Как ще реагира един мъж, когато получи любовно признание, макар и с не особено оригинални мисли? Кой ти гледа да е оригинално, важното е да накараш другия да повярва на чувствата ти. Е, истина ли ще е, ако във времето на бързите комуникации, липсата на време и емоциите клишета жена напише: "Знам, че си виждал как вълните докосват брега на морето - ето така ще те докосвам винаги с очи!... Когато не те гледам, очите ти ме изгарят! Дори на погледа ти не мога да устоя докрай. Сърцето ми подскача всеки път, щом ме докоснеш. Аз съм слабата - не мога да устоя, да се спра, да се въздържа! Ти си моята рана, ти си моето падение, ти си моето сърце!"
Не само мъжът, към когото са отправени любовните чувства, но още 300 души са прочели признанията на дамата, която - според правилата на виртуалната връзка, се е подписала с псевдонима britannia. Оказва се, че и днес може да се пишат любовни писма, в които се признават трепети на сърцето или се излива мъка от раздялата, или се съчиняват неумели, но искрени любовни възхвали. Някой се е сетил и е предложил виртуална територия за тези любовни думи. В сайт от мрежата се нижат горещи откровения, които могат да подтикнат несмелите да признаят чувствата си или да доставят на онези, които не се сещат или се срамуват от нежните думи, формулите за завоюване на сърцето.
Странен и полезен сайт, който натъкмява интимното чувство любов към нашето време на колективно огласяване и обсъждане на интимните преживявания. Горещите думи много приличат на диалога в турските сериали.
Преди век и половина Флобер пише любовни признания до Луиз Коле и тези образци на чувствената проза стават достояние за милиони читатели след неговата смърт. Същото става с писмата на Кафка до Фелице и Милена. Ние имаме роден пример с писмата между Яворов и Мина. Те не само информират за характера на подателя и помагат на онези, които го изследват. Но те са и епистоларна проза, която има собствена красота и загадъчност.
Минали са години от написването на писмото до предлагането му на читателите. Днес времето между писането на любовното писмо насаме и прочитането му от стотици очи е практически нула. Можеш да даунлодваш текстовете, които ти харесват и те възпламеняват, и да си ги закотвиш завинаги в хард диска. Няма лошо и да откраднеш нещичко от тях и да го изпробваш на новото си гадже.
Че писането на пламенни признания не е лесна работа (нали все пак трябва да не са стандартни, да блестят поне с оригиналност, ако не със страхотен стил), доказват многобройните ръководства в този бранш. В началото на тази година във Верона е било открито най-старото италианско упътване за писане на любовни послания. То датира от средата на ХII век и е с автор свещеник. Написано е на латински върху пергамент и съветва как да се поздравява любимата, как съпругата да пише на мъжа си, а любовникът - на гаджето си. Понеже и до днес въздухът във Верона мирише на любов, може би не е случайно, че Шекспир изпраща Ромео и Жулиета точно в този град.
Някои от писмата в сайта се четат от стотици и дори от няколко хиляди души. По-атрактивните и по-драматичните заглавия привличат повече любопитни. Например искреното "Какво да правя с тези чувства?" губи в сравнение със "Здравей, болко моя!" или "Обичам те, мой грях!".
Много от писмата нямат прагматична цел, не са писани, за да внушат някакво послание. Те не търсят извинение или прошка, не налагат мнение, което трябва да промени чувствата на другия. Писани са на един дъх, като излияние, което може би трябва да донесе успокоение и душевен комфорт преди всичко на автора на писмото (например "Една вечна любов").
Като че ли чувствата са разпънали сърцето и са стигнали до езика. Трябва да бъдат изговорени, излети, изписани! Иначе сърцето ще се пръсне!
Тези признания са модерен вариант на древното "съобщение" на пастира, който изкопал дупка, за да се провикне в нея, че видял, че цар Мидас има магарешки уши. До небцето му бил стигнал напънът да изклюкарства.
