Много е лесно да луднеш в днешно време, но е изключително трудно да те тикнат насила в психоболница.
Точното число на хората с психични болести е практически невъзможно да се установи - няма общ национален регистър, в който да се вписват всички, които някога са попадали при лекар заради психичен проблем. Едновремешното водене на отчет вече не се прави. Една от причините е, че такава информация за човека трудно може да бъде опазена в тайна, а стигмата спрямо психично болния е жестока - той най-често губи работата си, околните започват да го избягват и остава затворен вкъщи - без доходи и без морална подкрепа от друг освен от близките, ако и те са в състояние да му я дадат.
В същото време впечатлението е, че като че ли лудите стават повече - по улиците постоянно се разминаваме с хора, които си говорят сами. Няма данни броят на засегнатите от тежки психични заболявания да е нараснал значително, казват обаче психиатри.
Защо лудите са на свобода, се питат мнозина, за които по-познат, а нерядко и по-приемлив е моделът отпреди години - психично болните да са в специализирани заведения, най-често в дълбоката провинция, и много-много да не се говори какво става зад стените им.
Психично болните са сред нас, защото се променят и медицинските, и правните стандарти. Психиатри установяват, че някои заболявания се лекуват по-успешно, когато човек си е вкъщи в подкрепящата среда на близките.
Същевременно редът за настаняване на задължително лечение е много по-затегнат отпреди - само съдът може да го постанови, и то ако човекът е и много болен, и опасен. Ако не е едновременно и двете, се лекува у дома. Все още към психично болния се отнасят като към виновен, а не като към човек със здравен проблем, споделят обаче близки на хора с такива болести. Те се оплакват от липсата на подготовка и чувствителност у социалните служби. Те пък от своя страна признават, че се страхуват от психично болните и не знаят как да се отнасят с тях, защото никой не ги е обучавал. И близките, и самите болни искат да има дневни центрове за реинтеграция. Роднините настояват да имат право да са лични асистенти на болния член на семейството, установява изследване за системата за психично здраве, поръчано на МБМД от Столичната община.
Психиатри пък се оплакват, че 10-20% от пациентите в болниците практически живеят там, защото близките им не ги приемат. Роднините на изписан му сложили столче пред входа - не го искали у дома и не го пускали да влиза. Нерядко се случвало болният да бъде измамен с имот и изхвърлен на улицата. Част от столичните бездомници са точно такива хора, установяват от МБМД.
Времето, което се плаща на болницата за стабилизирането на един пациент, е крайно недостатъчно, протестират лекари. За да долекуват болния, психиатрите се принуждавали да го хоспитализират отново почти веднага след като са го изписали. Заради липсата на регистър на болните случаите не можело да се проследяват, не се знаели и съпътстващите заболявания, затова се работело на парче.
Родители на деца с психични заболявания споделят, че за да получи чедото им качествена медицинска помощ, семейството трябва да се пресели ако не в София, поне в някой голям град.
ЖЕНЯ МИЛЧЕВА
Канибалът пенсиониран и вече не пие
49-годишният Николай Георгов, известен като канибала от Голямо Буково, се е кротнал през последните две години.
От 2008 г., когато в местната кръчма повали на земята с кроше бригадир на строителна бригада, защото не му платил навреме, друг инцидент с него не е имало, твърдят съселяните му.
Въпреки безпроблемното държане на канибала хората в селото предпочитат да нямат вземане-даване с него. За всеки случай продължават да ходят въоръжени с ножчета по джобовете, ако се наложи да изпитат гнева му, тъй като е изключително силен физически.
"Тих и кротък е, вече се пенсионира и даже не пие", заяви кметът на Голямо Буково Пенчо Пенчев. Ходел в кръчмата, но не близвал алкохол, а стоял пред чаша лимонада или сок.
"Гледа майка си, която е на легло, и не създава проблеми", твърди Пенчев. Заради това местните спрели вече да пишат до ресорните институции молби за изселването на Георгов.
За канибала от Голямо Буково се заговори през 1995 г. след две особено жестоки убийства в селото, при които труповете бяха намерени разфасовани с отстранени външности. За тях бе обвинен Георгов, макар че и до ден днешен не е установено категорично да е ял от органите на жертвите. Единственото съмнение тогава бе, че в стаята му била открита древна китайска книга с описание как човешкият черен дроб дава огромна сила. До осъждането му обяче не се стигна, тъй като бе обявен за невменяем.
Митът за превъртането на морския капитан с диагноза шизофрения гласи, че той се е разболял психически след едно плаване в Гърция, където бил набеден за изчезнали документи. Другата версия е, че тогава видял очи в очи огромна акула и по чудо се спасил.
