Учителят по биология в 199-о училище “Св. апостол Йоан Богослов” в София Дамян Дамянов създаде клип (виж част от него в галерията) с уроци за свинския грип за децата от 7-и и 8-и клас. 10-минутното филмче със съвети и любопитни кадри за движението на грипните вируси може да бъде видяно в интернет от масовата аудитория. По всички теми, които бъдат обсъдени в часовете по биология, Дамян Дамянов ще прави клипчета, достъпни в интернет. Той е завършил Търговско-банковата гимназия през 2000 г. След това е учил 2 г. ветеринарна медицина в Лесотехническия университет, а по-късно и в Медицинския университет. Завършил после в САЩ.
- Преболедувахте ли свинския грип?
- Не. Пазя се от хора, които кихат и кашлят, защото аз пътувам с градски транспорт. Нямам личен автомобил. Знам, че в една капчица се съдържат милиони вируси. На последния педагогически съвет мислихме да въведем маски, но това така и не се случи. В петък, когато имах часове, имаше само едно дете с маска. Оказа се, че аптеката срещу училището ги е свършила и няма намерение да зарежда повече. Аз показах на учениците как се слагат и кои са най-надеждните. Важно е да прилепват плътно. Това е условието да се осигури максимална протекция.
- Как се роди идеята да качвате уроците по биология на клипче в интернет?
- Откакто бях студент, винаги съм искал да ме учат нещо по-практическо. Казах си, че в крайна сметка грипът е нещо, което засяга всички нас и може да дойде в нашето училище още утре. Лошото е, че няма алармиращи признаци. Може да има болни деца и без симптоми. Способността им да заразяват може да е още преди да има клинична изява - преди да кихат и кашлят и да се чувстват зле.
Първо тръгна като урок по биология в редовите часове. След това събрахме учениците от 5-и и 6-и клас и паралелката от 7-и клас, на която не преподавам. Вместо час на класа проведохме обучение на тази тема. Имахме идея да направим това и с родителите, но не се стигна дотам, защото обявиха грипната епидемия и родителската среща така и не се състоя.
- Помагат ли клипчетата на учебния процес?
- Основното е, че клипчетата активират най-силната памет - визуалната. Това е най-добрият начин за запаметяване. Когато ученето е съчетано с положителна емоция, то винаги е много по-ефективно. Знам го и от личен опит, а и от опита много други хора. На децата им е приятно, хвалят се на връстниците си, че учат и чрез интернет.
Хубавото е, че идеята се разпространява много бързо. В интернет нещата стават много бързо. Забелязах, че вече и деца от Бургас и Варна са влизали и са гледали тези уроци. Тъй като те са изцяло по учебното съдържание, те могат реално да ги използват и да си помагат.
Майката на една моя приятелка, която е учител по биология от 40 години, чула за уроците и казала: “Ау, искам да се запозная с този човек.” Била е много ентусиазирана. Това е доказателство, че учителите още не са се пренастроили на другата вълна. Смятат, че може да се преподава само и единствено, като се използва учебникът като източник на информация. Което се оказва немного ефективно.
- Има ли потенциал да се промени мисленето на по-възрастните учители?
- Стига да поискат, да. Въпреки че повечето са преминали курсове за квалификация за компютърна грамотност, липсва им прекият опит за работа с компютър. Те като че ли се страхуват от него. Гледат на него като на нещо, което не би могло да им помогне в учебния процес. Не си дават сметка какви възможности им отваря.
Самият аз бях изненадан, като влязох в интернет да потърся нещо по-активно. Стига да търсиш правилно, да въведеш подходящата ключова дума, оказа се, че мога да намеря невероятни неща. Има всякакви клипове на всякаква тематика, които могат да се използват свободно.
- Повиши ли се успехът на учениците?
- Много бавно напредваме. Ще бъда искрен. По-важното за мен е, че те вече имат мотивация. Освен това от анархията, която цареше в първия час, преминахме в ситуация, в която почти всички слушат и задават въпроси.
Заинтригувани са. Забелязвам, че вече дори когато задавам въпроси от предишни уроци, си спомнят нещата. Има логика. Определено вече се учим да мислим логично и критично.
Много държа всичко, което не е ясно, да бъде изяснявано още в час. Казал съм на моите ученици: задавайте въпросите си тук, това е вашето време, след това аз ви питам.
- Защо е толкова необходимо да се гъделичка вниманието на учениците, толкова ли са незаинтересовани?
- Повечето от тях се занимават предимно с компютри. Когато ги попитах какви са интересите им, се оказа, че на повечето са да играят компютърни игри, в което няма нищо лошо. Има игри, които са и образователни. Да не говорим, че учат и английски език по този начин. Компютрите все повече започват за завземат тяхното внимание и време. Това им е интересното. Реших да подходя по този начин, защото те използват компютъра, те са там, в интернет. А аз качвам уроците им там, където са те. И виждам, че гледат и това.
- Има ли промени от времето, когато вие сте били ученик и сега?
- След като влязох в клас, отчетох, че няма промяна от времето, когато аз бях ученик през 2000 г. Нито в навиците на учениците, нито в начина на преподаване. Това е тъжно, защото живеем във време, в което информацията се променя буквално с часове. Ако самите учители не предадат духа на учениците си, няма кой друг да го направи. Те имат нужда да им се покаже как.
- А какво е равнището на сегашните ученици?
- Не разделям учениците си на глупави и умни. Вярвам, че всеки човек има потенциал.
Средното ниво миналата година по биология беше потресаващо ниско. На входящия тест научих от тях, че червеите имат тичинки и плодник. Те не правят елементарна разлика между растителни и животински органи. Имаше и уникални неща като това, че мекотелите фотосинтезират.
Забелязвам обаче вече прогрес, макар и бавен. Смятам, че ще вървим напред. Защото те имат нещо много важно, имат усещането, че разбират нещата, че имат шанса да ги разберат. Това е моята цел - да им покажа, че имат шанс да изкарат и по-висока оценка. Защото се оценяваме много обективно. Казал съм им, че компромиси по отношение на оценките не правя, защото те се заслужават.
За жалост има ученици с ниско самочувствие. Има и агресивни, отчитам този факт. Не искам да коментирам на какво се дължи. Всеки има някакво поле, в което може да бъде максимално полезен. Трябва просто да го намери.
Трябва да гледаме на децата като на инвестиция. Преди бяха демотивирани. Научих от тях, че са им писали двойки дори и без да знаят. Вземали са някакво участие в час, казвали са нещо грешно и учителката им е поставяла две - или за лошо поведение. Сега те са мотивирани, защото знаят, че имат шанса да разберат урока, да го научат. Имат инструмент, и то достъпен, чрез който да го направят.
Основното послание, което искам да им отправя, е, че човек може да постигнсе всичко, стига да го поиска. Посланието ми е, че те трябва да се уважават, защото са един екип. Те трябва да разберат, че са отбор и успехът на всеки един от тях определя успеха на целия клас.
- Представихте ли пред министерството на образованието вашите методи на преподаване?
- Досега нямаме връзка.