Любовното признание наистина е клюкарстване. Само че за собствените преживявания. Днес сядаш на компютъра и го изтракваш. Кой ще седне да пише с химикалка любовно писмо, пък след това да търси плик, да лепи марка и да отива до пощата, за да го пусне! Запознанствата са в скайпа, което все пак е по-безопасно и легално в сравнение с чата. Ако кореспондентите имат камери, могат и да се видят. Не се е видяла с партньора си авторката на писмото "Една вечна любов", но щом са се срещнали, тя се влюбва безумно от първи поглед. Нейната изповед е директно към нас - поканени сме да споделим щастието й.
Така интернет връзките лишиха най-съкровените преживявания от самотата на появата, развитието и изповядването им. Те им отнеха и аромата, доколкото любовните писма в миналото са били парфюмирани и сетивната наслада е съпътствала трепета от нежните думи. Церемонията пред белия лист е отстъпила на неутралните и безлични клавиши на клавиатурата. Затова пък кореспондентите могат да стигнат до взаимна възбуда, макар и да не се виждат с камери. Мечтателите и фантастите са си представяли ракетите, които достигат до луната, но не са допускали, че двама любовници ще правят виртуален секс и ще изживеят едновременно удоволствие, мястото за което в човешката история е леглото.
Като всеки сайт, който държи на реда, и този има различни рубрики. Можеш да четеш как се ухажва, как да се сдобриш, как да кажеш, че обичаш, как да се разделиш.
В рубриката "Раздяла" вървят сюжети, от които сърцето ти се къса Въобще немалко любовни писма са като малки романчета с начало, кулминация и щастлив или нещастен финал. Някои се четат като екшън, други отправят морални съвети. Всички обаче са позитивни - не искат да навредят, не проклинат и не пращат в ада човека, с когото са изживели красиви часове. "Целуни ме, прегърни ме и ме остави! Моят сън вече не е твой сън. Моите мечти не включват теб. Остави ме! - сякаш стене клетият любовник. - Не се връщай, за да събуждаш напразни надежди в душата ми. Казахме си всичко. Твоите устни изрекоха: "Не те обичам вече!" И за мен всичко замря, утихна и се замъгли, сякаш между нас никога нищо не е имало. Приех решението ти. Потънах в самота и болка! Защо сега се връщаш пак при мен по-изкусителна от всякога?! Нямаш ли милост?"
В други послания авторът или авторката стига до самоанализи, за да обясни постъпката си: "Преди време не вярвах,че ще те срещна и ще те обичам до болка. Мразех мъжете без причина, просто така! Не исках връзка, харесваше ми свободата. Да не давам обяснения, да не се съобразявам. Бях груба с мъжете, не ми пукаше! Не правех компромиси или мили жестове. Просто се държах студено и безразлично. Но се появи той и преобърна целия ми свят. Правя прекалено много компромиси, всичко прощавам. Давам всичко от себe си, за да е добре, дори да означава да пренебрегна себе си."
Понякога намираме и горчиви размисли върху социална основа. Като че ли четем наивни романи от 20-те-30-те години на миналия век. Ето как една дама, която очевидно не притежава стила на фолк звездите и моделките, се усеща не на точното място и с точния човек:
"Късно е! За нас е късно. Още е преди да е започнало! Стоя пред теб с овехтелите си дрехи, смутена, унизена, просеща любов. Сама сред твоя лукс, маркови дрехи, безчет пари, коли. Оглеждам се в очите ти- тъжни, уморени, и чета любов и нежност. Но ръцете ти не държат моите ръце, а вечно се разплащат, заповядват, вилнеят във въздуха с власт и непреклонност! Аз стоя до теб малка, управляема, изумена от твоя свят, отчаяна, уплашена и чакам шумотевицата да свърши, за да имаме онези мигове, когато не носим дрехи, когато сме сами с душите си и когато "Обичам те" има значение.
Аз не мога да стана като теб! Ти не можеш да станеш като мен! Какво ни остава тогава?"
Някъде влюбените изоставят прозата и преминават в рими или в бели стихове. Разбира се, те не са за Нобелова награда, но вършат работа при конкретните истории ("Ти, която сърцето ми плени, злото в мен изкорени и с очите си накара сърцето мое да тупти. Моля те, ела и със зелените си ангелски очи ме погледни и с нежните си устни ме люби.")