През последните 15 години Георгов често е по психиатриите в страната, като най-дългият му престой от близо две години бе в ловешката лудница, която е с ранг на затвор.
ДИМЧО РАЙКОВ
Върбанов набеден за психар - този случай преобърна модела
През 2000 г. пенсионерът Димитър Върбанов осъди България в Международния съд по правата на човека в Страсбург, защото бил задържан и настанен принудително в психиатрична клиника за освидетелстване. Съдебният състав, в който участва и българската съдийка Снежана Ботушарова, единодушно се произнася с осъдителна присъда срещу държавата и в полза на Върбанов.
Бившият икономист бил пратен за освидетелстване през 1995 г. с прокурорска заповед и без да има предварителна медицинска експертиза.
Българското законодателство го лишило от възможността да обжалва. Така били нарушени 2 алинеи на Конвенцията за правата на човека - за правото на свобода и сигурност и за правото да се поиска съдебно решение в кратък срок относно законността на задържането.
Делото "Върбанов" става основание да бъде поискана промяна в закона за здравето, като се ограничи възможността на прокурор в такива случаи да действа без лекарска преценка. Инициира се и промяна в НПК, с която се отнема правото на прокурор да постановява задържане под стража без съдебно решение. След делото в Страсбург Върбанов заяви, че е удовлетворен от решението на съда, но не и от присъденото му обезщетение от 4300 лв. Беше поискал 304 439 лв.
Самовзривилият се Гатьо бил весел, но възприемал странно света
57-годишният подполковник от резерва Гатьо Гатев, който се самоуби на 18 февруари вечерта, след като захапа капсул-детонатор и го взриви в дома си в Карлово, от 5 до 29 януари е лекуван в пловдивския психодиспансер.
От медицинското му досие става ясно, че през последните 3 години е страдал от тежки психични отклонения.
"Постъпил е в психодиспансера по свое желание", каза директорът на здравното заведение д-р Инко Кехайов вчера. Започнато е лечение с медикаменти.
По време на престоя в болницата споделял странни идеи за света, но нито там, нито преди влизането е говорил, че иска да сложи край на живота си, казаха лекари. В стационара спазвал стриктно режима и никога не е изпадал в критични състояния, са записали те в документацията.
Пред психиатри обяснил, че е разведен, имал втори брак, но живеел при майка си.
Сам настоял да напусне диспансера на 29 януари и от персонала се съгласили, защото се повлиял добре от лечението и бил спокоен. Направените психологически тестове дали добри резултати.
"При изписването колегите са го насочили за консултации към психиатър в Карлово при нужда", каза д-р Кехайов. Според медиците Гатев е страдал от психичното заболяване повече от 3 години. От полицията уточниха, че починалият бивш офицер повече от 20 г. е с диагноза шизофрения. Тя обаче е била старателно крита от военните неизвестно защо.
След като се прибрал от болницата, Гатьо отново бил в депресия, казаха разследващи. Според 77-годишната му майка Лиляна често говорел, че ще сложи край на живота си. Направил го е с капсул-детонатор, който или е изнесъл от поделението, в което е служил, или го е взел от ВМЗ, докато е работил там.
Заради влошеното здравословно състояние през 2007 г. от полицията му отнели пистолета и лиценза за охранителната му фирма. Малко преди това застрелял няколко коня край Карлово, за което получил 3 месеца условна присъда.
Гатев много страдал за работата си и сякаш оттогава рухнал още повече психически. Съграждани на трагичо загиналия карловец обаче казаха, че не го помнят тъжен и потиснат. Напротив - бил весел, усмихнат и лъчезарен.
"При пациенти с психози мислите за самоубийство нахлуват внезапно и те бързо посягат на живота си", каза д-р Кехайов. Според него, ако е споделял, че иска да умре, близките е трябвало да потърсят лекар.
ИРЕНА ЧЕРНИШЕВА
Подписка заради Айдън с брадвата
Подписка срещу пускането на психично болния Айдън Оллу започнаха в Рудозем. Той е освободен на 15 декември м.г. от Районния съд в Раднево, след като лекуващият му лекар в тамошната болница дал становище, че не е опасен за обществото. Подписката ще бъде внесена в НС. 40-годишният мъж живее с майка си Рафие.
За да охлади страстите в квартала, майка му го заведе за десетина дни извън Рудозем, но сега той отново е в къщата си. Айдън уби с брадва по жесток начин баща си Ниази през ноември 2006 г., но бе освободен от отговорност заради психиатричната диагноза. Преди години правил няколко палежа, съден е и за блудство с деца. Хората от квартала искат да бъде бъде пратен на доизлекуване, а ако е вече здрав - да го съдят за убийството. Години преди него бяха събрани 247 подписа с искане да бъде изселена фамилията. Те бяха внесени в Народното събрание, но депутатите не предприели нищо. Хората се притесняват, че майката няма да купува редовно медикаменти за подтискане на агресията му.
