Kнигата “Гешев остава жив след 9 септември 1944 г.” за първи път по безспорен начин доказва, че легендарният полицай е оцелял след преврата и изобщо не е бил убит на турската граница.
В секретните досиета подробно е описано как Държавна сигурност е издирвала Кошмара на комунистите из цял свят в продължение на 30 години.
Документите бяха разкрити след като “168 часа” помоли единствената наследница на Гешев - Анна Гешева, да провери какви материали има в Комисията по досиетата за роднините ѝ. По закон, само тя, като пряк потомък, има достъп до автентичните текстове.
От тях става ясно, че след като ДС преследва палача на комунистите в Турция, Бразилия и Канада,
през 60-те години
научава, че
той е в САЩ
Докладната затова от 25 март 1961 г. С нея разузнавачът, който наблюдава брата на Гешев, предлага делото за оперативното му наблюдение да се прекрати. То е заведено през 1947 г., когато комунистическият елит вече няма никакви илюзии, че техният палач е успял да избяга.
Мотивите за започването на оперативно наблюдение на Емануил са, че е “брат на Никола Гешев, бивш началник на “Отделение А” при Дирекцията на полицията. Същият понастоящем е изменник на родината и се намира в САЩ.”
Постоянното следене има една цел - да установи връзките на полицая в България, каква агентура ползва тук и ако някога тайно се върне, да бъде заловен.
Наблюдението обаче установява, че “няма данни, че Емануил развива активна вражеска дейност против народната власт”.
“Правил е изказвания във връзка с избягването на брат си, като одобрявал постъпката му”, пише разузнавачът. Според агентурата му Емануил често правел изказвания за СССР. Тезата му била, че всичко, което се произвеждало в България, се изнасяло за съюза.
Братът на Гешев
смятал, че рано или
късно ще се стигне
до война между
Запада и Москва
За Емануил най-голямата грешка на Европа и САЩ била, че оставили руснаците да усвоят атомното оръжие.
Другите аргументи на разузнавача да свали делото от отчет са, че обектът (Емануил - бел. ред.) “е останал съвсем сам, децата и съпругата му са в София и той постоянно прави молби и изложения да му бъде възвърнато софийското жителство”. Както и да освободят собствения му апартамент в столицата на ул. “Гладстон”.
“Оплаква се, че бил болен, че животът му бил много объркан и въобще за момента е неспособен за никаква вражеска дейност. Горните данни са известни от донесението на Д. В. Апостолов”, пише в постановлението. Според автора-разузнавач обектът не се ползвал с някакъв особен авторитет в града, защото не бил местен. Заради това нямал “връзки с вражеските елементи”.
“Като се има предвид гореизложеното и това, че обектът от изселването му до настоящия момент не е развивал активна вражеска дейност, то по-нататъшното му водене на оперативно-наблюдателно дело е нецелесъобразно”.
Документът в Комисията по досиетата приключва с думите: “Постанових:
Делото на обекта
Емануил Гешев да
бъде закрито и
материалите му да
преминат в архив”.
Решението е подписано от разузнавача, отговарящ пряко за Емануил, и от зам.-началника на отделението в ДС. Предложението е одобрено и от зам. окръжния шеф на МВР на 31 март 1961 г.
Тоест Държавна сигурност в продължение на 15-16 години е наблюдавала постоянно близките на Никола Гешев и нито веднъж не е успяла да се добере до точния му адрес в чужбина.
В Комисията по досиетата има и документи, които
описват шока в
тайните служби,
когато подслушвали
роднините на полицая
Особено когато близките получавали колети или писма от “незаловения” Гешев. В книгата има подробни справки как бригади “чистачи” тръгвали моментално да го търсят по света, но от полицая нямало и следа. Най-вероятно защото той спазвал всички правила на конспирацията и нарочно пращал пакетите и писмата да пътуват през няколко страни, преди да стигнат до България.
Единствената наследница на легендарния полицай Никола Гешев - правнучката Анна Гешева също свидетелства, че той не е бил убит след преврата на 9 септември.
"Прадядо ми и дядо ми са били привиквани след 9 септември в милицията и са ги разпитвали за Никола Гешев - избягал ли е и къде може да се крие. Ако един човек е починал, не би трябвало да го издирват, нали - пита Анна Гешева. - Има и
запазени официални
документи, в които се
нарежда да продължи
издирването му
Второто, което дядо ми, който също като прадядо се казваше Емануил, разказваше, че всеки месец в продължение на дълги години на вратата се появявал някакъв човек, оставял кашон с храна и дрехи и си тръгвал. Не е обяснявал откъде е, нито кой е."
Тя не изключва версията, че Никола Гешев е починал в Мюнхен или в Рим през 1984 г.
“Чух и за един любопитен случай, описан в книга от известния треньор Димитър Пенев. Той пише, че докато с ЦСКА са гостували на италиански отбор, при една от срещите с техни футболни деятели изведнъж пристигнал сервитьорът и донесъл една кошница със скъпи италиански вина - разказва Анна. - Нашите спортисти се поинтересували от кого са изпратени. Домакините казали: “Не сме ние”. Попитали сервитьора и той казал:
“От господин Никола Гешев”, и посочил към дъното на залата, където стоял някакъв човек. Докато нашите се окопитят, него вече го нямало."
Българин, живеещ от дълги години в Германия, твърди, че се е сдобил с неофициална информация, че Гешев имал имение близо до база на НАТО в Гармиш-Партенкирхен.
Според докладни на ДС братът Емануил споделил пред агент, смятайки го за свой приятел, че Никола Гешев имал добра служба в Канада. Ясно е, че полицаят няма как да праща писма и колети от Торонто и да живее и да работи там. Това би означавало да чака като агне на заколение българските тайни служби да го открият и убият.
Може би затова бивш разузнавач разказа пред авторите на книгата, че съдбата на Гешев след 9 септември 1944 г. много напомня на тази на легендарния немски командос и любимец на Хитлер - Ото Скорцени. Според него българският топполицай бил високо ценен от западните разузнавания и те често прибягвали до услугите му, когато трябвало да планират сложни операции.
Феноменалните му
възможности са били
признавани дори от
враговете на Гешев
- партизаните. Кирил Милев в спомените си твърди, че по-гениален полицай не е виждал.
Подобна е съдбата и на най-известния германски командос и диверсант Ото Скорцени.
След разгрома на Хитлер животът му е запазен, въпреки че съюзниците във войната много добре са знаели къде живее.
В биографията си идеалът на Фюрера за арийска раса казва, че различни разузнавания са искали да го привлекат за тайните си операции. Сред тях са американското, израелското, кубинското и други. Дори враговете на Кастро го молили да им помогне да осъществят преврат срещу несменяемия комунистически вожд.
"Всички ме искат", хвалел се Скорцени. Горе-долу в същата ситуация бил и Гешев, твърди източникът ни.
За разлика от германския командос, който е обожавал да се изтъква какъв герой е, нашият полицай бил изключително потаен.