Любовните послания в сайта не са за циници. Те показват, че времето при човешките чувства е спряло. Не е важно колко сме модерни, с какво се обличаме, какви коли караме и колко стотин хиляди евро струват часовниците ни. Любовта може да е толкова истинска, колкото е била при нашите прабаби.
Писателката Людмила Филипова: Интернет утешава - не са сами
Литературата познава немалко любовни истории, родени именно в епистоларната форма. Страстта гори най-силно в белите петна на нашето познание за другия, чийто образ сътворяваме в собственото си въображение. Но така обектът на любовта лесно може да се материализира в съвършения, който за съжаление сами си измисляме.
Епистоларната форма съществува, откак еоткрита писмеността и единственото, което се е променило до днес, е дължината на текста, честотата, средствата за комуникация и езикът. Любовните чувства са запазили склонността си да горят в илюзиите ни, а илюзиите виреят твърде добре сред черно-белите редове, били те и скайп, фейсбук или имейл. Интересна черта на подобни писма е, че и те както дневниците съществуват като жанр в писането, който се превръща в достоверен отпечатък на реалиите на времето - както в исторически план, така и в емоционален. А любовта остава един от най-мощните афродизиаци на творческо вдъхновение - тя е тази, която ни движи, убива, съживява и провокира у всекиго поета. Интересно е, че въпреки времето любовните терзания са останали сходни в епохите, но всеки един от нас изживява своя неповторим трепет. Интернет се превръща в идеална среда за процъфтяването на епистоларните връзки и все по-често те стигат до реалността на пишещите. И все пак, това което днес е важно в тези форуми, е че тръпнещите сърца могат да намерят утеха, че не са сами. И затова хиляди ще ги четат.
Поетът Евтим Евтимов: А през 50-те за любов не се говореше
Много откровения има в тези писма. Обясниха ми нещо, необяснимо досега - момчето на брат ми се ожени от писма в интернет. Чудех се как е възможно! Мислех, че всичко в интернет е скучно, сиво. Обаче, като чета тези писма, си представям как се е побъркало момчето!
В едно писмо жена признава, че е семейна и има дете, а мъжът й я ревнува. Но тя обикнала момче с 10 години по-младо. И стигнали до секс. Много човешки звучи, никак не е грубо. Има съпричастност, взаимно уважение. Във всички писма има хармония.
Питали са ме дали сега има любов и дали младите знаят да обичат. Мислех, че днес младите обичат по друг начин, не като нас. Борят се за оцеляване, имат много проблеми, нямат време. Но като прочетох писмата, вече не мисля така. Даже при днешните млади има повече любов, отколкото при нас. Писмата ме зарадваха! Много приятно съм изненадан. Те са доказателство, че любовта съществува!
Казвал съм много пъти, че любовта и поезията са едно и също нещо. Любовта е поезия и поезията е любов. В тези писма има много поезия. Пишат млади хора, които в момента изригват! Навремето писането на любовни стихове беше приглушено. Само някои щури като мен си позволяваха. Дамян Дамянов, Христо Фотев - също. През 50-те години пък за любов почти не се говореше. През 1953 г. Иван Радоев написа цикъла "Пролетно разсъмване" - много човешки стихотворения. Като излязоха в "Литературен фронт", го разсипаха. "Това няма нищо общо със социалистическия морал!", го обвиняваха. Няма социалистически и капиталистически, има човешки морал!
Любовни SMS-и
- Погали ме! Само теб желая аз! И ме целувай до забрава - отново времето да спре за нас, в прегръдките ти да остана!
- Изпращам ти писмо, за да ме държиш в ръцете си!
- Една морска фея ме превърна в златна рибка, за да ти изпълня безброй желания.
- Сложи си телефона под възглавницата, за да бдя над тебе цяла нощ!
- Искаш ли да видиш най-красивото момиче на света? Ами погледни в огледалото!
- Животът е пъзел, а ти си парченцето, което ми липсва!
- Eдна твоя дума, един твой поглед, един звън на телефона - това е щастието!
- Сънувах те - часовникът отмери 1 часа, ти влезе в стаята ми гола, без накити, красива! Целуна ме и положи тялото си редом с мен! Може ли да го изиграем и наяве?
- Искам да бъда летният дъжд, когато вървиш. Искам да бъда нежната песен, преди да заспиш.