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
Казва ли, че ще се убие, значи ще го направи
Bкрая на миналата седмица се самоубиха двама души, за които лекарите са били установили със сигурност, че страдат от сериозно психично заболяване.
57-годишният подполковник от резерва Гатьо Гатев се самовзриви. Атанаска Маринова от радневското село Коларово изчезна заедно с бебето си. По-късно трупът на детето изплува от реката. Тялото на майката не е открито. Вероятно Атанаска е скочила с детето във водата, говорят в селото. Жената често казвала, че ще се самоубие. Преди 9 г. била лекувана в психиатрия, пиела хапчета, но ги спряла напоследък - оплаквала се, че пълнее от тях.
"Самоубийството на двамата психично болни е драматично, каквото е всяко самоубиство, защото рефлектира върху много хора. Близките са дълбоко засегнати, имат нужда от помощ, но кой ще им я даде? Около всяко самоубийство сред мнозина витае вина, дълбоко засегнат е и психиатърът, който е лекувал самоубийците. Очевидно е за мен, че тези хора са имали сериозни психични заболявания, имали са диагнози, щом мъжът е бил в болница, а жената е вземала хапчета. Случаят с нея е още по-ужасен, защото освен самоубийство в болестта си тя е извършила и убийство на детето си.
Когато някой с тежко психично заболяване, е на лекарства и ги спре или по друг начин покаже, че не иска да се лекува повече, трябва да се запитаме защо. Дали не е болестта тази, която го тласка към такова решение. А когато някой каже, че иска да се самоубие, това трябва да се приема на сериозно. Подобна декларация е сигнал, че той рано или късно ще си посегне - като опит или като фатално реализирано самоубийство.
Жената, която е казвала пред познати, че иска да се самоубие, е трябвало веднага да бъде консултирана от психиатър. Най-вероятно и двамата са имали личен лекар.
Не е възможно и дори нужно психиатърът веднага да отива при болния. Но личният лекар трябва да има достатъчно знания, за да види, че е с влошено състояние. Особено ако говори за самоубийство. Джипито трябва да е чувствителен към такова послание и да знае, че има реален риск", казва д-р Любомир Живков, директор на Областния диспансер за психични заболявания-София.
По данни на Евростат от 2007 г. у нас годишно се самоубиват 9,5 на 100 хил. души. Мъжете са 15,3, а жените - 4,7 на 100 хиляди. Опитите са в пъти повече.
Жените по-често опитват, но мъжете по-често успяват.Който е твърдо решен да умре, се прострелва, беси или скача отвисоко. 90% от спасените самоубийци са се нагълтали с хапчета.
А-р Любомир Живков*: Само съд праща насила в психиатрия
- Д-р Живков, може ли човек с психични проблеми да бъде заставен принудително да се лекува?
- Решително да. Терминът е задължително лечение. На него е посветен целият втори раздел на главата за психичното здраве в Закона за здравето. Ясно е описано кои хора могат да бъдат настанени на задължително лечение. За него има 2 основни изисквания. Първо, лицето да е психично болно с установено сериозно нарушение на психичните функции. Описано е какви точно: психоза, тежко личностово разстройство и изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; лица с умерена, тежка или дълбока степен на изоставане в умственото развитие или загуба на интелектуални ментални капацитети, причинени от деменция в напредналата възраст. Този кръг от заболявания е медицинският критерий, на който трябва да отговаря болният. Заедно с него обаче трябва да е налице и втори критерий, който също е ясно определен в закона. Той изисква в съда да бъде представено доказателство, че лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им, а и неговото собствено.
Само съдът решава за задължителното лечение. Но преценката му е въз основа на съдебнопсихиатрична експертиза, която да му докаже наличието на горните 2 изисквания на закона - че човекът наистина боледува от психично заболяване и че наистина е опасен, а не са се намесили нечии интереси. Правата на психично болните са много добре защитени в закона. Те задължително имат адвокат и право да призоват свидетели.
- Как се стига до съд?
- Имаме два пътя. Единият е при спешно състояние, когато налице са горните две условия. Законодателят е дал възможност на управителя на психодиспансера да задържи болния по собствена преценка за 24 часа. През това време съдът трябва да бъде уведомен за задържането. На болния да се изготви психиатрична експертиза с диагноза и заключение, че е опасен. Заедно с подписаните свидетелства на тези, които са довели пациента по спешност, в съда се праща искане за принудително лечение. Ако съдът няма възможност да отговори в рамкитена тези 24 часа, може временно да удължи престоя до насрочването на заседание. Ако не го направи, управителят на психиатричния диспансер няма никакво право да задържи болния след изтичането на тези 24 часа. Аз насочвам към съда всекидневно поне 2-3 иска за задължително лечение.
