спирта ракията минава на заден план.
Статистиката обаче показва, че само в средата на септември за ден са изнесени в чужбина 58 вагона грозде, 7 вагона сливи и 1 вагон червени чушки. Все в името на пълнене на бюджета.
Констатира се, че от 6 август, когато е започнал сезонът за бране на грозде на ранния сорт “Афуз али”, до 14 септември те вече са 778 вагона грозде и 57 вагона сини сливи. Уточнено е, че от килограм изнесено грозде държавата печели между 6 и 8 лева. Баланс обаче така и не се намира в това колко да се изнасят от суровините и за производството на ракия суровини почти не остават.
След приемане на наредбата закон собствениците на вече произведена ракия недоволстват, но заплащат монополното право и си я задържат. Тези, които не са произвели, нямат право да го правят в бъдеще. Наред с нови разходи за съоръжения и машини, които няма откъде да се отделят, а и нарастване на общественото недоволство води до разтуряне на държавния монопол върху спирта, който изтрайва само година и три месеца. Ползата обаче е увеличаване на броя на лозаро-винарските кооперации.
Към идеята на Кимон Георгиев за монопол от 1934 г. се връща и наследилият го на министър председателския пост Георги Димитров през 1947 г. На 13 юни в Народното събрание се обсъжда Закон за държавен монопол на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови напитки и вино. Министърът на финансите обявява, че в страната има 4 спиртни фабрики и 32 спиртоварници. Не пропуска да допълни, че “произведеният в тях спирт се употребява за производство на подсладени спиртни напитки, разпръснати в много на брой, малки и примитивни питиепродавски складове”. В закона се уточнява, че се създава държавно стопанско предприятие - спиртен монопол със седалище в гр. София, под ведомството на Министерския съвет. Нататък се уточнява, че “Чистата печалба се разпределя за резервен фонд, за фонд подобрение на лозарството, овощарството, винарството в страната и бита на работниците и служителите при монопола. Част от средствата ще служат за покупка на движими и недвижими имоти, а остатъкът ще бъде в полза на държавата”. По-същественото обаче е, че “Лица, които търгуват със спиртни питиета на дребно, не могат да бъдат производители на вина и ракии”.
Най-странното е, че от групата на земеделците заявяват: “Ние подкрепяме безрезервно законопроекта за монопол, внесен от финансовия министър. Защо? Защото смятаме, че чрез този монопол ще можем да издигнем нашето винарство на нужната висота и ще можем да се явим на чуждия пазар с истинския лик на нашето производство”. И малко по-нататък: “За ракиите въпросът е много лесен. Манипулацията там е лека. Те си седят, без да помръднат. Обаче за вината въпросът е голям и този въпрос може да го разреши само един монопол”.
После всички се обединяват около това, че виното, за разлика от ракията, лесно се разваля и държавата трябва да се обедини. Тъй “огнената вода” пак остава на заден план и на добра воля.
Впоследствие като подразделение на спиртния монопол е създадено и обединение “Винпром”, първоначално от лозаро-винарските кооперации и спиртоварни, което има монополното право да произвежда и търгува със спиртни напитки и вина. Наред с това обаче в малки количества и засилен контрол е разрешено и производството на домашна ракия.
Конфискация на имоти и затвор от 5 до 10 г. за нарушителите
Из наредбата закон
на Кимон Георгиев:
3. Дирекцията на
монопола има право:
1. Да определя продажната цена на едро на спирта и сливовата ракия за употребление в страната и за износ в странство и монополното право на внесените спиртни питиета от странство.
2. Да определя своевременно за всяка реколта количеството, качеството и видовете на спирта и ракиите, които могат да се произвеждат, а също и материалите, от които ще се добиват, като изварява най-напред джибрите и плодовите каши и течности.
3. Да определя цената на материалите, от които ще се приготовлява спиртът и сливовата ракия.
4. Да определя броя и местонахождението на спиртни фабрики, спиртоварници и ракиджийници.
5. Да определя условията, при които става добиването и продажбата на спирта за пиене, за горене, за осветление, двигателна сила и индустриални цели.
6. Да разрешава вноса от странство на дестилационни уреди и да надзирава местното производство на такива.
7. Да възлага производството и пречистването на спирта и ракиите върху притежателите на спиртни фабрики, спиртоварници и ракиджийници срещу определено възнаграждение.
8. Д.М. има право да взема под наем и отчуждава недвижими и движими имоти, необходими за фабрикуването, приготовляването и съхраняването на монополизираните предмети.
Георги Димитров определя цените на виното и ракията, но и иска конфискация на казани:
“Производителите на вина и плодови ракии задължително продават същите на спиртния монопол по цени, определени от Министерския съвет по предложение на Дирекцията на цените в съгласие със спиртния монопол.
7. Видовете и качеството на спиртните питиета се определят от спиртния монопол”.
И тук става ума за отчуждаване на имоти.
“10. Обявява се от обществена полза отчуждаването на всички недвижими имоти, които по природа, по предназначение или по предмета, до който се отнасят, са служили на спиртните фабрики, спиртоварниците и питиепродавските складове на едро към 1 януари 1947 г. и след тази дата и след тази дата в чл. 2 (уточняват, че монополът има изключително право на производство на спиртни напитки и изключенията, които с разрешение могат да го правят – б.а.) и в чиито ръце да се намират сега имотите”.
11. В чл. 18 се уточнява, че недекларираните в срок от 30 дни движими и недвижими имоти имат право на обжалване за срок от две седмици, се конфискуват в полза на държавата със заповед на министъра на финансите, която подлежи на обжалване до две седмици, а собствениците им се наказват със затвор от 5 до 10 години.