Законът ми дава сериозни правомощия, но и тежка отговорност - докато пациентът е при нас, аз отговарям той да не се самоубие или да не нарани някого.
- А ако спешният случай е в почивен ден?
- Има дежурни съдии, но е много важно в един град да има и такива здравни служби, които да имат на разположение психиатри денонощно, за да могат те да извършат експертизата и с нея да подадат искането към съда. И ясно да е регламентирано, че това им е задължение.
- Може ли да бъде пратен на задължително лечение психично болен, който не е в спешно състяние?
- Да. Болният може да е спокоен, когато е при психиатъра, но да безчинства във входа, защото в болестта си си е въобразил, че съседите го тровят. И започва да отговаря на тези въображаеми заплахи.
Съседите или близките му, които знаят, че той е психично болен, ако смятат, че съжителството с него е невъзможно, могат да подадат жалба до прокурора. Той събира доказателства. Първо иска експертиза от психиатър дали болният отговаря на условията за настаняване на задължително лечение. Изпраща полицията да направи анкета с жалбоподателите. Чак след това може да издаде постановление за временното задържане на човека и да представи пред съда искане за настаняване на задължително лечение. Прокурорът не може да прати сам никого в болница, както е било някога. Сега той е една от страните в съдебния процес. Решението е на съда. Ако той прецени, може да постанови задължително лечение, като точно определя и болницата, в която да се проведе то.
Но ако психиатрите преценят, че пациентът не е актуално опасен за себе си и за околните и съдът приеме тяхната преценка, може да постанови задължително амбулаторно лечение - т.е. вкъщи. Но му определя лечебното заведение, което ще го наблюдава.
- Кой гарантира елемента задължителност?
- Съдът преценява социалната среда и особено дали близките могат да поемат този товар. Роднините и определените от съда психиатри са гарантите за провеждането на задължителното амбулаторно лечение. Ако те видят, че пациентът не се лекува, не се явява на датите за задължителни прегледи, може да задействат отново процудурата за искане на задължително лечение.
- Защо по улиците се срещат много хора, които очевидно имат психиатричен проблем?
- Защото при тях не се е реализирал алгоритъмът за настаняване за задължително лечение, а той не се е реализирал, понеже е преценено, че те не отговарят на изискванията на закона да са опасни.
Може и да имат психично заболяване, но законът вече не визира само диагнози. Дори на фона на тежката диагноза шизофрения, ако човекът не е опасен за околните, той си живее сред обществото. Това, че сред нас има хора, които си говорят сами, не означава непременно, че те ни застрашават. Престъпленията, извършени от психично болни, са много по-малко от престъпленията, извършени от здрави хора. Друг е въпросът дали са опасни за самите себе си, но при тази хипотеза пак се връщаме към условията на закона за задължително лечение. Според изследвания за 80% от самоубийствата може да се приеме, че са заради психично заболяване. Тук трябва да се запитаме как да има повече грижа за психично болните, за да намалеят самоубийствата в държавата.
- Кога законът се промени така, че входът към задължителното лечение стана по-тесен?
- Беше извървян дълъг път на хармонизация с европейските изисквания. Но тази хармонизация изисква и по-добра психиатрична мрежа. Оставям на политиците политическия коментар защо има несъответствие между развитието на психиатричната мрежа и законовите изисквания, което води до затруднения в обслужването на психично болните.
- Достатъчно ли са парите за психиатрично здраве?
- Спорно е дали трябва здравното осигуряване да поеме задължителното лечение, или цялата психиатрична помощ. Затова има определена група заболявания, между които и психичните болести, които се финансират директно от държавата чрез делегираните бюджети. Паралелно трябва да текат 2 процеса - да се повишат парите общо за здравеопазване и за психично здраве в частност, а едновременно с това така да се промени системата, че да не е каца без дъно и парите да изтичат.
- Защо няма общ национален регистър на психично болните?
- Той трябва да се подготви много сериозно. Има аргументи "за", но и много въпроси - къде ще стоят тези данни, какво ще се събира - само имена ли, или и ЕГН, или и клинична информация. Позитивно би било психиатрите да могат да ползват данни дали пациент и преди е бил регистриран с психичен проблем. Но като мислим за общ регистър, трябва да имаме предвид проблема със стигматизирането на психично болните и това, че се случват и погрешни диагнози. Затова е нужен обществен дебат и въз основа на него да се приеме нормативен акт.
ЖЕНЯ МИЛЧЕВА
*Д-р Любомир Живков е психиатър, специалист по детска психиатрия, управител на Областния диспансер за психични заболявания-София. Специализирал е в Холандия и Франция.
